Седми конкурс

октомври, 1990


 

Жури: Константин Павлов, Георги Борисов, Румен Леонидов

Лауреати

 

Втора награда

 

Бойко ПЕНЧЕВ
София

ПАМЕТНИКЪТ НА МОЙСЕЙ

 

Трупа му мажем с гипс, ковем пирони,

за бронза глух оставили сме място.

Пробождаме сърцето с кол оловен -

не бива старецът да вампиряса.

 

Мълчеше той, а ние го разбрахме.

Вървяхме сити, с вирнати утроби.

Посипахме главите си със захар.

Небето се натегна като скоба.

 

Върти очи старикът, гипса рони,

но стегна го бетонът най-накрая.

Изтупахме земята от закони -

човекът като агне се търкаля.

 

Доволно вече гледа ни пророкът,

хвана темел желязната му сянка...

Брадата му е горда и широка,

а слюнката виси като поанта.

 


Трета награда

 

Севдалина ИЛЕВСКА

* * *

 

Душата, татуирана със имена и дати,

срамува се от себе си и мрази голотата.

Бои се от очите ти, че там ще се огледа.

Протяга пипалата си, опипва всяка педя.

А хората стърчат като бодли по тротоарите,

изострени от чакане, опърлени от старост,

очите им са блажни, телата им са потни.

Душата ми, душата ми е толкова самотна.

Когато те целуна, от спуканата устна

ще бликне капка кръв и тя ще ме напусне.

Ще пъпли по ръката ти, ще литне най-накрая,

калинката - душата ми - ще ни ожени в рая.

 

 

Йордан ПЕЕВ
Стара Загора

* * *

 

Не съм светец, не мога и да бъда.

Човек съм - грешник по рождение!

Не вярвам във Христос или пък в Буда,

по вярвам във светото прегрешение!

 

Оглеждам се: и тук, и там човек,

премного преживял, премного патил.

И се насели сякаш този век

наместо с хора - с човекоплакати!

 

Сърцето със ръцете си притискам,

ако започне нервно да вибрира...

Човек се ражда просто без да иска,

но без да иска просто не умира!