| Премиера на Драматичен театър - Стара Загора |
| четвъртък, 18 септември 2008 | |
|
Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора Ви кани на премиерата на ИВАН ШИШМАН от Камен Зидаров сценичен вариант - Мария Донева постановка - Ивелин Керанов
„ИВАН ШИШМАН” - ПРЕДПРЕМИЕРА 18 септември „ИВАН ШИШМАН” – ПРЕМИЕРА 19 септември от 19.00 ч. ----------------------------------------------------------
ЦАР ИВАН ШИШМАН (1371 - 1395) Най-големият син на Иван Александър от втория му брак с еврейката Сара - „новопросвещената" Теодора. След раждането му, първородния син на Иван Александър - Михаил Асен загинал в сражение с турците - 1355 г. Неговата смърт означавала, преразглеждане на въпроса за престолонаследника. Съгласно с т. нар. система на майората (т.е. на старшинството) за престолонаследник следвало да се обяви Иван Срацимир - вторият син на Иван Александър. Срацимир бил коронясан за цар още в началото на 1327 г. и управлявал като самостоятелен владетел във Видин. Царицата еврейка направила всичко възможно изборът на Иван Александър да падне върху нейния син. Оказало се, че единствен сред братята си той бил „багренороден" син, т. е. роден след възцаряването на своя баща. Иван Шишман бил обявен за престолонаследник и съуправител на своя баща - края на 1355 г.
Възцаряването на Иван Шишман става веднага след смъртта на Иван Александър — някъде в края на февруари или началото на март 1371 г. При стъпването си на Престола новият владетел бил двадесетгодишен. Областите, които признавали властта на цар Иван Шишман, съставлявали само част от наследството на Иван Александър. В края на XIV век имало „три страни, като и трите се казват България". Освен за Търновското царство на Иван Шишман става дума за държавата на Иван Срацимир (с център Видин) и за Добруджанското княжество на деспот Добротица и неговите наследници. Под скиптъра на Иван Шишман се подчинявали земите между Силистра и Оряхово, Провадия и Враца; Софийско и част от Северна Тракия.
Няколко месеца след възцаряването на Иван Шишман станала прочутата битка при Черномен (26 септември 1371 г.), в която обединените християнски сили на Вълкашин и Углеша претърпели истински погром от войските на Мурад. Турците завземат полуострова. Веднага след Черноменския бой Мурад насочил войските си срещу България и принудил Иван Шишман да отстъпи в Мизия, т.е. в Северна България. Мурад сметнал, че не е длъжен да спазва договорите, подписани с Иван Александър, и завладял Северна Тракия, Родопите, Костенец, Ихтиман и Самоков. Останал почти сам срещу страшния си противник, Иван Шишман бил принуден да започне мирни преговори, които завършили с признаването му за турски васал. Унижението не приключило с произнасянето на васалната клетва - по настояване на Мурад Иван Шишман трябвало да изпрати сестра си Кера Тамара (Мария Десислава) в харема на султана. Въпреки нежеланието си търновският цар бил принуден да приеме и това условие, и „прочутата с красотата си" българска княгиня станала „обрученица ради рода болгарского" - 1373 г. На нея се дължало и близо десетгодишното примирие с турците. Новото раздвижване на турците започнало в началото на 80-те години - през Костенец и Ихтиман войските на Лала Шахин стигнали до София. София пада в ръцете на турците -1385 г. През 1387 г. обединените сили на Сърбия и Босна нанесли голямо поражение на турците при Плочник. Иван Шишман анулира васалните си отношения с Мурад и отказал да му изпрати помощни войски. Наказателната акция срещу търновския цар оглавил великият везир Али паша. Начело на 30 000-дна армия той се отправил на север и през Айтос, Провадия, Венчан, Мадара и Шумен проникнал дълбоко в българските земи. Иван Шишман изоставил Търново и потърсил спасение зад яките стени на Никополската крепост. Изоставен от съюзниците си през 1388 Иван Шишман за втори път дава васална клетва пред Мурад, срещу условието да предаде крепостта Силистра. Иван Шишман не предал Силистра. Али паша бил принуден за втори път да си пробива път в Северна България - завладял последователно Шумен, Косово, Червен, Свищов и накрая обсадил Иван Шишман в Никопол. Отново трябвало да моли мир. Мурад и този път се приел, но Иван Шишман бил заставен да предаде Силистра и да се съгласи с настаняването на турски гарнизони и в други български градове, на първо място в Шумен и Провадия. На 15 юни 1389 г. султан Мурад загинал в битката при Косово поле, но победата останала за турците. 1393 г. с огромна войска, набрана от Мала Азия и Балканите, новият султан Баязид ударил в сърцето на България и подложил столицата Търново на продължителна обсада. Изненадан от внезапните действия на турците, Иван Шишман избягал от Търново и отново потърсил спасение зад яките стени на Никополската крепост. Отсъствието му от Търново до голяма степен предопределило съдбата на неговата столица - на 17 юли 1393 г. „царствуващият град" бил завладян от турците. Две години по-късно по заповед на Баязид, Иван Шишман бил заловен в Никопол и посечен на 3 юни 1395 г. РЕЧНИК |
|
| Последна промяна: четвъртък, 18 септември 2008 |