хаджи Найден Йоанович (Йованович)

(октомври 1805 – 22.3.1859, Белград)

 

Изт.: К. Чуканов. http://bg-history.info/modules.php?name=News&file=article&sid=156

и Румяна Дамянова http://c18.slovar.org/modernoto/rdamyanova.htm

 

Един от най-всеотдайните ни пътуващи книжари, посветил живота си за утвърждаване и разпространение на новобългарската книга. Роден е в с. Аджилие (Хаджилии, Юнаците) Пазарджишко, но семейството се премества скоро в близкия Татар-Пазарджик. Внук е на епископ Дионисий Агатоникийски , при когото учи в килийното училище. До началото на 40-те години е учител в Батак, където негов ученик е бъдещият именит книгоиздател Драган Манчов. В борбата за утвърждаване на новобългарската книга той извършва истински подвиг. От 1843 до 1855 г. е иждивител на 27 книги, издадени в Белград, Букурещ и Цариград. На фона на общо 70-те новобългарски книги, отпечатани до 1843 г., името на Йоанович наистина изпъква. Хаджията не е просто посредник между книгата и читателите, а съчетава в себе си издателя с пътуващия книжар. Пътувал от Йерусалим до Белград и получил гръцко поданство, „Найден граматик” се прочува като „книгопродавец по сичката Славеноболгария”. Той е един от малкото професионални български книжари, превърнал разпространението на книги не в странично занимание, а в своя съдба. С неговото име е свързана и друга напредничава дейност – рекламата и търговската марка. Възрожденската "разгласа" (термин за реклама, въведен от Ал. Екзарх през 1849 г. в "Цариградски вестник") е едно от най-интересните явления в литературната практика на ХІХ век. Едно от най-ранните сведения в българския печат за рекламиране на типове търговски марки е излязлото през 1851 г. "Чистописание" на хаджи Найден Йоаннович . В него той предлага 18 литографирани "знакове на стоки", които се приемат и за първите стокови марки. Напредничавият българин умира 54-годишен в страшна бедност, като единственото му имущество са книгите му.