Годишнини - януари 2013
сряда, 19 декември 2012

 

ЯНУАРИ

 

·         95 г. от смъртта на Спиридон Константинов Гулабчев (12.06.1856-1918), обществен деец, създател на движението на сиромахомилството; учител, книгоиздател.

 

01.01.

·         190 г. от рождението на Шандор Петьофи (01.01.1823-31.07.1849), унгарски поет и революционер, един от символите на стремежа на унгарците към свобода  и независимост.

·         150 г. от рождението на  проф. Любомир Милетич (01.01.1863-01.06.1937), един от видните  български учени и интелектуалци от началото на 20 век. Работи в сферата на езикознанието, етнографията, диалектологията и историята.

·         150 г. от премахването на робството в САЩ (1863).

·         120 г. от рождението на Георги Стаматов (01.01.1893-10.08.1965), български драматичен актьор, режисьор и сценарист. Един от основателите на Държавното висше театрално училище в София (дн. НАТФИЗ).

·         115 г. от рождението на Ламар (01.01.1898-21.02.1974), български поет и писател; участник в двете световни войни, основател на печатница „Ново изкуство".

·         90 г. от рождението на Въло Радев (01.01.1923-28.03. 2001), български кинорежисьор, сценарист и оператор . Едни от шедьоврите на неговото творчество са филмите „Крадецът на праскови", „Черните ангели", „Осъдени души".

02.01.

·         135 г. от рождението на Христо Стефанов Кабакчиев (1878-06.10.1940), български политически деец.

·         130 г. от рождението на  Стефан Киров (03.01.1883-30.09.1941), български драматичен актьор и режисьор. Един от основоположниците на Съюза на артистите в България.

03.01.

·         90 г. от смъртта на Ярослав Хашек (30.04.1883-03.01.1923), чешки писател; в литературата остава с романа „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война".

04.01.

·         370 г. от рождението на Исак Нютон (1643-1727), английски физик, математик, астроном и философ, поставил основите на класическата механика.

05.01.

·         150 г. от рождението на  Константин Станиславски (17.01.1863-17.08.1938), руски актьор, педагог, режисьор. Съвременният театър  е изграден върху теориите му.

06.01.

·         165 г. от рождението на Христо Ботев (06.01.1848-02.06.1876), български национален герой, националреволюционер, гениален поет и журналист. Едни от най-запомнящите му се стихотворения са „Майце си" и „На прощаване". Близък съратник на Васил Левски, Стефан Караджа и Хаджи Димитър, които също увековечава в творбите си.

·         135 г. от смъртта на Станислав Доспевски /Зафир Димитров Доспевски/ (03.12.1823-06.01.1878), живописец  и родоначалник на светския реалистичен портрет; племенник на Захари Зограф.

·         105 г. от смъртта на Вилхелм Буш (15.04.1832-09.01.1908), немски поет и карикатурист : "Макс и Мориц" (1865).

10.01.

·         130 г. от рождението на Алексей Николаевич Толстой (10.01.1883-23.02.1945), руски писател, автор на множество романи, разкази и повести.

·         115 г. от рождението на Сергей Айзенщайн (10.01.1898-11.02.1948), руски кинорежисьор : "Броненосецът Потьомкин", "Иван Грозни".

·         95 г. от смъртта на Константин Иречек (24.06.1854-10.01.1918), чешки историк, автор на  първата цялостна научна история на българите от древността до 1875 г. - "История на българите". В България работи и като министър на просветата (1881-1882) и директор на Народната библиотека (1884). Виден общественик до края на дните си.

11.01.

·         95 г. от смъртта на Козма Дебърски /истинско име: Константин/ (ок.1835-1918), висш български духовник, митрополит.

12.01.

·         385 г. от рождението на Шарл Перо (12.01.1628-15.05.1703), френски писател и учен, известен днес с приказките си "Пепеляшка"; "Червената шапчица"; "Спящата красавица" и др.

·         165 г. от рождението на Василий Суриков (12.01.1848-06.03.1916), руски художник.

·         150 г. от рождението на Беньо Цонев (12.01.1863-05.10.1926), български езиковед-славист, литературен критик и историк; един от съставителите на българската филология.

·         85 г. от смъртта на Томас Харди (02.06.1840-12.01.1928), английски писател.

·         75 г. от смъртта на Фьодор Шаляпин (13.02.1873-12.01.1938), руски оперен певец. Едни от най-запомнящите му се роли са на Борис Годунов ("Борис Годунов"), Иван Грозни ("Псковитянка"), Мефистофел ("Фауст"), Филип II ("Дон Карлос").

13.01.

·         170 г. от рождението на Луи Пол Мари Леже (1843-30.04.1923), френски славист, обявява се в защита на българския народ след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 и посреща с остра реакция решенията на Берлинския конгрес 1878 за разпокъсване на току-що освободената българска държава.

·         150 г. от рождението на Алеко Константинов - Щастливеца (01.01.1863-01.05.1897), български писател („До Чикого и назад", „Бай Ганьо"), адвокат на свободна практика и основател на първото туристическо дружество в България.

·         135 г. от рождението на Пейо Яворов (01.01.1878-29.10.1914 ), български  поет, драматург, журналист, участник в македоно-одринското революционно движение. Стихосбирката „Безсъници" и участието му в кръг „Мисъл" го доказват като  модерен български лирик. В  драматургията остава с пиесите : „В полите на Витоша" (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912).

14.01.

·         115 г. от смъртта на Луис Карол (27.01.1832-14.01 1898), английски писател, автор на приказки и стихотворения за деца : "Алиса в страната на чудесата" (1865).

16.01.

·         75 г. от смъртта на Стоян Русев (дядо Благо) (02.02.1865-16.01.1938), един от пионерите на българската детска литература. Автор на много приказки, стихове, басни, гатанки и скоропоговорки.

·         25 г. от смъртта на Камен Калчев (31.07.1914-16.01.1988), български писател : "Пътник от планината" (1938), "Г., които си отиват" (1941).

17.01.

·         35 г. от смъртта на Атанас Далчев (12.06.1904-17.01 1978), български поет, преводач и критик. Негови са стихосбирката "Прозорец" и "Фрагменти".

18.01.

·         80 г. от рождението на Йордан Георгиев Соколов (1933), юрист, политически и държавен деец, заемал отговорни държавни постове.

19.01.

·         135 г. от освобождението на Хасково от турско робство (1878).

·         90 г. от рождението на Ивайло Петров (19.01.1923-14.04.2005), български писател. Най-известните му романи са "Преди да се родя и след това" и "Хайка за вълци".

·         75 г. от смъртта на Бранислав Нушич (08.10.1864-19.01.1938), сръбски писател и комедиограф : "Госпожа министершата" (1931), "Мистър Долар" (1932).

22.01.

·         225 г. от рождението на Джордж Гордън Байрон (22.01.1788-19.04.1824), английски поет. Негов е шедьовърът "Дон Жуан".

23.01.

·         230 г. от рождението на Стендал /Анри Мари Бейл/ (23.01.1783-23.03.1842), френски писател, известен най-вече с романите си "Червено и черно" и "Пармският манастир".

·         50 г. от смъртта на Илия Бешков (11.07.1901-23.01.1958), български художник, илюстратор и карикатурист, професор в Художествената академия.

24.01.

·         125 г. от рождението на Вики Баум (24.01.1888-29.08.1960), американска романистка.

25.01.

·         135 г. от създаването на Българската народна банка (1878).

·         120 г. от смъртта на Григор Пърличев (18.01.1830-25.01.1893), български възрожденски просветен деец, писател, преводач, педагог и общественик : поемата "Скендербег"; "Автобиография". Превежда "Илиада".

·         75 г. от рождението на Владимир Семьонович Висоцки (1938-1980), руски поет, певец и актьор.

26.01.

·         45 г. от смъртта на Никола Фурнаджиев (27.05.1903-26.01.1968), български поет и критик. Автор на стихосбирките "Пролетен вятър" (1925)  и "Дъга" (1928).

27.01.

·         135 г. от освобождаването на Добрич от турско робство (1878).

28.01.

·         65 г. от създаването на НАТФИЗ (1948).

29.01.

·         135 г. от освобождаването на Търговище от турско робство (1878). Празник на града.

30.01.

·         165 г. от бр. 1 на "Цариградски вестник" (1848).

·         65 г. от убийството на Махатма Ганди (02.10.1869-30.01.1948), лидер на националноосвободителното движение на Индия.

31.01.

·         135 г. от освобождението на Кюстендил от турско робство (1878).

·         90 г. от рождението на Норман Мейлър (1923-2007), американски  писател, публицист, филмов режисьор, двукратен носител на наградата „Пулицър".