Поет и талантлив художник, Емил Събев КОЙЧЕВ е роден на 17 май 1953 г. в гр. Стара Загора. Завърва I гимназия в родния си град. Работи в завод „Светлина”. Почива на 14 декември 2004 г.
Издава две стихосбирки – „По-високо” – 1993 г. и „Отлетяла светлина” – 1998 г.

...Като всеки голям творец, той е противоречива личност. В днешния изключително материален свят, Емил бе единствен по рода си в нашия град истински представител на поета-бохем. Трудно приет от събратята си поети, той рядко бе одобряван и от обществото. Винаги свободен, той нищо не дължеше никому. Неговият избор беше свободата и той я плати много скъпо. Поезията, която ни остави в издадени стихосбирки и публикации, тепърва ще говори, ще вика и ще тревожи живите. Живот и творчество при него бе едно. Той не тлееше, а гореше, велики страсти разкъсваха душата му и той живя и си отиде, както само той можеше. Когато обичаше, обичаше с огромна любов, а омразата му бе безкромпромисна, затова за него така подхожда казаното "силно да люби и мрази". Голямата му любов бяха поезията и неговите прекрасни дъщери Катя и Зоя. Чрез поезията и децата си той виждаше света. Любовта му към двете умни и красиви деца беше неговата земна любов. За него те бяха единственото истинско нещо в целия свят. Никой друг не бе толкова обичан и ценен от него. По свой начин обичаше всички около себе си. Но преди всичко бе поет и сега е в един по-съвършен духовен свят, в царството на божествената поезия и съвършенство.Тепърва неговият читател, тръгнал по поетичния му път, ще открие един свят, за който само се е досещал, че съществува, но Емил е открил. Поезията му ще бъде скъпоценен остров на спасение за всеки, който цени и обича големите изненади и открития на словото... Той никога не стана чиновник, не прие баналното ежедневие, то не го занимаваше, поезията му се целеше "по-високо", както озаглави първата си стихосбирка. Поетът Емил Койчев избра да живее в един идеален свят, и този избор бе съвсем съзнателен. Не прие посредствеността и никакъв компромис с битието не направи. За нас, които живеем с ежедневието, приживе бе трудно да приемем неговия начин да изживее живота си. Но днес вероятно трябва да признаем, че той е бил по-умният от нас...

Татяна ДРУМЕВА

...Тези редове за Емил Койчев пиша, уверена, че никой не го забрави през изминалите години, през които той не беше сред нас... Кой може да си го представи без детската му усмивка, без свенливата му любезност, без свитъка бели листове в джоба, с които казваше на света, че го обича... Срещах го в парка и той, сочейки с жест шарената шума, пръсната върху тревата, казваше: "Ти можеш ли да понесеш толкова красота? Аз съм болен от нея...". Емил имаше крехка душа и като всеки поет беше белязан да страда от грубата несправедливост, изгубената любов, самотата. Пишеше стихове, рисуваше - залези и цветя, и търсеше сред тях своя "друг" живот - онзи, който му даваше сили да продължава напред и да усеща вкуса на надеждата...
Не знам дали до вас са стигнали двете му стихосбирки - "По-високо" и "Отлетяла светлина ", но ако това не е станало - отгърнете страниците на антологията "Поетични гласове" и си спомнете за него!

Виолета БОНЧЕВА