Емил Минчев и романът "Нюх" в Стара Загора

Прогнозата ми за бъдещето е немодерно оптимистична
В този роман опитах да създам класическа криминална мистерия с елементи на фантастика

Какво оптимистично паневропейско бъдеще предвижда Емил Минчев, на каква мултикултурна планета ни е запратил да живеем в новия си роман /изд. Изида/, защо първият български детектив на Хаксан е уравновесен, семеен мъж, и каква терапия срещу страховете ви предлага книгата... Тези отговори и още новини от аудиото от представянето на "Нюх" в библиотека "Родина" - Стара Загора на 30.09.2016г.

 

Страшно много се радвам, че успях да дойда и да стана част от това страхотно събитие – Нощта на изкуствата. Благодаря на Библиотека „Родина” затова, че ме поканиха за втори път. Държа да отбележа, че преди 5 години - ако не се лъжа през 2011 г., отново бях гост на библиотеката и си изкарахме страхотно, говорейки за втория ми роман „Неограничен достъп”.
Да, строенето на светове, създаването на светове е важен аспект от работата върху третата ми книга „Нюх”. Първата ми книга е класическо фентъзи – магии, магьосници, коне, мечове, пътешествия, приключения в стил „Кентърбърийските разкази” или нещо от този тип.
Третата ми книга, заради която съм тук и която излезе на 9 септември тази година, е по-скоро фантастика. Някои хора биха я нарекли ърбън фентъзи или градско фентъзи – това е, когато има елементи на фентъзи, но действието, вместо в тип Средновековие, се развива в град, а при мен е още по-специфично, защото градът е в бъдещето. Действието на романа се развива стотици години напред в бъдещето на друга планета, която не е Земята, а се нарича Хаксан. И градът, в който се развива действието, се казва Унтерщат, което означава „под град”. Планетата е миньорска колония, тя е основана от миньори, европейски миньори, които се разполагат на различни територии по нея. Казвам „европейски” неслучайно, защото всеки писател, който пише фантастика, неминуемо прави прогноза за бъдещето. И моята прогноза за бъдещето - лично според мен - е реалистична, но някои хора биха я нарекли оптимистична. Знам, че не е модерно, но аз храня много оптимистична прогноза за бъдещото развитие на света, затова планетата и градът, в който се развива действието, могат да се определят като паневропейски. Градът е кръстен Унтерщат, а главният герой носи името Ромеро, той е с италиански произход, но не е италианец, а хаксанец. Тоест, моята прогноза за бъдещето е паневропейска – всички сме се омешали, без да изгубим своята идентичност, с най-различни културни влияния. И се опитах да създам много шарен, ярък свят, експериментален модел на мултикултурализъм, за който се надявам да е интересен на хората.
А, да, за мутантите малко съм се отплеснал, но основното нещо в тази книга е криминалната мистерия. Аз съм закърмен с Артър Конан Дойл, Агата Кристи и Джон Диксън Кар, това са авторите на моите характерообразуващи детективски трилъри. Когато бях малък, първата прочетена от мен книга беше „Баскервилското куче” и тя предизвика у мен изключително силно впечатление. Затова в този роман опитах да създам класическа криминална мистерия с нещо оригинално - елементи на фантастика. Тези от вас, които си спомнят „Баскервилското куче”, ще се сетят, че Конан Дойл постига нещо страхотно за детективски роман – създава готическа атмосфера в тази книга и на няколко места се размиват границите между реалност и готика, а свръхестественият елемент силно пленява въображението. В моята книга има мутанти, защото опитах да вплета свръхестествения елемент. Сигурно много от вас са запознати с един американски писател на мистерии, който де факто е английски – Джон Диксън Кар. Невероятен автор, може би най-популярният в един поджанр на детективския роман – убийство в заключена стая. Това е „високата топка” в криминалния жанр – за престъпление, най-често убийство, при което мистерията върви де факто на две релси. Първо, кой е извършителят и, второ, как извършителят е причинил злодеянието, как е могъл да влезе и да излезе?! Това е още един пласт, който върви паралелно с разследването на това кой е престъпникът. Това винаги ми е било много интересно, затова в моята книга има няколко престъпления в заключени стаи. Тази книга не е само от един-единствен случай, бих я нарекъл „Една година от живота на един частен детектив”. Той разследва няколко случая, които са преплетени, преливат един в друг и на техния фон тече друг заплетен главен случай и той накрая се разрешава. Мисля, че структурата на романа ми е доста оригинална от 4 различни случая, които са свързани.
Може би сте чели първата книга в този жанр – „Тайната на жълтата стая” от Гастон Льору, авторът на „Фантомът на Операта”. Това е образецът, следван от всички, най-добрият френски криминален роман – без да искам да кажа нещо лошо за Жорж Сименон, който е белгиец всъщност, но пак франкоезичен, да. Джон Диксън Кар е този, който популяризира жанра и аз много се постарах да го направя в тази книга – читателят да се чуди едновременно кой е извършителят и как е причинено убийството. И тук е много полезен свръхестественият елемент, защото както в „Баскервилското куче”, така и при Джон Диксън Кар детективът е изправен пред дилемата: няма как това престъпление да е било извършено, следователно е необходим свръхестествен елемент! И накрая на книгата авторът успява да разбули как всъщност - физически, механично, чрез огледала, дупка в стъклото, през която минава куршум, има много различни начини. Най-класическият начин за убийство в заключена стая, станал пословичен, поради което никой автор не го използва вече, е чрез стрела от кръв, която е била замразена. Тази стрела се изстрелва в жертвата, кръвта се разтапя и няма оръжие на убийството! Това е типът мистерия, за който говоря в моята книга.
Чрез главния герой Франсис Ромеро, по прякор Бънк, заявявам, че е време да имаме страхотен български частен детектив, който да е много, много запомнящ се персонаж, оставащ във въображението на читателите. Това няма да бъде единствената книга с този детектив, мога да се похваля, че почти съм приключил с продължението й. Той е първият ми персонаж, който така ме обсеби, че не можех да спра да пиша за него! Във всяка следваща моя история ще има повече задълбаване в инфраструктурата, в политиката и в устройството на този град на бъдещето Унтерщат, който е разположен повече под земята, а там се развива и голяма част от действието в книгата. Опитах се да направя Бънк нетрадиционен детектив – семеен мъж, с деца и щастлив брак, разбира се чудесно с брат си и си помагат, не е алкохолик, без фрапантни пороци, които да го правят невъзможен спътник в живота. Той е идеален член на обществото, който се чувства перфектно на своята позиция и не живее в мизерия. Не се подведох по традиционната представа за детектив от черните романи на Дашиъл Хамет и Чандлър. Не, че Филип Марлоу е отрепка, но исках да създам детектив, намерил своето място в обществото, който функционира перфектно в него. А и семейният опит допълнително му помага в работата.
Смених 12 варианта за заглавие, преди да реша, че „Нюх” е перфектният. Главният герой има изключително развито обоняние, свръхчовешко сетиво. Така разплита мистерии, с които полицията не се справя, но не разчита само на това – той има нюх, инстинкт, надушва вината в заподозрения. Аз се опитах да не го направя като полицейско куче, надушващо следите на престъпника и втурващо се след него, а и да използва „малките си сиви клетки” по Еркюл Поаро.
Има читатели, които реагираха на името – защо се казва Ромеро, а не Иван Петков, примерно? Предварително се защитавам от това „обвинение”, героят дори не е италианец, той е хаксанец, на друга планета, далеч в бъдещето.
Не е за хора със слаби нерви. Има свръхестествен елемент с всичко, което произтича от това. Пригответе се за мрачна, готическа атмосфера! За мен писането е перфектна терапия, по-добра и от четенето. Ще ви кажа нещо, което моят учител по литература от Първа английска гимназия ни каза в 9-и клас. Той ни попита целия клас: „Знаете ли защо най-продаваният автор в България в началото на 90-те години беше Стивън Кинг? Защото, когато хората са в затруднено положение, в криза, несигурни, когато се страхуват, искат да извадят този страх от себе си и перфектният начин за този екзорсизъм е да четеш страшна книга или да изгледаш страшен филм. Това е прекрасна терапия!”. Затова малко остро реагирам, когато се твърди, че почитателите на този тип книги - мрачни, детективски, черно криминале, после излизат навън и извършват прочетеното. Точно обратното! Все пак, моята книга не бих я препоръчал на малки деца, но може би след 7-и клас - да. Тя е терапия за хора, които имат нужда да извадят своите страхове и притеснения. Дори сега си спомням за прекрасен цитат от Стивън Кинг, когото страшно много уважавам от професионална гледна точка, без да си въобразявам, че съм на нивото му. Та Кинг признава, че е писал най-страшните и бруталните си книги в моменти, когато децата му са били болни. Той е имал 3 малки деца в годините на най-голямата си продуктивност и тогава е написал страшни, мрачни неща. Неговата терапия срещу страха за децата му е била това, особено в началото на кариерата му, когато е бил беден и е работил нощна смяна, за да купи лекарство за ушната инфекция на бебето си. Това прозрение ме впечатли дълбоко – писането и четенето на такива книги е страхотна терапия, според мен.
Следващият ми роман със същия детектив ще се казва „Бяс”. Ще бъде поредица, която ще бъде завършена. В „Нюх” са закодирани всички следващи случаи, които Бънк ще разследва, загатнати са с малки детайли. Всяка книга ще обхваща една година от живота на детектива. Целта ми е с всяка книга да се навлиза по-дълбоко в описвания свят, с по-голям размах. Примерно, в „Нюх” детективът не излиза от Унтерщат, но в следващата има пътуване до съседния град, който се казва Сервантес. В четвъртия роман – отново с Бънк, действието ще се развива направо на друга планета!
99% от имената в тази книга имат някакъв смисъл. Хаксан е невероятно интересен и доста провокативен шведски филм, от ерата на нямото кино още, направен като документален, но е измишльотина и представя историята на вещиците. Затова планетата е Хаксан, защото има вещици и магия. А главният герой Ромеро е кръстен на може би най-великия американски режисьор на филми на ужасите - Джордж Ромеро, който също е с италиански произход. Някои от вас чрез имена могат да разгадаят една от мистериите в книгата, но трябва да сте прочели някои класически криминални романи от 19-и век. Аз обичам фантастика без извънземни, затова ги няма в романа ми.
Писането като усилие не го усещам, когато ме подемат крилете на вдъхновението часовете пред компютъра излитат неусетно , за разлика от тези с ангажиментите ми на преводач. Бъдещето е на електронните книги – или се адаптираш, или умираш, те са много лесни, сваляш си ги на четеца и пътуваш без тежест в раницата.

Електронна библиотека

Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2017, Библиотека Родина - Стара Загора