Представят книга за малгарските българи в Стара Загорa

Земляческата организация на с. Яйла гюню и библиотека „Родина“ Ви канят на представяне на книгата на Станка Битлиева – „Малгарските българи – история, етнография, култура” с рецензент проф. Тодор Балкански и среща за потомците на българи от Малгарския край на Мраморноморска Тракия.

Събитието е по повод 100-годишнината от Първата световна война и ще се проведе на 3 юни (събота) 2017 г. от 11:00 ч в зала 33 на Регионалния исторически музей Стара Загора. Гости на проявата са проф. д.ф.н. Тодор Балкански, проф. д.и.н Светлозар Елдъров, проф. Стоян Райчевски, д-р Красимира Узунова от РИМ - Хасково.

korici 12 copy

Малгарския край -  територията на забравените предци
/ Кратка анотация на изследването „Малгарските българи” /

    Краеведското и родоведско проучване под  надслов „ Малгарските българи”  представлява картина  от живота и борбите на  българите от  Мраморноморския край на Източна Тракия. Предмет на изследването са историческите факти и родови спомени преди и след фаталната 1913 год.  Населението преживява етническо изтребление и икономическа разруха, оставя неизлечими следи в съзнанието на потомците. В подредбата му са отделени глави за историята, етнографията и културата, с подбрана  научната литература и устни родови спомени се разкриват политическите и религиозни борби на населението за националното освобождение и единение на нацията. Приликата със съвременните бежански процеси, служи като отрезвяващ и обобщаваш отзвук от войни и проявени груби закони на човешкия хаос.
    За  фактологическа  основа са използвани трудове на проф. Тодор Балкански за преселенията на населението от този край във Влашко, Молдова и Таврия, където основават селища и пренасят старите имена на родните села, какъвто е случая  с името Гюневка, неизвестно до сега в българознанието. На проф. Стоян Райчевски, който издирва важни изворни  документи, свързани с миналото на този край, на проф. Светлозар Елдъров, който внася нов прочит на църковното униатско движение в пределите на Османската империя. Българите от този край са сред първите, които отхвърлят гръцкото църковно влияние. Връзките им с Римо-Католическата църква е един от успешните дипломатимески ходове, които предизвикват появата на българската Екзархия. Проследени са различни етапи от съпротивата на населението, от участието им във войните, които води България в началото на 20 век.
         Проучването  стъпва  и на  мемоарната база на  възрожденския учител и общественик Арсени Костенцев и неговата книга „Спомени”, издадена през 1917 год. В нея той описва учителствуването си в с. Еля гюню и делата му, свързани с откриването на българско училище в далечната 1868 год.  Описанието, което прави на Малгарска каза е отпечатано във в. „Македония”  и поръчано лично от   Петко Славейков, с когото автора има близки отношения.
         Нерадостната им съдба се свързва с геноцида през 1913-та година, с прогонванията им от родните места, с позорния за страната  Ньойски договор. В земите на България, те трудно свикват  с немотия, болести, глад, които отнемат живота на мнозина от тях. Издирени са много фамилии и техните нови поселения, проследява се исторически появата на селищата  им. Описва се  съдбата на три поколения бежанци, трудната им адаптация с останалото българско население. На него те предават част от историята на българите от Източна Тракия, закодирват я в съзнанието  на един народ.
                                                                                        Станка Битлиева

Електронна библиотека

Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2016, Библиотека Родина - Стара Загора