Споделено от Малката нощ на музеите и галериите
неделя, 10 декември 2006


Споделено...

В нощта на музеите и галериите участва и Детски отдел на библиотека “Родина”. Случката си има надслов: “Детско художествено ателие”, но за себе си аз съм я нарекла “Малка нощна рисунка”. Тръгвам за там с огромно любопитство и … с цели 15 минути закъснение. Пропуснала съм анонсирането, което колежката Валентина Начева е направила, но затова пък не съм закъсняла за онази тишина, която се възцарява в минутите за вземане на творческо решение. В двете библиотечни залички едва са се побрали двадесетина деца на възраст от първи до седми клас, а е тихо… като в библиотека.

Докато дечурлигата умуват дали да илюстрират по памет любими приказки, или да се пренесат в света на бъдещето, аз съм впечатлена от пъстро самоделно плакатче “Запознай приятелите си с библиотеката”, което ме развеселява. Повечето уебстраници използват функцията: “Изпрати адреса на приятел”, но ето, че библиотекарката е доразвила идеята с поощрение за най-активните в рекламирането – плакатът е изпъстрен със съобщения, че Калоян е довел четирима приятели, Мария – 6, а Стиляна – цели 9 : )

 

Междувременно повечето деца вече са направили контурите на рисунките си. Толкова са вглъбени, че почти не обръщат внимание на светкавицата от фотоапарата ми. По масите са пръснати цветни моливи, пастели и акварелни бои. Библиотекарката тихичко снове между масите и със завидна вещина успява да въдворява ред дори сред най-малките палавници.

Истината е, че съм поразена от царящата дисциплина и ред сред толкова много и различни по възраст деца. Акварелистите шепнешком искат чиста вода, шепнешком се задават въпроси… Сегиз-тогиз някой допира мобилен телефон до ухото си, за да отговори на родителско позвъняване с лаконичното: “Когато свършим, ще ти звънна”, но очевидно звукът на всички телефони е бил предварително изключен… Както впрочем, е редно.

 
До журирането на рисунките остават вече само тридесетина минути, а ето: пристига забързана майчица с 5-годишен фърфълак и батко му – третокласник. Дошли са с такси от другия край на града и страшно им се иска да участват. Криво-ляво ги сместваме около тясното компютърно бюро. А библиотекарката изпада в тиха паника: откъде ще намерим подаръци за тези последни ентусиасти, след като Художествената галерия е осигурила награди само за 14 участници? Налага се да “пуснем” в действие няколко блокчета и боички от библиотечните запаси.
А творбите са вече почти завършени и аз се опитвам да отгатна коя ли от тях ще получи първа награда? Дали представите на Георги за бъдещето през 2050-та година или седемте джуджета на Ваня?
   
 

Скоро пристига уважаемото жури – художниците Стефан Баев и Михаил Косев. Конкурсът ще бъде анонимен, рисунките са събрани и “експонирани” направо върху пода на залата. Ето го и вълнуващият миг – обявена е рисунката, която печели първа награда. Призът е за Вяра Владимирова – петокласничка от ХІ ОУ. Оказва се, че не само рисунката има творчески замах, но и тоалетът на момиченцето показва артистичен стил.

Останалите деца получават луксозното издание на старозагорската Художествена галерия: Балканско квадринале на живопистта “Митове и легенди на моя народ” и навсякъде около нас грейват ухилени муцунки.

 

 

Преди децата да се изсипят навън в нощта, библиотекарката дава последни наставления: “Който няма придружител, непременно да ме изчака пред входа, за да го изпратя до вкъщи!”. Ето, на това аз вече не се учудвам, тъй като добре познавам Валя Начева – човек, отдаден изцяло на работата с децата. И както си мислех, че тази вечер нищо повече не може да ме учуди, защото душата ми е препълнена от чудесните впечатления, така се изумих, че шумната (вече!) групичка пред входа на библиотеката се е струпала около художниците от журито. Хлапетата искат автографи върху новите си албуми. Правят го развълнувано, стеснително, с онзи трепет от първото съприкосновение с истински творец на изкуството, който ние възрастните отдавна сме преживели и можем само да си го спомняме с носталгия.


 
 

И си мисля: колко всъщност е хубаво, че именно библиотеката даде на децата възможност за преживяване, което се помни цял живот.

Автор на текста и фотограф: Доля Чикакчиева