Представяне на "Живот в щрихи" от Людмила Борисова

Люси: Да станеш слънце за тези, които виждат дърветата и синьото небе веднъж през лятото

Народно читалище „Родина-1860”, Библиотека „Родина” и Издателство „Палмира” представиха в Стара Загора книгата с миниатюри „Живот в щрихи” от Людмила Борисова. Това е първото печатно произведение на нашата колежка Люси, на която горещо пожелаваме на добър час! Сърдечното въведение е дело на Евгения Пекова от читалището.

Жени: Мечтата на Люси да работи в библиотека се сбъдва през 2002 г. Тогава тя постъпва на работа в Библиотека „Родина” по проект „Отворени врати”, защитен от старозагорската библиотека. Ако си спомняте, това беше много иновативен за времето си проект, който, за щастие, оцеля, каквато не е съдбата на всички проекти, но Библиотека „Родина” продължи да надгражда над тази тема и до ден-днешен. Людмила има много участия в множество проекти, семинари, кръгли маси, обучения, акции предимно в сферата на уврежданията. В периода 2002-2016 г. и съвместно с други неправителствени организации, предимно с Центъра за независим живот в София. Част от тези проекти, обучения и акции са: „Политика за нас само с нас”, „Мотопоход Свобода на колела Страсбург – 2007-ма и 2009-а”, „Да живеем и работим заедно в Европа”, „Граждани на колела”, „Нашият живот, нашите идеи”, „Нищо за нас без нас”, „Кампания за равнопоставеност”, проект „Кампания за лична помощ и човешки права на хора с увреждания”, проект „Прозрачност за по-качествени политики в сферата на уврежданията”, „Участие на хората с увреждания в политическия процес”, проект „Живот в общността за всички” с акцент върху член 19 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Кампания под наслов „Изборът и възможността да го направим”, Поход за независимост, провеждащ се вече от няколко години, Граждански трибунал срещу системата и много, много други.
Участва във филма „Цената на несвободата” на Мария Чернева за ситуацията в Дома за възрастни хора с увреждания в Стара Загора. Във връзка с тези участия е имала възможността да се включи в дискусии, да създава и представя презентации, да прави кратки описания за живота в социалните заведения и като цяло на съдбата на хората с увреждания. Имала е възможността да пътува извън страната, за да види как се справят хората с увреждания в техните страни, как се предоставят услуги за лична помощ, как и по какъв начин те водят борба за независим живот. Взема активно участие в създаването на Закона за личната помощ, който все още не е приет в България. Има медийни излъчвания на местно и национално ниво, в които акцентът пада върху теми като живота в институциите, правото на независим живот, услуги за хора с увреждания и качеството на техния живот в България.
През 2004 г. е част от екипа на списание „Независим живот”, издавано от Център за независим живот, където публикува малки истории за хора с увреждания, живеещи в институция или извън нея. Днес помества и публикува материали в блога „Системата куца” на Център за независим живот – София.
Това беше, така да се каже, официалното представяне на Людмила. Всички, които я познават, могат да обрисуват една неформална картина за нея. А сега, ще ви обрисувам нашата! Ние имаме щастието Люси да бъде част от екипа на читалище „Родина” и съответно на Библиотека „Родина” вече достатъчно много години. Всеки, който я познава, веднага я оценява и всички ще ви кажат, че за това време е натрупала много приятели, а ако някой не я одобрява то е заради прямотата й! Тя е дейна, позитивна, умна и мъдра, защото това са различни неща, с прекрасно чувство за хумор, чувствителна и проникновена. Люси винаги ще ти помогне, независимо дали те познава, или не те познава, ако имаш молба или работа за свършване, тя винаги ще я поеме вместо тебе, ще отдели от своето време, за да свърши твоята работа. Защото истината и практиката показват, че умее всичко! Много малко са хората, които могат много неща, а Люси е от тях. Всички ние много я ценим, пазим и обичаме, защото е уникална и неповторима.
Люси има много дарби, сред които са рисуването и писането. След няколко нейни самостоятелни изложби дойде ред и на друго творческо чедо на Люси - тази книжка с миниатюри, наречена „Живот в щрихи”. Изцяло изпълнена с нейни писмени творби и рисунки, оригинално проявление на това, което е самата Люси – малка, симпатична и откровена. Сега, нека чуем мнението на редактора на книгата – г-жа Палмира Никленова от издателство „Палмира”.
Палмира: Здравейте, мили хора, здравей, Люси! Нека си все така слънчева, като днешното пролетно слънце, неслучайно огряващо днес тази зала, защото и ти си едно малко слънце! Аз в действителност не се познавам отблизо с Люси, да си призная, но това, което прочетох, много дълбоко ме трогна. Нямах представа какъв ръкопис ми се поднася, в интерес на истината, но тези миниатюри толкова кратко, ясно и ярко обрисуват живота на Люси в мястото, където живее в момента. Тя е изпълнена повече с болка и с надежда за по-добър живот в този социален дом, както за нея, така и за нейните приятели, хората в неравностойно положение. Аз този израз никак не го харесвам – всички сме равни, всички сме родени по един и същи начин, всички трябва да живеем достойно и да няма неравностойни между нас. Аз съм посещавала този дом и съм се срещала с творци и зная какъв дух имат тези хора! За сметка на своите физически страдания, те имат много по-силен дух от нас, които се смятаме за равностойни в кавички. Много са талантливи, Люси е един ярък пример за това - много грамотно написан текст, което напоследък рядко се среща, в интерес на истината, защото се народиха много графомани. Тя не е сред тях, талантът й съществува, мога смело да го заявя пред всички вас, да го потвърдя и да се подпиша. Това е едно талантливо момиче, с много ранима душа, с много силен, боен дух, което успява да отстоява своите виждания, своите възгледи за живота и което може да пише и големи форми, според мен. Надявам се дори и поезия може да пише тази поетична душа. Наскоро прочетох твой пътепис след посещение в Рила планина, също много, много поетично написано. Поезия има в теб! Пожелавам ти да работиш, да напишеш още по-големи книги, не само тази в джобен формат. Тя е много добре илюстрирана, но все пак по-основното е текстът. Вие сами трябва да се запознаете с нея, за да усетите атмосферата в този дом. Не искам да съм многословна, пожелавам на Люси да бъде жива и здрава, все така упорита в своята работа, все така обичана от всички колеги и приятели. Слънчево бъдеще, Люси, слънчево каквато си самата ти!
Жени: Благодарим на Палмира Никленова и за да не стане като в часовете по литература, на които сме попадали всички, да интерпретираме какво е искал да каже авторът предлагам самият автор да разкаже за пътя и смисъла на тази книга. Заповядай, Люси!
Люси: Здравейте на всички! Първо, да ви благодаря, че уважихте моята покана и дойдохте и много се радвам да видя тук много приятели, колеги и познати – това ме прави страхотно щастлива. Да благодаря и за чудесното начало. Искам да ви кажа, че наистина се чувствам добре сред колегите и приятелите си. В тази книга съм описала не само случки, които се случват в един социален дом, но съм описала и хора, които живеят извън институция, но по някакъв начин са зависими от помощта на чужди хора.
Идеята за написването на тези миниатюри дойде от един разговор между мен и моята съквартирантка Кристина, която беше преседяла цял ден навън. Всяко лято в тези социални домове, където има детски градини, е неизбежно да се пръска против хлебарки. Тя ми каза: „Люси, днес цял ден бях навън, нямаше начин”. Отвърнах й: „Криси, представи си, че има хора, които цяла година не излизат навън, а в този ден единствено виждат слънцето и дърветата!”. Оттам изникна първата ми миниатюра, а след това последваха много други, потекоха като река... За около 7-8 месеца се родиха и претърпяха по няколко редакции, че все бях недоволна и ми се струваше, че има нещо недоизказано. Другата причина беше, че имах участие в множество анкети, анализи, оценки върху услугите, предлагани на хората с увреждания, как протича техният живот, борбата им за достъпна среда, за нормален живот... Уверих се, че дългите писания не дават голям ефект върху съзнанието на човека, реших, че когато се зачетем и по-бързо стигнем до края по-лесно ще възприемем това, което се случва в миниатюрите ми. Бих искала да ви прочета някои от тях сега, които са ми любими - не се смущавайте да ми зададете каквито и въпроси да възникнат у вас.
Палмира: Люси, от твоите миниатюри си личи, че имаш дар слово, богат език, че имаш афинитет към поезията и си грамотна!
Жени: Люси, разкажи ни за рисунките, които илюстрират твоята книжка?
Люси: Рисунката на корицата е рисувана много отдавна, все още не бях усвоила техниката на преливане на цветовете, но ми е скъп спомен от по-младите години и виси над леглото ми. Изобразен е хубав момент, в който много се радвахме на снега. В нея има слънце и повече цвят. Другите рисунки са свързани все с походи и акции по повод Закона за интеграция на хора с увреждания. От едната страна съм изобразила домове и как хората биват набутвани в тях, чакалнята, в която чакат. Другата е колаж от няколко рисунки в тази сфера.
Много се радвам, че ме уважихте толкова хора, близки до сърцето ми! Винаги съм разчитала на вашата подкрепа и добро отношение. Когато срещнеш обич и подкрепа у един човек, разбираш колко си щастлив и че друго не ти е нужно. Приятелите и колегите са дори повече от моето семейство, за което много им благодаря!
Кристина Русева от Радио Стара Загора: На Люси желая да бъде все такъв ентусиазиран боен малък човек, който ни кара всички да се замислим откъде черпи тази енергия и нестихващото си вдъхновение, защото с каквото й да се е захванала го е довела до успешен край! Тя може да свърши толкова много неща с желание, че да учуди сама себе си. Люси, благодарим ти, че си сред нашите приятели и надяваме се, че на този празник разбра колко много хора те обичат не заради това, което си направила, а затова, че си слънчев, прекрасен човек, който дава страшно много от сърце!

 

Електронна библиотека

Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2017, Библиотека Родина - Стара Загора