Изгражда се под "шапката" на Сдружението на българските писатели с председател Михаил Неделчев на 30.10.2004 г.
Членове: Ботьо Буков, Виолета Бончева, Виолета Христова, Ганьо Ганев, Георги Димитров-Жорж, Иван Груев, Йордан Атанасов, Камелия Мирчева, Керка Хубенова, Красимира Божанова, Радка Шидерска, Рафаел Смирнов, Стана Димитрова, Стойчо Маджарски, Татяна Савова, Тодор Шунанов, Стоил Стоилов – все талантливи автори на една и повече книги.
Дружеството е отворено за нови членове.
Ботьо БУКОВ е роден през 1948 г.
Носител е на редица награди: отличие от Националния поетичен конкурс "Пеньо Пенев" в Димитровград, през 1984 г. - наградата "Стара Загора" за художествен превод, през 2004 г. - за стихосбирката си "Преди да станеш сън" и др.
Като испанист, Ботьо Буков е един от основателите на старозагорското Дружество към Съюза на преводачите в България и дългогодишен негов председател. В свой подбор и превод през годините той представя пред българските ценители на литературата произведения на редица испански и испаноамерикански писатели и поети като Онелио Хорхе Кардосо, Пабло Неруда, Сесар Валехо, Хорхе Гилен и др., редактира, превежда и публикува творби от български автори, както и свои произведения в Испания.
Автор на книгите:
Колелото на съдбата - превод от испански, 1982
Пъстроцветки - стихове за деца, 1985
Искрата надживява пепелта - стихове, 1990
Какво мий чудо станало - сатирични стихове, 1990
Секс за демокрация - сатирична поема, 1991
Въпрос на вкус - стихове за деца, 1995
Светофар - добър другар - стихове за деца, 1995
Аз разговарям на испански - разговорник, 1998
Espanol a distancia - учебник по испански, 2003
Въздух наш - превод стихове от Хорхе Гилен, 2004
Преди да станеш сън - любовна лирика, 2004
Въздух наш - лирика от Хорхе Гилен - съставителство и превод от испански, 2007
Виолета Бончева е родена в Стара Загора, зодия Овен.
Публикува стихове и проза от 1981 г. в регионалния и централния печат.
Нейни стихове, интервюта и разкази са преведени на английски, испански и арменски език и са отпечатани в Мексико, Чили, Аржентина, Гърция, Съединените щати.
Член е на СБП от 2003 г.
Виолета Бончева е автор на следните поетични книги: Мокър етюд – 1990, Огледало – 1995, Повикан миг – 1999, Няма да има сбогуване - 2005, В пъпа на луната - двуезична стихосбирка, 2008; История на заболяването – разкази и новели, 1998; Голямото сомбреро – двуезична книга за деца, 2003.
Носител на първа (за проза) и трета награда (за поезия) от националния конкурс "Веселин Ханчев" – 1986; на първа награда от поетичния конкурса "Любовта, без която не можем" – Варна, 2004; както и на първи награди на конкурса GLP-music за 2004 и 2005, за написване текст по зададена музика за деца и възрастни.
През 2003 г. е една от тридесет и тримата отличени с наградата "Избрано от издателите" на годишната световна антология за поезия (Вашингтон, 2003).
От 2000 до 2003 г. живее и работи в Монтерей, Мексико, по покана на драматурга и преводача Рейнол Перес Васкес. Спечелва първа премия на посолството на Кралство Испания за най-добра книга на съвременна тема – Голямото сомбреро, 2003.
Виолета ХРИСТОВА е родена в Чирпан. Автор на четири поетични книги: "Пеш до земетръса" (1995), "Звездна карта" (1997), "Да бъде нощ" (2001) и "Другата стая" (2006). Носител на националната литературна награда "Георги Братанов" за 2006 г. и на награди от различни национални поетически конкурси. Нейни стихове са преведени на руски, сръбски, словашки езици. Член на СБП. Живее и работи в София.
Жеко ХРИСТОВ е роден в с. Тракия, Старозагорска област. Завършва гимназия в Стара Загора, където работи до края на живота си. Бил е редактор в Градския радиовъзел и в Алманах „Хоризонт” и гл. редактор на сп. „Участие”. Дълги години е ръководител на средношколски литературно-творчески кръжок.
Носител е на ордените „Червено знаме” и „Кирил и Методий”, на наградите „Стара Загора”, „Николай Лилиев” и др.
Член на СБП и дългогодишен председател на Дружеството на писателите в Стара Загора.
Почива на 09.09.2003 г.
Издал е стихосбирките:
Клас върху паважа (1965)
Между светкавица и гръм (1971)
Участта на простите неща (1975)
Трева на оградата (1979)
Дъждовете се завърнаха (1982)
Рецитал пред мама (1985)
Жител на нощта (1992)
Мелодия за клавесин (1996)
Антония и други любовни стихотворения (1998)
Повече ще кажат дъждовете и тревите (2000)
Избрани стихотворения (посмъртно, 2003)
Иван ГРУЕВ е роден през 1936 г. в Стара Загора. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" в София. Работил е в областта на културата, като редактор в Радио Стара Загора, секретар на Клуба на дейците на културата, директор и главен редактор на сп. "Участие" и др.
Иван Груев е носител на Орден "Кирил и Методий" - трета степен, на Наградата за поезия "Николай Лилиев", на наградата "Стара Загора", на редица награди от национални литературни конкурси.
Член е на Сдружението на българските писатели. Председател е на Дружеството към Сдружението на българските писатели в Стара Загора.
Издал е стихосбирките:
Надежда за понеделник, 1982
Автострада, 1990
Рисунки с въглен, 1992
Разпадане на чудесата, 1996
Лична зона, 2003
Премълчавани признания, 2004
Причастие, 2005
Вино от залези, 2005
Мигове от светлината, 2006
Завръщането на думите, 2007
От завоя на август, 2008
Автор е на няколко пиеси, сред които "Марсианчето", играна в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.
Йордан АТАНАСОВ e роден на 25.I.1943 г. в гр. Брауншвайг - Германия. Българин с родители от с. Драганово, В. Търновско. Завършил електротехникум в Ст. Загора, а след това Икономика на промишлеността във ВИИ "Карл Маркс" и Радиожурналистика в СУ "Св. Кл. Охридски".
Работил е в културния отдел на ОНС - Стара Загора. Бил е редактор във в. "Марица-изток" и директор на в. "Синя поща" - Стара Загора. В момента е председател на читалище "Даскал Петър Иванов" и гл. редактор на в. "Литературен глас". С група старозагорски писатели през 1992 г. възстановява едноименния Д. Б. Митов вестник в родния град на писателя. Член е на Сдружението на българските писатели, носител на наградата за литература и изкуство "Николай Лилиев" на ОбНС - Стара Загора и на награди от национални литературни конкурси (Поморие, Сливен, Бобов дол, Кремиковци, Димитровград и др.). Има публикувани стихотворения в списанията "Септември", "Пламък", "Демократически преглед", "Тракия", във вестниците "Пулс", "Литературен фронт", "Труд", "Литературен форум", "Другата аудитория", "Сега", "Стършел" и др. Участва в редица сборници и антологии. Превеждан е на френски, руски, гръцки и белоруски език.
Автор на стихосбирките:
Токов удар, 1989
Невидима рана, 1992
Монолог на дресъора, 1993
Вода, пясък и дух, 1997
Душата се завръща, 2000
Овъглена светлина, 2002
Страсти и гео-графики, 2003
Насълзената трева ми каза всичко, 2005
Думи за врабец, 2007
Балканската линия, 2009
Керка ХУБЕНОВА е родена на 01.02.1954 г. в с. Михайлово, Старозагорско. Завършва Институт за културно-просветни кадри, специалност „Театър” (1977). Още същата година започва работа като журналист. Работи и като секретар на дружеството на писателите в Кърджали (1980 – 1981). Била е председател на дружеството на писателите „Иван Мирчев” – Стара Загора. Член е на Съюза на българските журналисти от 1987 г. Носител е на местни и национални награди за поезия и за журналистика. Има стотици публикувани стихотворения, статии, очерци, репортажи, интервюта, кореспонденции, есета и др. в централния и в местния печат – в. „Пулс”, „Литературен фронт” и др.; сп. „Пламък”, „Везни”, ”Юг”, „Хоризонот”, ”Тракия” „Участие” и др; в алманаси за литература и изкуство, в БНР: Радио Стара Загора, Радио София, програма „Христо Ботев”, програма „Хоризонт” и др.; в чужбина. Нейни стихове са превеждани на руски, английски, осетински и унгарски език. Стихове на Керка Хубенова са включени в каталози, в наши и чужди антологии: “Rodopei Uzenet” (1982); двутомника „Български поетеси – избрано” (1996); ”Градът на поетите” (2000); „Стара Загора – градът на поетите” (2000); ”Ханчеви дни – антология” (2003); „Поетични гласове” (2004); „Да ги знаем кои са” (2001); „Пластични въздишки” (2009) и др. В момента Керка Хубенова работи като специален кореспондент на Интермедия ЕООД, София. Живее в Стара Загора.
Издала е стихосбирките: Внезапни рифове, Нар. младеж, 1990
Обелиск на самотата, Бълг. писател, 1996
Пясъчният мим, Захарий Стоянов, 2002
Криле над Тадж Махал, Лаген, 2008
Кристина БОЖАНОВА е родена в град Павликени в учителско семейство. Завършила е математика и информатика в град Вроцлав, Полша. Работи като програмист в Русе, а по-късно като специалист по информатика в Стара Загора.
Сътрудничи като технически редактор във в. “Литературен глас”. Член е на Съюза на свободните писатели в България и на Дружеството на писателите в Стара Загора.
Издадени стихосбирки:
Скок в неизвестното – 1998
Отломки от облаци – 2000
Опитомявам нощта – 2003
Мечтата за Варшава – 2005
Пончо – 2007
Триъгълното око на спомена – 2007
Мая ДЪЛГЪЧЕВА е родена на 05.05.1967 г. в Стара Загора. Пише стихове и детски приказки, пиеси, песни, либрета.
Автор е на книгите:
- "Семки от ябълката" (поезия, ИК "Марица", 2000)
- "Друга приказка" (поезия, ИК "Жанет 45", 2005; на руски – 2007; на сръбски – 2008)
- "Слон и чадър" (приказка, ИК "Дамян Яков", 1999)
- "Скубльо – надхитреният пират" (приказка, ИК "Хермес", 2003)
- "Стрина Мецандра на маскен бал" (приказка, ИК "Хермес", 2003)
- "Папийонка за великия Щуралди" (приказка, ИК "Хермес", 2004)
- "Подслон за Триточка" (приказка, ИК "Хермес", 2004)
- "Как се лекува лъвски страх без пердах" (приказка, ИК "Багри", 2007)
- "Как гъсеничката се събуди или как се раждат пеперуди" (приказка, ИК "Багри", 2007)
Автор на над 100 детски песни, част от които присъстват в учебниците по музика за начална степен.
Работи с ДВГ “Усмивки” към НЧ “Родина” в гр. Стара Загора, с които записват два самостоятелни албума с детски песни, чийто композитор е Жанина Янкулова. Автор и редактор е в образователно-възпитателната поредица за деца “Първите седем”, издавана също в Стара Загора от Маргарита Шоселова. С Детска оперна студия към Пето основно училище - Стара Загора участват в Националния преглед на оперното и балетно изкуство със спектаклите “Храбрият оловен войник”, “Златна българска приказка”, “Василиса Прекрасна”, “Джуджето Дългоноско” (муз. Петър Петров).
Работи съвместно и с композиторите Х. Агасян, Б. Карадимчев, Е. Платов, Св. Лобушки.
Има публикации във в. "Сега", в. "Труд", в. "Словото днес", в. “Култура”, сп. "Страница", сп. "Знаци", поетични антологии в България и чужбина.
Носител на Специалната награда за поезия в конкурса “Златен ланец” на в. "Труд" (2005), на приз на Министерство на културата (2006) и др.
Живее и работи в София.
Стайко Тополов (Стайко Илиев Стайков) е роден е на 6 март 1939 г. в с. Савино, Ямболско. Родителите му са бежанци от Беломорска Тракия. Детството и младостта му минават в гр. Чирпан. Завършил е през 1963 г. Инженерно-строителния институт в гр. София.
Оттогава досега живее и работи в гр. Стара Загора. Трудовият му стаж е натрупан по строителните обекти в Стара Загора, а накрая (през 90-те години на миналия век) и по строежите в Русия и Украйна. За добра работа е награждаван с правителствени награди.
Хумористични стихотворения и епиграми пише и публикува още от студентските си години. Сьтрудничи на вестници и списания като "Стьршел", "Трета възраст", "Народна младеж", "Студентска трибуна", "Тримата глупаци", "Литературен глас", сп. "Читалище" и др. Включвани са негови творби в престижните национални антологии "Светулки в тунела" - 2000, 2001, 2002 и 2003 г.
Носител е на втора награда от конкурс на в-к "Стършел".
Семеен е, с две дъщери и двама внука.
Издал е книгите "Изстрели" - 1994 г., "Шамари" - 1995 г., "Ритници" - 2004 г. и "И те си отвориха устата" - 2006 г.
Под печат са две нови книги сьс стихотворения, епиграми и дружески шаржове със заглавия "Вътре сме!" и "Галерия "Шарж", както и книга с хумористични случки и събития в проза.