- 150 г. от отпечатването в Букурещ на единствения брой на сп. “Българска старина”. Ред Г. С. Раковски. Букурещ (1865).
03.12.
- 195 г. от рождението на Сава Хаджиилиев Доброплодни (1820-1894), бълг. възрожденски книжовник, педагог, театрален деец.
04.12.
- 140 г. от рождението на Райнер Мария Рилке (1875-1926), австр. поет.
05.12.
- 145 г. от рождението на Витезслав Новак (1870-1949), чеш. композитор, музикален педагог.
- 145 г. от смъртта на Александър Дюма – баща (1802-1870), фр. белетрист.
06.12.
- 140 г. от рождението на Елена Михайлова Карамихайлова (1875-1961), бълг. художник живописец.
- 130 г. от подписването на договор за примирие от сръбското правителство. Край на Сръбско - българската война (1885).
- 200 г. от рождението на Адолф Менцеп (1815-1905), герм. живописец и график.
- 180 г. от рождението на Николай Христакиев Павлович (1835-1894), бълг. възрожденски художник и сценограф.
- 60 г. от смъртта на Адриана Будевска (1878-1955), бълг. драматична актриса, една от основоположниците на бълг. професионален театър.
- 140 г. от рождението на Стоян Кирков Киркович (1875-1960), бълг. лекар, професор.
- 205 г. от рождението на Алфред дьо Мюсе (1810-1857), фр. поет - романтик, драматург.
- 100 г. от смъртта на Антон Безеншек (1854-1915), словенец, съставител на българската стенография.
- 295 г. от рождението на Карло Гоци (1720-1806), итал. драматург.
- 190 г. от избухването на Декабристкото въстание, първото въстание против царското самодържавие в Русия (1825).
- 120 г. от рождението на Пол Елюар (1895-1952), фр. поет сюрреалист.
- 135 г. от рождението на Стефан Младенов (1880-1963), бълг. езиковед, академик.
- 130 г. от рождението на Христо Андреев Топракчиев (1885-1912), един от основоположниците на бълг. военна авиация, поручик.
- 95 г. от приемането на България за член на Обществото на народите (ОН), 1920.
- 245 г. от рождението на Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), герм. композитор и пианист.
- 185 г. от рождението на Жул дьо Гонкур (1830-1870), фр. писател, представител на натуралистичната школа, основател /заедно с брат си Едмон дьо Гонкур/ на лит. академия "Гонкур".
- 125 г. от рождението на Едвин Армстронг (1890-1954), амер. радиотехник.
- 215 г. от рождението на Уста Кольо Фичето /Никола Иванов Фичев/ (1800-1881), бълг. майстор - строител, самоук архитект от епохата на Възраждането.
- 640 г. от смъртта на Джовани Бокачо (1313-1375), итал. - писател-хуманист от Ренесанса.
- 165 г. от рождението на Зденек Фибих (1850-1900), чеш. композитор, пианист, диригент.
- 145 г. от смъртта на Константин Димитриевич Ушински (1824-1870), рус. педагог, създател на народното училище в Русия.
- 1105 г. от смъртта на Наум (835-910), бълг. книжовник, просветител, ученик на Кирил и Методий.
- 145 г. от рождението на Кирил Попов (1870-1927), бълг. икономист, математик, основоположник на статистиката в България.
- 140 г. от рождението на Стефан Иванов (1875-1951), бълг. живописец.
- 135 г. от смъртта на Гюро Михайлов (1862-1880), бълг. войник, загинал при изпълнение на служебния си дълг. Изгорял при пожар, пазейки паричния ковчег на войската.
- 110 г. от рождението на Васка Емануилова (1905-1985), бълг. скулптор.
- 125 г. от смъртта на Хайнрих Шлиман (1822-1890), герм. археолог, откривателят на Троя.
- 115 г. от рождението на Христо Трайков Христов (1900-1933), бълг. политик, нар. представител, деец на ВМРО - обединена.
- 205 г. от рождението на Захари Зограф /Захарий Христович Димитров/ (1810-1853), бълг. възрожденски художник, майстор на иконописа, обществен деец.
- 70 г. от смъртта на Теодор Драйзер (1871-1945), амер. белетрист.
- 845 г. от смъртта на Томас Бекет (1118-1170), англ. църковен и политически деец.
- 190 г. от смъртта на Жак Луи Навид (1748-1825), фр. художник, основател на неокласицизма.
- 125 г. от смъртта на Лазар Лазарович (1851-1890), сръбски писател.
- 55 г. от смъртта на Ото Емел Либих (1914-1960), бълг. пианист.
- 150 г. от рождението на Ръдиард Джозеф Киплинг (1865-1936), англ. писател.
- 125 г. от основаването на първото столично книгоиздателство "Иван Г. Игнатов" (1890).
- 110 г. от смъртта на Александър Степанович Попов (1859-1905), рус. учен, изобретател на радиото.
- 140 г. от първото официално преброяване на населението в Княжество България,съгласно решение на правителството от 27 септ.