Тип: Поезия
Автор: Жеко Христов
Организация: Дружество на писателите Стара Загора

ТРЕВА НА ОГРАДАТА

Висока, пожълтяла, слаба –
невиждала поле.
Расте на тоя мъртъв камък...

И само вятърът,
на път из равнината,
ще грабне оцеляла сламка...

Ала ще я изтръгне човката
на гладна птица...

Тогава,
дано през някой ден
да стигнеш равнината!

ЦВЕТОВЕ

Обяснявам цветовете на слепец...
О, Господи, такава доверчивост!
Лицето му посипано с прашец
сред цъфналите слънчогледи
                                е щастливо.

Не бива да сгреша във нищо.
Той няма как това да разбере...
...Не знаех, че са били толкоз чисти
така познатите ми цветове!

ПОЕТ

                   На Матей Шопкин

И сянката е светла на поета,
защо понякога е мрачен той?
Защо във свечерените полета
строи дома си посред прах и зной?

И повече със залезите разговаря,
а тъй обича ясните зори.
На пръсти често малкото другари
за сила или за утеха той брои.

Какво? Какво му казват ветровете?
Какво съветва младата трева?
Стои със часове по бреговете
на старата пресъхнала река...
И после дълго бялата му риза
разбужда птиците из родния му край.
По хълмовете златната луна възлиза –
ах, куче глупаво по нея лай

и може би приятел верен дири.
Защо в успокоената земя,
където вятъра от залеза извира,
ей тоя стих у мене прозвъня?

ХЪЛМ

Човекът ми повярва
и тръгна към опаления хълм
да дири щастие...

Но нали оттам се връщам.

Защо излъгах?

ДЕН

Птици... Извор от птици.
Бълбука небето в мен.

Играят дечица...

Понякога
светът е съвършен.

НОСТАЛГИЧНО

Коне и кучета все още ме вълнуват.
Приятели, не ставам ли за смях!
Пред прагове на селски къщички събувам
сандалите си – гроздове от прах.

След поздрава, във пръстените вази,
загледани във идващия гост,
аз слагам билка цъфнала да пази
от лоша дума и от злост...

Щастлив ли съм такъв? Кого спасявам?
Най-беден ли съм или най-богат?
Една калинка натежава
на моя неприведен врат.

Последна промяна: 2009-03-19 19:04:09
Прочетено: 1181