ПРЕДГОВОР
През Възраждането наричат града ни „стара волнодумница” (свободомислеща). Той е огнище на просвета и родилно ложе на плеяда будни, ученолюбиви и творящи люде. Но той е и кръстопът, на който превратностите на историята са оставяли стотици пъти отпечатъка си. Опожаряван или сриван до основи, градът обаче винаги е възкръсвал благодарение на хората си. Така е и в края на ХІХ век. Тогава, когато в новоосвободена България кипи бурен политически и стопански живот, когато се организират първите печатници и „вестниците и списанията никнат като гъби”, Стара Загора изгражда домове, строи училища и църкви. Възстановяването на опожарения град, на възрожденските просветни и културни традиции обединява хората за съзидание и политическите пристрастия и надмогвания, така характерни за този период, остават на заден план. Това е и причината Стара Загора да следва с близо десетгодишно закъснение националните тенденции в развитието на печата и да върви по свой път – пътят на знанието и духовността. Първият старозагорски вестник „Земледелец” (1883 – 1884) на Димитър Наумов, ратуващ за модерно селско стопанство, е и първият селскостопански вестник в свободна България. До края на века тук излизат две списания за научнопопулярно четиво и литература – „Знание” (1884 – 1885) на Ал. Козаров и „Надежда” (1900) на Атанас Т. Илиев. В продължение на 30 години (1884 – 1913) в периодичния печат се изявяват за първи път в областта на литературата 16 старозагорци, голяма част от творчеството на които попада в златния фонд на българската класика. В първата четвърт на ХХ век в града се раждат 9 литературни списания, създали у съгражданите ни култа към поезията. В условията на частно предприемачество до 1944 г. се откриват 30 печатници, издават се над 150 периодични издания и над 1000 заглавия на оригинална и преводна литература – едно наследство, родило прозвището на града – Литературна Стара Загора.
* * *
Настоящият ретроспективен, своден библиографски указател има за цел да събере, систематизира и представи книжовно-документалното богатство от списания, вестници и гранични (продължаващи) издания – отчети, годишници, алманаси, издавани или печатани в Стара Загора, и на втори план – да покаже какво от тях и в каква пълнота е съхранено в местните библиотеки и музеи, в националния депозиториум НБ "Св. св. Кирил и Методий" и в НБ "Иван Вазов" в Пловдив – дългогодишен депозиториум за краеведския печат на Южна България.
Библиографията надгражда съставената през 60-те години от Иван Михайлов (уредник на библиотеката при читалище "Родина") и Димитър Николов (директор на историческия музей) "Библиография на печатаните в Стара Загора книги, периодични издания и статии. 1883 – 1954 г." и проучването на старозагореца литературен историк, преводач и публицист Константин Коняров – "Периодични издания в Стара Загора", публикувано през 1992 г. във в. "Стара Загора" (бр. 107, 109, 111, 113, 116, 118). Библиографията на Михайлов и Николов, в 3 машинописни копия, остава у съставителите и възложителя – община Стара Загора. Библиотека "Родина" притежава ксерокопие от личния архив на Иван Михайлов.
При изработването на библиографския указател са възприети хронологичните граници 1882 – 1944 г. Той е изграден върху структурата на националния репертоар "Български периодичен печат 1844 – 1944" на Димитър Иванчев, който и до днес запазва своята значимост и информационна стойност.
Указателят е условно подреден в три части. Първата част Периодичен печат. Стара Загора 1882 – 1944 включва Периодични издания, издавани или печатани в Стара Загора, Периодични издания на чужди езици, Единични листове, Гранични (продължаващи) издания и Периодични издания, неотразени в БПП. Някои от изданията притежават вдясно от заглавието си условен знак (звездичка/и), който е неразделна част от него. Старозагорските периодични издания, печатани в други градове, са обозначени с една звездичка (*). С две звездички (**) са отбелязани издания на други населени места, които в определен период от време са издавани в Стара Загора, и с три звездички (***) – издания на други населени места, печатани в (или и в) старозагорски печатници. Мотивите за включване на граничните издания към библиографията са провокирани от интереса на читателите. В повечето случаи те имат характеристики на продължаващи издания и са достоверен източник на информация за живота, духовната атмосфера и интересите на хората в един отдалечен от съвремието ни период. Граничните издания са описани de visu под името на издателския колектив. Годишниците и отчетите на гимназиите са дадени под редна дума (Девическа гимназия, Мъжка гимназия), независимо от промяната на статута им през годините. След редната дума е посочено точното наименование на училището, а в скоби – периодът, през който е работило като областно, държавно или друго. Този подход се наложи от стремежа ни да улесним ползвателите си, като съберем всичко за дадена гимназия на едно място, под името, с което е най-известна в публичното пространство.
Втората част на библиографията обхваща две приложения. В Приложение I са включени местни периодични издания на нередовен печат и ръкописи. Приложение ІІ. Периодични издания, издавани и редактирани от старозагорци в други населени места е включено без претенции за всеобхватност като специално приложение, с което искаме да илюстрираме на идващите след нас приноса, силното присъствие и трайната следа, която са оставили в духовната култура на България, а и на Европа, видни старозагорци като Начо А. Начов, Гео Милев, Кирил Христов, Георги Бакалов, Николай Лилиев, Георги Байданов, Димитър Подвързачов, Иван Мирчев, … – една малка част от плеядата учени и творци, изградили се като личности в социокултурната среда на родната Стара Загора.
Третата част представлява справочният апарат към библиографията, състоящ се от шест показалеца: заглавен, хронологичен, на печатниците, именен (на издатели, редактори, печатари, собственици, директори), на издателските колективи и предметен. Показалците препращат към поредния номер в местния репертоар без Приложение ІІ, което е отразено само в именния показалец. В Именния показалец са направени препратки от псевдонимите към истинските имена на споменатите в описанието и част от забележките личности. Заглавният показалец е структуриран като своден каталог на притежаваните от старозагорските библиотеки и музеи периодични издания. В услуга на читателите към него са включени и пълните спецификации на притежаваните от Националната библиотека заглавия, издавани или печатани в Стара Загора, както и на притежаваните старозагорски издания в НБ "Иван Вазов" – Пловдив. В хронологичния показалец са изредени по години издаваните и печатани в Стара Загора периодични издания, като там, където е необходимо, в дясно от заглавието са дадени забележки в курсив. Библиографията се придружава и от правила и процедури за ползване на краеведските периодични издания в старозагорските институти, библиография на ползваните източници и списък с условни знаци и съкращения. В края на книгата са приложени 25 стр. цветни илюстрации на корици и заглавни страници от вестници и списания, които онагледяват и обогатяват информационната стойност на указателя.
В процеса на проучване и съставяне на библиографията и на прилежащия към нея своден каталог се работи de visu с документите от фондовете на библиотека "Родина", Регионален исторически музей и РБ "Захарий Княжески". Информацията на притежаваните в НБ "Св. св. Кирил и Методий" издания е взета от публикувания в сайта на библиотеката електронен каталог на периодичните издания, а на притежаваните в НБ "Иван Вазов" – чрез предоставената ни извадка за старозагорския печат от каталога в локалната им база.
Описанията на всички документи са подредени по азбучен ред в обща поредица, като след номера от местния репертоар е отразен номерът, под който се намира същото заглавие в Български периодичен печат на Димитър Иванчев. Изключение правят Приложения І и ІІ, които са със самостоятелна номерация. За периодичните издания, чието заглавие е променяно, има препратки. Всички препратки в описанията водят към номерацията в настоящата библиография, а когато периодичните издания не са свързани със Стара Загора – към "Български периодичен печат". Запазен е правописът от репертоара на Иванчев, като единствено редната думата "старо-загорски", нейните форми и вариации на изписване са дадени слято. Оригиналното заглавие е показано в забележка. В редки случаи, най-вече при издания на други населени места, са направени съкращения на забележките, които не касаят целите на старозагорския репертоар. Забележките на съставителите са дадени след свободен ред под анотацията на периодичното издание. Към много от тях е посочена и допълнителна библиография. Над повечето от описанията е приложен снимков отпечатък на заглавието.
Настоящата библиография в известна степен коригира и попълва някои неточности и празнини в националния репертоар, касаещи старозагорския печат. Поправките са в прави скоби, а издирените допълнения, когато не са част от забележката на съставителите, са в курсив. Принос на старозагорския репертоар са добавените описания на единичния лист "Васил Левски", издаден през 1943 г. от ЕМОС при ІІ Мъжка гимназия "Васил Левски" (съхранява се в НБКМ), на ръкописния вестник на Гео Милев от 1909 г. – "Лира", както и откритите в библиотеките на Стара Загора и Казанлък и в Регионалния исторически музей броеве и годишнини на списания и вестници, за които в "Български периодичен печат 1844 – 1944" няма сведения или е обозначено, че са ненамерени. Това са Г. VІ. на в. "Земя", Г. ІХ. на в. "Зора", Г. VІ. на в. "Старозагорско утро", Г. ІІ. на в. "Секретар-бирник"; десетки броеве от вестниците "Земя", "Зора", "Светлина", "Секретар-бирник", "Старозагорско утро", "Юг" и от списанията "Земя" и "Православна истина". Същите са отразени в забележка в сводния каталог и под описанията им в библиографията.
Издирените и представени в указателя периодични издания дават база за многоаспектен количествен и съдържателен анализ в бъдеще. В библиографията са включени 231 заглавия: вестници (120), списания (36), единични листове (21), продължаващи издания (22) и допълнително 14 на нередовен печат и ръкописи (Пр. І). Две от всичките са на руски език. 32, издавани между 1885 – 1937 г. в Чирпан, Нова Загора, Казанлък, Гълъбово, Михайлово, Харманли, Търново-Сеймен и др., са само печатани в старозагорски печатници. 15 вестника и списания на други населени места, в определен период от време, са издавани и печатани в Стара Загора. В старозагорските библиотеки и музеи към момента се съхраняват 75 заглавия, една трета от общо 245-те списвани и печатани в града периодични издания, като голяма част от тях се дублират и са с много липсващи броеве и годишнини. 7 заглавия не бяха открити в нито една библиотека и вероятно са безвъзвратно загубени: "Железник" (1932, 1937), "Загоре" (Б.г.), "Защита" (1888), "Любовен бюлетин" (1903), "Старозагорски лист" (1896), "Съмни мръкни" (1919), "Ученик" (1931).
Настоящият библиографски указател на издаваните и печатани в Стара Загора периодични издания е стъпка от програмата на библиотека "Родина" за цифровизация на старозагорското писмено културно-историческо наследство и към неговото аналитично представяне с оглед запазване и осигуряване на неограничен достъп за ползвателите до всичко, съхранено до днес за поколенията. В този смисъл библиотеката ще продължи с издирването на физически съхранени, но неоткрити до момента заглавия или липсващи годишнини и броеве от старозагорски издания и ще бъде благодарна на всеки – институция или гражданин, който допълни с информация библиографията и сводния ѝ каталог.
Надяваме се нашият скромен труд да провокира интерес към по-задълбочено проучване и разкриване на старозагорския печат, да бъде полезен и да дава материал на изследователите при бъдещи проучвания на културно-историческото наследство на Стара Загора. Ще сме удовлетворени, ако унифицирането на нашия подход при съставянето на библиографията с този на националния репертоар улесни ползването му от литературоведи, историци, библиотекари, краеведи, ученици и студенти, журналисти и от всички, които проявяват интерес към темата.
От съставителите
* * *
Благодарим на н.с. ІІ ст. Евгения Иванова, вр.и.д. директор на Регионален исторически музей (РИМ), на ст.н.с. ІІ ст. д-р Светла Димитрова, настоящият директор на РИМ и на г-жа Снежана Маринова, директор на РБ “Захарий Княжески” за разрешения достъп до специалните фондове на поверените им институти и даденото съгласие за участието им в местния репертоар. Благодарим на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и на Народна библиотека „Иван Вазов” в Пловдив за оказаното съдействие при издирване на старозагорските издания в техните фондове и за предоставената възможност за заснемане на първи страници от липсващата в Стара Загора периодика. Благодарим на Ваня Ценова, зав. Отдел „История на България ХV – ХІХ век”, на Ангел Динев, зав. отдел “Нова история”, за отделеното време и компетентно съдействие при библиографското проучване на периодичните издания в РИМ. Благодарим на Иван Матев, гл. уредник на музей “Литературна Стара Загора” за сканирането на сп. „Лада” и за безценната помощ, която ни оказа при издирването на точна информация за старозагорски личности. Благодарим на Цветан Четъшки за фотографското заснемане на периодичните издания в София, Пловдив, Казанлък и РИМ – Стара Загора. Благодарим на колегите от Общинска библиотека “Искра” в Казанлък и от регионалните библиотеки във Варна, Бургас, Габрово и Хасково за предоставената информация от техните колекции. И не на последно място – на ИК “Хермес” в Пловдив, която подкрепи издаването на библиографския указател.
* * *
В електронния вариант на указателя са включени изображения, обозначени с иконата
.
Приложението (илюстративния материал) на печатния вариант на книгата може да бъде изтеглен в pdf формат.