Тип: Пиеси за деца
Автор: Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора

Куклена пиеса

 

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
ЗАЙО
МЕЧО
ПРАСЧО
ВЪЛКЪТ
ЛИСИЦАТА
СВРАКАТА

/Малка полянка сред гората. Зайо се втурва запъхтян, озърта се страхливо - сигурно нещо страшно го е изплашило сериозно./

ЗАЙО. Ох, този страшен вълк за малко да ме хване. Ох! /Диша./ Ху-ху! Сърчицето ми ще се пръсне. Когато някой заек бяга бързо, сърчицето му бие още по-бързо. Ако имах часовник, щях да си измеря пулса, ама то и така се вижда, че е над хиляда. Аз като се уплаша, и без да тичам, сърчицето ми почва да бие бързо. Ако имах часовник, щях да разбера и колко е часът. Това му е хубавото на часовника, че във всеки момент можеш да си премериш пулса, а и да разбереш колко е часът - да знаеш точно кога те е гонил Вълкът, по кое време обикновено те дебне. Ама той май през цялото време ме дебне.
/На близкото дърво „каца” Свраката./
Добре, че този вълк е много глупав - като направя една осморка и ми губи следите. Сигурно още се върти в кръг из храстите.
СВРАКАТА. Не е вярно.
ЗАЙО /Подскача./ Ох! Уплаши ме! Ти защо се обаждаш без предупреждение?! Кое не е вярно?
СВРАКАТА. Това, че Вълкът се върти в кръг.
ЗАЙО. Ами в какво се върти? Ти видя ли го? /Озърта се./
СВРАКАТА. Прелетях над него. Стои в центъра и се чуди.
ЗАЙО. Какво се чуди?
СВРАКАТА. Чуди се от коя страна си излязъл от осморката.
ЗАЙО. Осморката няма страни. Ти да не ме издаде? /Озърта се./
СВРАКАТА. Как да те издам, като не знаех къде си.
ЗАЙО. По-добре, че не си знаела. А ти имаш ли часовник?
СВРАКАТА. За какво ти е притрябвал часовник - часът е между обед и вечеря.
ЗАЙО. Не е между обед, защото още не съм обядвал. Часовникът ми трябва, за да си измеря пулса. Особено след като ме изпла¬ши допълнително. И да знам кога точно ме е гонил Вълкът. Така ще мога да си направя график.
СВРАКАТА. Какво да си направиш?
ЗАЙО. Часов график. За часовете, когато Вълкът ме дебне. Тогава ще си стоя вкъщи, а той, ако иска, да ме търси, където иска, напразно. А ти друг път не ме плаши така - да не ти правя график и на тебе.
СВРАКАТА. Аз ли съм, те изплашила?!
ЗАЙО. Ти ами! Кой каза, че не било вярно?
СВРАКАТА. Кое не било вярно?
ЗАЙО. Че Вълкът се въртял в кръг.
СВРАКАТА. Ами не беше вярно - казах ти, че стоеше в центъра на осморката.
ЗАЙО. Аз пък ти казах, че осморката няма център, ама се уплаших.
СВРАКАТА. Сега не се плаши, ако Мечо каже нещо без предупреждение, че и на него да му правиш график.
ЗАЙО. И глух да съм, пак ще разбера, че Мечо идва.
/Влиза Мечо, който си ближе едната лапа./
МЕЧО. Здрасти, Зайо. Ти обядва ли?
ЗАЙО. Ами аз... такова... не знам колко е часът.
МЕЧО. Часът е между обед и вечеря, ама май повече отива към закуска. Искаш ли да си близнеш малко медец? /Тика му лапата, ама Зайо не иска и се дърпа./
ЗАЙО. Не, благодаря. Предпочитам някой морков, ако имаш.
МЕЧО. Нямам, морков. Виж, бананче бих си хапнал. На, бе!
СВРАКАТА. Стига си му тикал тая лапа - къде си виждал заек мед да ближе!
МЕЧО. О, аз се чудя защо те няма, а ти си била тука!
ЗАЙО. Дай на нея, ако иска.
МЕЧО. Няма да стане. Не се знае дали Свраката има език - най-много да ме клъвне.
СВРАКАТА. Кой няма език, бе! Ама не го използвам само за близане като тебе.
МЕЧО. Като не става за близане, за какво ти е език - да дрънкаш глупости из гората ли? Кой пусна слух, че Лисицита била умряла?
ЗАЙО. Сериозно! Добра лисица беше... Бог да я прости!
МЕЧО. Няма да я прости много, щото си е жива и здрава.
ЗАЙО. О, жалко! Ама как така уж е умряла, а пък е жива и здрава?
СВРАКАТА. Ей така! Видях я, че се правеше на умряла. Легнала госпожата насред поляната и не мърда. Сигурно си мисли, че ще хукна да й кълва окото.
МЕЧО. Не ми е ясно как си се сдържала.
ЗАЙО. Няма ли да я заболи, като й клъвнеш окото?
СВРАКАТА. Как ще я заболи, като е умряла? Ама добре, че една мравка я ухапа за носа. Две опашки подскочи нагоре горката кумичка - щях да се спукам от смях. Тая мравка нанраво ми спаси живота, да е жива и здрава. За Вълка говорим и Лисицата идва.
/Влиза Лисицата. Зайо се крие зад Мечо./
ЛИСА. О, сватя, защо избяга преди малко? Здравейте.
СВРАКАТА. Откъде-накъде ще съм ти сватя?
ЛИСА. Ами по права линия. Решила съм да оженим мойто лисиче за твойто свраче - и ще станем свати.
СВРАКАТА. Много знам аз кое свраче е мое - яйцата си ги слагам в чуждите гнезда.
ЗАЙО. Това не го ли правеше кукувицата?
МЕЧО. Няма значение - положителният опит трябва да се разпространява.
СВРАКАТА. Аз с лисица сватя не ставам! Какви са гаранциите, че...
ЛИСА. Гаранции има, колкото искаш.
МЕЧО. Точно така - само гаранции да искаш.
ЛИСА. Вълкът е решил да организира банда. Като се запишем всички в нея, и благоденствието ни е осигурено. Какви по-големи гаранции искаш? Според устава членове на бандата не могат да се ядат.
ЗАЙО. Така ли? Ами да взема и аз да се запиша. А, Мечо? /Мисли./ Ами като осигури... благоденствието на всички, Вълкът какво ще яде?
СВРАКАТА. Можеш лично да го попиташ, защото го виждам, че идва.
ЗАЙО. Леле!
СВРАКАТА. По-дрбре иди да направиш някоя и друга осморка и да си попълниш графика.
ЗАЙО. Аз май... такова... ще тръгвам, че пулсът ми нещо... Хайде. /Зайо спешно изчезва, влиза Вълкът./
ВЪЛКЪТ. Здравейте, значи. Да е минавал оттука един заек?
СВРАКАТА. Мина и замина да прави осморки.
ВЪЛКЪТ. Ще му дам аз на него едни осморки, че и девятките няма да му помогнат. Абе ти го викаш като човек да си поговорите, а той си сложил ушите на гърба и бяга, все едно, че тренира за олимпиадата. Че докога, питам аз, тъй ще я караме и докъде ще стигнем, ако си нямаме доверие?!
МЕЧО. Той и на мене не ми повярва, че медът е сладък - искал морков. Че аз да не съм някаква къртица, че да отглеждам моркови!
ЛИСА. Аз пък бях не чувала, че къртиците отглеждат моркови.
МЕЧО. Че... откъде ще чуеш, като не отглеждат.
СВРАКАТА. /Обяснява./ Не ги оглеждат, щото нямат очи, а ги подушват под земята. И като ги намерят - хруп, хруп...
ВЪЛКЪТ. Хруп-хруп, дрън-дрън - стига празни приказки - аз съм дошъл за нещо важно. От великанско значение за цялата гора.
МЕЧО. Че какво й е на гората?
ВЪЛКЪТ. Нищо й няма на гората - само дето половината я изсякоха и сърничките вече се броят на едната ми лапа. Скоро мишки ще трябва да ловя.
ЛИСА. Ми те, мишките... като няма зайци...
ВЪЛКЪТ. Остави мишките! Тъй като положението става все по-лошо, реших да се обединим и с общи усилия да го подобрим. Реших да се организираме в банда.
СВРАКАТА. Въх! Ама сериозно ли?!
МЕЧО. Аз пък помислих, че преди малко Лиса се шегуваше. Вие, вълците, нали ходите на глутници? Защо ти е банда, като си имаш глутница? Или вашите са те изгонили и си станал единак? То, ако питаш мен, като си сам, е по-добре - няма нужда да си делиш меда с другите.
ЛИСА. В глутницата не приемат лисици.
ВЪЛКЪТ. Точно така! В глутницата има само гладни вълци. Като уловим заек, на някой лапа се падне, на друг ухо, а последния път на мене се падна опашката. На девет вълка - козя кълка, дето има една народна поговорка. Докато се обърнеш, и другите излапали плячката.
МЕЧО. Че кой те кара да се обръщаш?
ВЪЛКЬТ. А6е, никой не ме кара, ама аз съм си такъв от малък. Нали знаеш, че на някого му върви, друг цял живот не може да се оправи. АЗ май съм от вторите.
ЛИСА. Викат им неудачници... ама не са лоши.
МЕЧО. И реши да правиш банда? Къде си видял неудачник да е направил банда?
ВЪЛКЪТ. Не виждам друг начин - всички от глутницата си направиха банди, само аз останах.
МЕЧО. Айде, бе - всички, викаш? И какво ще ги правите толкова много банди?
ВЪЛКЪТ. Ще си разпределим гората и всеки ще си знае неговата територия.
ЛИСА. Нека има - аз още никъде не съм се записала. То, ако всичко ти е наред, не ти трябва никаква банда, ама така... Братовчед, нали ще ни приемеш със сватята?
МЕЧО. Щом сте братовчеди - няма начин.
СВРАКАТА. /На Л./ Ти недей да говориш от мое име. Откъде да знам, че ще имам полза от тая ваша... банда.
ЛИСА. Ще имаш, разбира се - кой ще седне да създава банда, ако няма полза?
МЕЧО. А в твоята банда... такова... ще раздават ли мед?
ЛИСА. Че как няма да раздават - направо от кацата ще го раздават меда - стига да можеш да бъркаш в нея.
МЕЧО. Аз Вълчо искам да чуя.
ВЪЛКЪТ. Абе, ще го оправим меда - зайците са проблемът.
МЕЧО. И няма да ходя цял ден из гората да търся хралупи?
ЛИСА. Няма, бе - нали ти казаха... Бъркаш в кацата с меда и ближеш - чиста работа.
МЕЧО. Хм... Не е лошо. Ами... такова...
ЛИСА. Какво пак "такова”?
МЕЧО. Ами... такова... кой ще го събира меда в тая... каца?
ВЪЛКЪТ. Членовете. Другите мечки.
МЕЧО. В нашата гора май не съм срещал мечка да слага мед в каца. Пък и каца май не съм срещал наоколо.
СВРАКАТА. И аз не съм срещала. Аз ли нямаше да знам, ако в гората имаше каца?
ВЪЛКЪТ. Ще организираме каца, ти се запиши, пък кацата -лесна работа - колко му е да намерим една каца с мед? Виж, със зайците и сърничките е къде-къде по-трудно. Затова тряб¬ва да си помагаме.
МЕЧО. Ами, щом казваш...
ВЪЛКЪТ. /на Свраката./ Ти какво реши? Казвай по-бързо, че да не останеш на сухо.
ЛИСА. Тя, сватята, е съгласна...
СВРАКАТА. Ти да мълчиш от мое име. /На В./ Аз мед не ям. Пък мечките да не би да хукнат да ми ловят мухи и други работи?
ЛИСА. Като им се постави поръчение, ще хукнат.
МЕЧО. Тая май няма да я бъде - само това ми липсваше, да ловя мухи за разни свраки!
СВРАКАТА. Ти пък ще има да ближеш кацата, ама от външната страна!
ВЪЛКЪТ. Тихо! Не искам раацепление още, в началото! /На Свр./ Ти ще обикаляш отвисоко и видиш ли заек, ще викаш, а ние с братовчедката си знаем работата. И Мечо може да помага.
МЕЧО. Може, ако ми напълниш кацата с мед.
ЛИСА. Аз не знам дали...
МЕЧО. Не се отказвай - опашката на Зайо ще е за тебе.
ЛИСА. За една опашка... Че то какво има в една заешка опашка? Няма да се пудря с нея.
ВЪЛКЪТ. Ще се разберем, важното е да го хванем оня осморкаджия. Хитрините му са по-дълги от ушите. /На Свр./ Хайде, ти почвай да обикаляш отвисоко и викай, като го видиш, пък ние ще заемем позиции в храстите. Братовчедке, ти натам, аз ще мина отляво, Мечо ще заварди пътеката... И си отваряйте очите! Има ли въпроси?
МЕЧО. Аз май ще остана да завардя тука. Хем ще си дремна малко, докато напълните кацата с меда.
/Вълкът махва с лапа към тоя безнадежден член на бандата. Тримата излизат, а Мечо заема удобна поза за дрямка и сигурно заспива, защото става тъмно./
/Зайо пише нещо на лист, поставен на статив или просто в тетрадка. Чертае, бърше, мисли - трудна работа./
ЗАЙО. Пу, да му се не види и графикът, пак не стана! Ако Вълчо излиза на лов по обед, защото тогава огладнява, значи трябва да си стоя вкъщи, а да излизам следобед. /Задрасква./ Но той, ако не ме е хванал на обед, значи още ще е гладен и ще иде на лов и следобед. Пу, ами аз кога ще мога да си играя?! Да му се не знае и графикът, на това отгоре го правя без часовник - как ще разбера кога е обед, кога е следобед. За сутринта е лесно - като се наспиш и се събудиш, значи вече е сутрин. /Ослушва се./ Нещо идва насам и приближава. Не е Вълчо, защото той дебне тихо. А това нещо си влачи краката и грухти. Повече прилича на Прасчо, защото Мечо си влачи краката, ама не грухти. Щом е Прасчо, значи това нещо няма да е опасно.
/Влиза Прасчо, който си гризка солети./
ПРАСЧО. Здрасти, Зайо! Да не те изплаших?
ЗАЙО. Не можа, защото те познах отдалече.
ПРАСЧО. Позна ме, защото нарочно, вдигам предупредителен шум, да не би да те изплаша внезапно. Какво е това тука? /Разглежда графика./ Прилича ми на... график. Вълчо... Зайо... Ама май не си го завършил още.
ЗАЙО. Не съм, защото нямам часовник.
ПРАСЧО. Трябва ти и още информация.
ЗАЙО. Каква информация?
ПРАСЧО. Ами кога излиза, кога се връща, кога ходи на срещи - трябва ти пълна информация.
ЗАЙО. И откъде да я взема тая пълна информация?
ПРАСЧО. Трябва да го следиш, за да разбереш неговия график.
ЗАЙО. Аз да го следя?! Че той ме дебне мене. Как ще разбера кой кого следи? Ще ми помогнеш ли да го следим, и да си направя графика?
ПРАСЧО. За графика ще ти помогна, ама за следенето май не ме бива много — всички ме усещат отдалече. Най ме е страх обаче от ловците - добре, че сезонът още не е открит.
ЗАЙО. И мене по ме е страх, ама от кучетата, защото са много. А на тебе... рогата защо са ти в устата?
ПРАСЧО. Това не са рога, бе Зайо! Да ти приличам на овен случайно? Или на елен?
ЗАЙО... Май, не ми приличаш много.
ПРАСЧО. Това са ми предните зъби. Наричат се глиги. Щото като порасна, ще стана глиган, диво прасе.
ЗАЙО. Ами не ти да пречат? Те и моите предни зъбки са по-големки, ама така мога по-лесно да си гризкам разни работи. Морковчета, например.
ПРАСЧО. Аз морковите ги лапкам цели, ама ги няма напоследък. А с глигите си мога да си иаравям от земята разни сладки корени и други неща. А пък ако някой ме нападне, мога да се защитавам. Като го мушна ей-така... /Показва, Зайо се пази./
ЗАЙО. Разбрах, стига си показвал - аз не те нападам! Да-а, много е важно да можеш да се защитаваш. А аз с моите зъби изобщо не мога да се защитавам, мога само да си гризкам разни работи.
ПРАСЧО. Ами с какво се защитаваш?
ЗАЙО. Май... с нищо. Като се наложи - бягам... на осморки.
ПРАСЧО. Бягаш, значи. Ами не се ли уморяваш?
ЗАЙО. О, сърчицето ми направо ще се пръсне. И пулсът ми бие над хиляда, ама нямам часовник да го измеря.
ПРАСЧО. Аз не бягам много, защото мога да се браня. И от Вълка не ме е страх, щото като го мушна ей-така... /Показва, Зайо се пази./
ЗАЙО. Аз пък бягам най-бързо и Вълкът не може да ме хване. И Лисицата не може, нищо, че е по-хитра от Вълка. А ти много диво прасе ли си?
ПРАСЧО. /Мисли./ Много. Най-дивото. По-диво — здраве му кажи. Имам един приятел, който е по-див от мене, щото не слуша, ама много му се карат.
ЗАЙО. Който по не слуша, той ли е по-див? И на мене често ми се карат като се загубя, ама аз се намирам. А има ли питомни диви прасета?
ПРАСЧО. /Мисли./ Май... няма - или си див, или си питомен -едно от двете.
ЗАЙО. А какви са питомните прасета?
ПРАСЧО. Дебели са... и нямат глиги. Едно беше избягало в гората, че ми разказва един път - хранели ги наготово, ама на Коледа ги правели на пържоли.
ЗАЙО. Кой, Вълкът ли?
ПРАСЧО. А - Вълкът ще вземе да ги храни наготово! /Досега си е похапвал „жълъди”, ама май вече се е понахранил./ Искаш ли един жълъд - пресни са, под Големия Дъб ги намерих.
ЗАЙО. /Не ще./ Благодаря. Не си падам особено по жълъдите, ако има нещо по-добро.
ПРАСЧО. Че какво по-добро от жълъдите може да има? Яж сега, докато са в изобилие, че през зимата ще ровиш снега за тях. И те стават дефицитни.
ЗАЙО. Как стават... дице...фитни?
ПРАСЧО. Не децифитни, а дефицитни! Значи, че са малко и трудно се намират.
ЗАЙО. Те и морковите са дице...фитни, де. А пък Мечо ми каза, че Вълкът основал някаква банда и щял бил да осигури на всички по една каца мед.
ПРАСЧО. Да, бе - щял бил... На мене пък Свраката ми каза и ми обеща цяла каца жълъди. Те дърветата в гората няма да стигнат за каци. И защо ми е каца, като под Големия Дьб има колкото искаш жълъди? Сигурно си мисли, че като съм диво, съм и някакво глупаво прасе? Да ходи да агитира питомните!
ЗАЙО. За какво да ги... агитира - те по ли са глупави?
ПРАСЧО. Не знам за какво, щото те жълъди не консумират.
ЗАЙО. Как не ги... консумират?
ПРАСЧО. Абе, не ядат жълъди, щото ги хранят с отпадъци, пфу!
ЗАЙО. Отпадъците гадни ли са?
ПРАСЧО. Повечето са гадни.
ЗАЙО. Ами ако аз се запиша в бандата, Вълкът ще ми осигури ли цяла каца моркови? Или поне ще спре ли да ме гони?
ПРАСЧО. Няма да те приемат - във вълчите банди зайци не приемат. Пък може и да те приемат - за някой банкет... на попска яхния.
/На близкото дърво „каца” Свраката и крещи:/
СВРАКАТА. Ето го! Тревога! Ето го! ВСИЧКИ НАСАМ! Заека! Ето го!
ПРАСЧО. Ти да не си откачила, ма? Какво си се разкрещяла като сврака?
СВРАКАТА. Ето го! Прасчо, дръж го! Вълкът ей сега ще дойде! Дръж го да не избяга!
ПРАСЧО. Дръж си го сама, като толкова ти трябва.
ЗАЙО. Леле! Вълкът щял да дойде! /Трепери./ Той по график ли ще дойде? Ами сега?! Май ще трябва да бягам... по график.
ПРАСЧО. Никъде няма да ходиш - остави я тази кресла! Вълкът щял да дойде! И десет вълка да дойдат, все тая - като ги намушкам, само на вълчи кожи ще ми станат! Тъкмо си говориш интересно и някой започва да ти крещи в ушите заплахи. Минутка спокойствие няма вече в тая гора.
СВРАКАТА. Ето го! Насам! Ето го Заекът! Държа го!
ЗАЙО. /на Прасчо./ Аз по-добре... такова... Извинявай, ама такъв ми е графикът... Хайде, чао.
/Зайо излиза бързо, от другата страна влиза Вълкът./
ВЪЛКЪТ. Къде е?! Дай го насам, да си поприказвам аз с тоя Заек!
ПРАСЧО. Ще си поприказваш по телефона - сигурно вече е накрая на гората. Да ти дам ли джиесема? /Вади го./ Ало, Зайо, къде си? Ела, че бай Вълчо те търси - иска да те пита как предпочиташ да те сготви. Да, ама не отговаря — изключил си е играчката!
ВЪЛКЪТ. Стига се лигави бе, свиня такава - знаеш ли, че цял ден не съм хапвал нещо?! /На Свраката:/ Ти нали каза, че уж си го държала?!
ПРАСЧО. Държеше го за сянката му. Май и твоят график още не е готов.
СВРАКАТА. Какво съм виновна аз, като избяга?! Като чу, че те викам, и хукна през гората, без да се оглежда. Прасчо го пусна!
ВЪЛКЪТ. Ти защо си ми пуснал заека, бе! Сега да не искаш да изям тебе?!
ПРАСЧО. Ами да ти е сладко! Откъде ще ме започнеш - от глигите ли? Ще ми ядеш опашката! Да беше събрал поне глутницата, че да се уплаша малко.
ВЪЛКЪТ. Ще я видим тая работа! /Отива до графика./ Това пък какво е? /Чете:/ „График за разходките ми без Вълчо". А така-а! Значи график си е направил дългоухият? Сега ще види той като тръгна по неговия график! /Трие лапи./ Падна ли ми най-после! /На Прасчо./ А ти да не мислиш, че като се запишеш В БАНДАТА ми, ще си правиш, каквото си искаш? Ако всеки започне да ми пуска зайците, къде ще му излезе краят?
СВРАКАТА. Той няма никакво уважение към ръководството! Г-н Вълчо, ти пък не му давай да бърка в кацата със жълъдите.
ПРАСЧО. /На Вълчо./ Ти пък да не мислиш, че всичко в гората е твое - и сърничките, зайците, и фазаните да се наредят на опа¬шка пред муцуната ти? Ще има да преглъщаш!
ВЪЛКЪТ. Ще я видим тая работа, като те запиша в бандата!
СВРАКАТА. Г-н Вълчо, ако питаш мене, никакви прасета не ни трябват в нашата банда. Остави го да рови под Големия дъб, като му е малко акълът. Ще го питам аз него какви ще ги дъвче, като му паднат глигите!
ПРАСЧО. Ще си сложа изкуствени - металокерамика - като на дядо. Какво му е на дядо - с тая керамика рови по-дълбоко и от мене.
/Отнякъде идва Лиса./
ЛИСА. Ох, май че пак закъснях. Тъкмо обсъждахме положението с Червенушка от Горна Дупка и чувам, че Свраката вика за Зайо. Поканих и колежката на заешко, но тя била обядвала и отказа, защото не била в нашата банда. Какво ми оставихте на мене? /Оглежда се - няма нищо. На Вълчо:/ Ти май си го излапал целия? Поне опашката не ми ли остави?
ПРАСЧО. И две да имаше, пак нямаше да ти остави едната.
ЛИСА. И двете ли ги излапа, бе, гладник такъв!?
ВЪЛЧО. Ти чуваш ли се, ма - къде си виждала заек с две опашки? То и оня с едната го няма!
ЛИСА. Как ще го няма, като Свраката викаше, че го има? Един вика, че го има, другият го излапал целия, а после го няма! Ако така ще се заблуждаваме взаимно, направо я напускам тая банда - и край! Вие знаете ли, че Червенушка ме канеше на печена кокошка, а аз заради вас тичах из цялата гора като луда?
ПРАСЧО. Ами кой ти е виновен, като вярваш, че вълк ще ти остави заешка опашка?
СВРАКАТА. Той бай Вълчо не е виновен - Зайо си беше тука, ама като ме чу да викам, и избяга, Прасчо го пусна!
ЛИСА. Кой Прасчо?
ВЪЛКЪТ. Да не би да виждаш и друга свиня наоколо?
ЛИСА. Нашият Прасчо го пуснал?! Не мога да повярвам!
СВРАКАТА. И аз не бях виждала по-голямо предателство!
ПРАСЧО. Ако не бях го пуснал, щях да предам Зайо.
ЛИСА. По-добре е да предадеш някой друг, отколкото нас.
ПРАСЧО. 3а кого е по-добре - за другия ли?
СВРАКАТА. Аз мисля, че ако предадеш някого, по-добре е за другия — ето и Зайо, кой го знае къде си тича сега жив и здрав.
ВЪЛКЪТ: Ще му дам аз на него едно тичане! Абе, ще ми падне той на мене в лапичките и тогава ще го питам как се изпълняват бандитските задължения. Сега вече като му имам графика...
/Сгъва графика и го слага в джоба си./
СВРАКАТА. Г-н Вълчо, и аз ще го питам, само че не разбрах кои задължения по-точно не си изпълнява Зайо?
ЛИСА. Може ли тоя... график да го извадим на ксерокс и за мене? Да си го имам и аз за всеки случай.
ВЪЛЧО. Няма начин. Документът е секретен.
/Затъмнение. Когато става светло, явно сме на друго място, защото там, на сянка спи Мечо. Гони си мухите и се върти смешно, накрая се събужда. Идва Зайо./
МЕЧО. Ей, тия нахални мухи не оставят чрвека да си дремне и пет минути!
ЗАЙО. 3дравей, Мечо.
МЕЧО. А! Аз пък помислих, че си ти. Защото ако някой се приближава така, че да не можеш да го усетиш, няма начини да не е заек. Или... божа кравичка.
ЗАЙО. Извинявай, ако съм те изплашил.
МЕЧО. Ти ли да ме изплашиш?! Не ме карай да се смея, щото много ми се спи. Пък и май започнах да огладнявам. Като идваше насам, не видя ли някой да ми носи кацата с меда?
ЗАЙО. Не видях. Вълкът без малко щеше да ме хване и тичах бързо по права линия, затова може да съм ти заобиколил кацата.
МЕЧО. Как ще я заобиколиш, като си тичал по права линия?
ЗАЙО. Когато си изплашен, може да я заобиколиш, както и да тичаш. А ти кого чакаш да ти донесе меда? Да не чакаш Вълка?
МЕЧО. Който и да е, важно е медът да се сервира навреме.
ЗАЙО. Ами откъде знаеш, че му е дошло времето, като нямаш часовник? И ти ли имаш график?
МЕЧО. Няма по-тоген часовник от стомаха. Като започне да свири, значи е дошло времето да го напълниш.
ЗАЙО. Да, ама като нямаш часовник, някой може да ти каже, че не му е дошло времето и ти няма да имаш доказателство, че то е дошло.
МЕЧО. Аз и без доказателство знам, че съм гладен.
ЗАЙО. Да, ама някой си мисли, че още е рано и не ти носи меда – щеш, не щеш, трябва да чакаш да му дойде времето.
МЕЧО. Няма ли да се спреш?! Или нарочно искаш да ме ядосаш?!
ЗАЙО. О, извинявай, ама не мога да ти помогна - никъде не срещнах медена каца. Дори някое гърне не срещнах. Пък и да бях срещнал, нямаше дамога да ти го донеса. Само една пчелна хралупа...
МЕЧО. Хралупа - викаш? Сигурен ли си, че е пчелна?
ЗАЙО. Ами доста пчели летяха около нея. И все едни такива... разлютени... Добре, че бягах бързо!
МЕЧО. Разлютени, значи?
ЗАЙО. Доста разлютени МИ се видяха.
МЕЧО. Разлютени, неразлютени, щом се налага... В борбата за мед без жертви не може.
ЗАЙО. Може, ама някой трябва да ти данесе кацата с меда. Тогава поне ти няма да дадеш жертви.
МЕЧО. Абе, ти да не ме будалкаш?
ЗАЙО. Само разсъждавам на глас и може да те будалкам без да искам.
МЕЧО. Може ли да будалкаш някого, без да искаш?
ЗАЙО. Може и да може, ако не го правиш нарочно.
МЕЧО. Ами не е ли обидно?
ЗАЙО. Може и да ти се стори обидно, ако нямаш чувство за хумор.
МЕЧО. Що за чувство е това чувство за... какво беше?
ЗАЙО. За хумор. Като чуеш нещо смешно, да се смееш, без да се обиждаш. Ако не е много тъпо.
МЕЧО. Това, дето ти го каза, не беше смешно.
ЗАЙО. Значи е било тъпо.
МЕЧО. Абе, като се замисля, не ми се вижда много тъпо. Ей, Зайо, знаеш ли, че май...
ЗАЙО. Какво май?
МЕЧО. Ами като си бягал, май...
ЗАЙО. Какво като съм бягал, май?
МЕЧО. Май си си загубил,опашката!
ЗАЙО. Сериозно?! Стига бе! /Пипа си опашката, Мечо се смее./ Ето ми я опашката! На мястото си ми е опашката!
МЕЧО. На мястото си е, ама половината ти опашка - другата половина сигурно виси на някой храст. То при такова бягане, щом си се отървал със загуба само на половината си опашка, пак е добре.
ЗАЙО. /Пипа се./ Тука си ми е опашката. И точно цялата си е на мястото.
МЕЧО. Щом казваш. Ама на мене не ми изглежда цяла.
ЗАЙО. Цяла е пък! Да не би да не си познавам цялата опашка! Я стига с тоя мечешки хумор.
МЕЧО. Ама се хвана, а? /Вика:/ Ей, ехо! Тука съм! Насам, бе!
ЗАЙО. И ти ли сигнализираш на Вълка, че си ме хванал? Да не си заместник на Свраката?
МЕЧО. Аз ли? Не бе - викам да ми донесат тука кацата с меда, защото сигурно ме търсят наоколо и не знаят, че съм точно тук.
ЗАЙО. Кои не знаят?
МЕЧО. Тия, дето носят кацата.
ЗАЙО. Пчелите ли я носят?
МЕЧО. Какви пчели, бе? Пчелите неси дават меда доброволно. Знаеш ли какви битки водя с тях за една пита мед? Сигурно другите мечки я носят – нали Вълкът така каза.
ЗАЙО. Пчелите не си давали меда, а мечките го дават, така ли? Ти твоя мед колко пъти си го давал?
МЕЧО. Защо да си го давам моя мед? Моят мед си е мой мед!
ЗАЙ0. А медът на другите - в кацата, че да можеш и ти да бъркащш И коя мечка според тебе ще си сложи меда в кацата - чичо Трифон, Цеца или леля Събка, - дето едва си изхранва мечетата с диви круши? То май други мечки не останаха в гората, освен Рунтьо, ама него спокойно можеш да го задраскаш от списъка на тия, дето си дават меда.
МЕЧО. Ами как ще останат мечки, като ги затвориха в разни резервати! Мечките раждат по едно, по две, по три мечета най-много, а вие се плодите като зайци! Че как ги гледате по десетина бебчета, да ви се чуди човек - то само за памперси ще изкъса¬те половината листа. Ти колко имаш?
ЗАЙО. Какво да имам?
МЕЧО. Колко зайчета имаш, питам?
ЗАЙО. А, николко - още съм ерген.
МЕЧО. И правилно - няма за къде да бързаш - млад си още като те гледам. А брат ми Рунтьо иска да се жени. Прав си, че една пита не може да извади като хората, а къща се готви да храни.
ЗАЙО. Ако му дадат и на него каца, ще може, а като не може, ще се разведе, какво толкова?
МЕЧО. Да бе, че да го питам после къде ще намери булка като Цеца.
ЗАЙО. Щото мечите булки са деци...фитни, нали?
МЕЧО. Дефи-цитни се казва - не си ли я чувал тази дума правилно?
ЗАЙО. Абе, веднъж май я чух. От Прасчо. Ама не знам дали е Правилно.
МЕЧО /изведнъж започва да вика./ Ехо, насам! Тука съм! Насам носете кацата.
ЗАЙО. Тихо! Тихо бе, че Вълкът ей сега ще довтаса! Сигурно вече ми е пленил графика.
МЕЧО. Абе, той да има късмет да довтаса преда меда ми, пък ще го питам аз него, къде ми е кацата!
ЗАЙО. Трай Мечо за медена каца.
МЕЧО. Ти да не би да ми се подиграваш? Предупреждавам те, че като съм гладен, чувството ми за хумор се изпарява.
ЗАЙО. Не бе - само се съмнявам.
МЕЧО. В какво по-точно се съмняваш?
ЗАЙО. Че някога ще бръкнеш в каца с мед. Тая работа не е за всеки - най-много шефът на бандата да може да бърка в кацата. И счетоводителят му. Че то, ако всеки почне да бърка, и да има каца, винаги ще е празна.
МЕЧО. И какво предлагаш?
ЗАЙО. Аз ли? Само казах да не викаш - нищо не съм предлагал.
МЕЧО. Ами нали все много знаеш. Като не предлагаш нищо, поне си мълчи. Или предложи нещо, или си мълчи умно.
ЗАЙО. Щом искаш, може и да ти предложа... да му изтеглиш още една дрямка.
МЕЧО. Ами като съм гладен?!
ЗАЙО. Хапни си диви круши.
МЕЧО. Много са кисели още, бе – медец ми се похапва.
ЗАЙО. Като няма медец, ще ядеш и круши-дребници.
МЕЧО. Крушите са за старите мечки, които нямат зъби и не могат да се катерят по дърветата. Абе, ти не спомена ли за някаква пчелна хралупа наблизо?
ЗАЙО. Не си спомням дали съм споменал, че е наблизо. Зависи колко бързо тичащ.
МЕЧО. Май не ми се тича много бързо, защото на всичкото отгоре и ме мързи.
ЗАЙО. Винаги ли те мързи, като си гладен? Обаче ако вървиш бавно, няма да е много наблизо.
МЕЧО. Няма смисъл да бързаме - пчелите няма да иабягат, пък ако избягат, още по-добре. Ти само ми покажи къде е тая медена хралупа.
ЗАЙО. Защо да не ти я покажа - да не би да ям мед, че да го пазя за себе си! Обаче ще ти я покажа отдалече, щото не искам да се разправям напразно с ония разлютени пчели. Току виж, че си помислили, че ям мед.
МЕЧО. Аз ще ги разлютя още повече, ама да тръгваме, че в стомаха ми се бият поне десетина диви котки.
/Отиват да търсят хралупата, а тук "долита" Свраката и "каца" на едно дърво.
Тя все така смешно долита и отлита./
СВРАКАТА. Май че оттука дочух гласа на Мечо, а пък него го няма. Тая работа ми се вижда доста подозрителна - гласът му е тука, а пък Мечо го няма. Я да попитам децата. /Към децата в залата:/ Деца, Мечо тука ли беше? /Децата: Да-а!/ Сам ли беше? /Децата: Не-е!/ Щом не е бил сам, значи е бил с Някого. Кой ли ще е този тайнствен Някой?! Лиса и Вълчо бяха при мене... Зайо го нямаше. Деца, Мечо със Зайо ли беше? /Да-а!/ И натам ли отидоха? /Не-е!/ Значи насам отидоха? /Да-а!/ Деца, към пчелната хралупа ли тръгнаха Мечо и Зайо? /Да-а! / Благодаря ви деца! Сега вече Зайо няма да ми избяга!
/Идва Лиса./
ЛИСА. Ти май сама си говориш, защото не ти виждам събедедника.
СВРАКАТА. Брей! Да не съм луда, че да си говоря сама — с децата си говорех, ако искаш да знаеш.
ЛИСА. С кои деца - в пиесата няма деца.
СВРАКАТА. Да, ама в залата има. А щом си в залата, все едно, че участваш в пиесата. Нали, деца? /Децата: „Да-а!”/ Видя ли?!
ЛИСА. Остави децата спокойно да си участват, а ти ми кажи, защо разправяш на всички, че съм била умряла и който ме срещ¬не сега, ми честити възкресението.
СВРАКАТА. Не съм казала още на всички, че се преструваше на умряла. Легнала госпожата насред поляната и не мърда. Ама аз видях как ме шпионираше с едното око. Да не мислиш, че съм глупава като оная гарга, дето си я карала да пее, че да си изтърве сиренето. Ще има да чакаш аз да си изтърва сиренето!
ЛИСА. Че къде ти е на тебе сиренето, ма? Пък и да имаше, нямаше да го задържиш и една минута, щото не можеш да си държиш устата затворена. Тя ако не беше оная мравка, щеше да видиш ти...
СВРАКАТА. И без мравката пак щях да ти разгадая тъпия номер. Не разбра ли, че като се правиш на умряла, изобщо вече не си интересна. Що не вземеш малко да си разнообразиш репертоара? Едно баба знае, едно си бае!
ЛИСА. Докато някой номер минава, не трябва да се изважда от употреба. Вземи за пример приказките - за Дядо Коледа, за Пепеляшка... Вярват ли децата в Дядо Коледа, макар че подаръците под елхата ги слагат мама и татко? Вярват. Защото Дядо Ко¬леда може да не слага подаръците, ама го има! Да не говорим за Пепеляшките, които стават принцеси. И в залата има такива момиченца.
СВРАКАТА. И номерът на Вълчо с тая... банда ли ще мине?
ЛИСА. Поне в началото - сигурно. Докато всички разберат, че лъже.
СВРАКАТА. А като разберат, че ги лъже, какво ще стане?
ЛИСА. Нищо няма да стане - няма да му вярват вече. А върви да правиш банда, ако никой не ти вярва. Знаеш ли, ние с тебе можем да си направим наша партия, ако искаш, няма да е лошо.
СВРАКАТА. Да бе, че да ми вземеш сиренето! Ще има да чакаш! На Мечо всички му вярват, ама той не прави банда. Щото го мързи ли? Или защото не може да лъже?
ЛИСА. Да, ама и той повярва, че Вълкът ще му даде каца с мед.
СВРАКАТА. А той няма ли да му даде?
ЛИСА. Ей, ама ти си толкова тъпа, че направо се чудя как не те хванах на поляната!
СВРАКАТА. Не съм тъпа - аз съм любопитна! Като видя, че нещо блести на слънцето, искам да разбера какво е. А на тебе окото ти блестеше и щях да го клъвна, ако мравката не беше те спасила.
ЛИСА. И си крадлива! Всички знаят, че си крадлива! Даже такава опера има — "Крадливата сврака" от Джоакино Росини – да си го чувала случайно?
СВРАКАТА. Ти пък да не си я гледала... случайно?! В Миланската скала ли я гледа... случайно? Лисицата на пазар не отива, пък ти на опера ли ще идеш?! Хайде, моля ти се!
/Идва Вълкът./
ВЪЛКЪТ. /Ядосан е./ Какво - махленски клюки ли си разправяте?! Аз съм им възложил задача, а госпожиците си стоят на сянка и си бъбрят най-разпалено!
ЛИСА. Тя искаше да ми открадне окото!
СВРАКАТА. Не съм! Само го видях да свети, когато се правеше на умряла!
ЛИСА. Не е вярно! Тя...
ВЪЛКЪТ. Шарап! Всички да млъкнат! Кой е този... Росини?
ЛИСА. О, Боже! Росини е велик композитор, който...
ВЪЛКЪТ. Шарап! Знам, че е композитор! Ако някой го види, да ми се обади незабавно, че може да ни гръмне всичките!
ЛИСА. Ами той, Росини...
ВЪЛКЪТ. Казах: ШАРАП! А бе, ти не разбираш ли английски?! Тръгвайте веднага да търсите Заека, докато конкуренцията не го е отмъкнала. И ако някой види тоя... Росини, да ми се докладва моментално!
СВРАКАТА. Ами той, 3аекът...
ВЪЛКЪТ. Казах: ШАРАП! Май че и ти си нямаш хабер от английски. Ами как ще имаш, като и на училище не си ходила!
/Тръгват да търсят Заека. Затъмнение. Когато на сцената светва, там са Мечо и Зайо. Мечо стои и задълбочено и философски, разглежда нещо./
ЗАЙО. Мисля, че тази пчелна хралупа трябваше да е някъде наоколо, защото край нея имаше и други дървета, ама в гората дървета има и край непчелните хралупи. И тука има дървета, ама никаква хралупа не се вижда. И пчели не се виждат. Може пък пчелите отнякъде да ни следят и като разберат, че им търсим къщата, да ни нападнат внезапно. /Оглежда се страхливо./ Мечо, виждаш ли някакви пчели да ни следят? /Мечо не отговаря, захласнат в нещо./ Мечо бе! Ей, да не заспа прав — нали уж беше гладен - какво правиш там?
МЕЧО. Възхищавам се.
ЗАЙО. Моля?!
МЕЧО. Възхищавам се - не чу ли?
ЗАЙО. И как се възхищаваш?
МЕЧО. Ами не виждаш ли - стоя и се възхищавам.
ЗАЙО. Виждам, че стоиш. А какво значи да се възхищаваш?
МЕЧО. Ами да стоиш, да гледаш нещо и да му се радваш много.
ЗАЙО. А ако му се радваш по-малко?
МЕЧО. Значи, че по-малко му се възхищаваш.
ЗАЙО. Ти сега на какво... се възхищаваш - хралупата май не е точно тука, че да се радваш извънредно.
МЕЧО. На цветята се възхищавам - виж ги само какви са красиви - бели, сини, червени... И колко са нежни - ако ги настъпиш, мо¬же да смачкаш някое - и край! - после не можеш да го направиш.
ЗАЙО. И защо се възхищаваш?
МЕЧО. Защото мога. Ако не можеш да се възхищаваш, дори и цяла каца мед да имаш, пак ще си нещастен.
ЗАЙО. Ами ако няма цветя, на какво ще се възхищаваш?
МЕЧО. На земята има много красиви неща, на които можеш да се възхищаваш - на изгрева на слънцето, на залеза, на песента на славея, на всичко, което е красиво.
ЗАЙО. Аз пък се възхищавам на поточето, защото е едно такова бистро и... особено, когато съм жаден.
МЕЧО. Трябва да му се възхищаваш и когато не си жаден. Аз пък, като се наям, и ми се приспива - май по-добре се възхищавам на гладно, ама не на много гладно.
ЗАЙО. Ами възхищавай се още, докато огладнееш много, че пчелната хралупа май не се вижда наоколо.
МЕЧО. Защо не се вижда - нали каза, че знаеш къде е?
ЗАЙО. Понякога ми се случва да знам нещо къде е и пак да не мога да го намеря. Веднъж си бях скрил един морков, а не мо¬жах да го намеря, защото сестра ми го беше изяла А пък знаех точно къде си го бях скрил, ако искаш да знаеш.
МЕЧО. Искам да знам къде ми е хралупата с меда.
ЗАЙО. Ако сме я подминали, може пък да срещнем Вълка с кацата, която ти обеща. И тогава няма смисъл да я търсим - можеш да си я оставиш за дълбока резерва - ще мине време, докато я изпразниш тая каца.
МЕЧО. Като се замисля за тая каца, и разбирам, че Вълкът лъже. Откъде може да има той цяла каца с мед?
ЗАЙО. И аз отначало се зачудих, ама защо лъже?
МЕЧО. За да ни запише в бандата си, че ние да събираме мед за него.
ЗАЙО. Ама той нали не яде мед? Той е месояден. А ти отначало защо му повярва?
МЕЧО. Защото не знаех, че лъже. Как да не повярваш на някой, който ти обещава цяла каца мед? Всеки глупак би повярвал.
ЗАЙО. Ама ти нали не си глупак?
МЕЧО. И умните понякога се лъжат, ако можеш да ги излъжеш или пък се правят, че вярват.
ЗАЙО. Защо се правят, че вярват?
МЕЧО. За да си запазят здрава кожата. Да не мислиш, че Лисицата и Свраката му вярват и на една дума? Само че му се подмазват.
ЗАЙО. Прасчо не му вярва, защото не се страхува от него.
МЕЧО. И аз не се страхувам, ама взех, че му повярвах.
ЗАЙО. Аз пък много се страхувам, ама никак не му вярвам. А пък от тебе не се страхувам и пак ти вярвам. /Ослушва се./ Някакво голямо животно идва насам - ако не е мечка... това повече ми прилича на Прасчо. /Така е./
ПРАСЧО. Здравейте. Какво сте се замислили на сянка?
МЕЧО. Леко! Внимавай! Внимавай къде стъпваш с тия копита!
ПРАСЧО. Че къде да стъпвам - по земята стъпвам.
МЕЧО. Внимавай, бе! Ето - стъпка цветето!
ПРАСЧО. Какво цвете? А, това ли - голяма работа - едно цвете. Я виж колко много има наоколо!
МЕЧО. Като има, дай сега да ги тъпчем!
ПРАСЧО. Много важно - да не е жълъд, че да го пазя? А на тебе защо ти е толкова мъчно за това цвете?
МЕЧО. Защото беше красиво. Виж какво го направи!
ПРАСЧО. /Гледа цветето./ Да бе, не беше лошо... Ама аз го настъпих, без да искам.
МЕЧО. Защото не внимаваш - изобщо не гледаш къде стъпваш!
ЗАЙО. Ние се възхищавахме на цветенцата, защото са красиви, а на това вече няма да се възхищаваме, защото е едно много тъжно смачкано цвете.
ПРАСЧО. О, Зайо, съжалявам!
МЕЧО. Каква е ползата, че съжаляваш - от всички пролети вече не можеш да направиш това цвете, което стъпка без да искаш.
ПРАСЧО. Казах, че съжалявам - не се вживявай толкова.
МЕЧО. Вместе да съжаляваш, по-дрбре внимавай къде стъпваш.
ПРАСЧО. Ще внимавам, ако не съм много разсеян.
ЗАЙО. Ти къде отиваш така разсеяно?
ПРАСЧО. Не знам, точно.
МЕЧО. Като не знаеш къде отиваш, няма ли да стигнеш някъде другаде?
ПРАСЧО. Къде другаде?
ЗАЙО. Ами че там, където не знаеш, че отиваш.
ПРАСЧО. Като нямаш никаква работа, не е ли все едно къде отиваш?
МЕЧО. Все едно е... ако стигнеш до някоя пчелна хралупа. Ти като идваше насам, случайно не срещна ли Вълка да носи една каца?
ПРАСЧО. Случайно не го срещнах, даже и без каца. Досега никога не съм го срещал с каца. Ти да не би да си го срещал с каца?
ЗАЙО. И аз не съм го срещал с каца... Ако носеше каца, нямаше да ме гони толкова бързо.
ПРАСЧО. Че какво може да носи Вълкът в каца?
МЕЧО. Ами, например може да носи... мед. 3ащо да не носи мед... например?!
ПРАСЧО. Грух! Че то в цялата гора едва ли може да се събере една каца мед, ако пчелите го дадат изобщо.
МЕЧО. Няма да го дават на мене, а на Вълка, който пък от своя страна ще го даде на мене.
ПРАСЧО. И защо пчелите ще си дадат меда на Вълка?
МЕЧО. За да го даде на мене.
ПРАСЧО. А те защо не го дадат направо на тебе?
МЕЧО. Защото аз го ям - затова! Как ще ми дадат мед на мене, като знаят, че ще го изям?
ПРАСЧО. А Вълкът като ти го даде, няма ли да го изядеш?
МЕЧО. Пак ще го изям, ама пчелите няма да знаят, че съм го изял. Те ще го дадат на Вълка уж да им го пази, пък той ще го даде на мене - толкова ли си тъп, че не разбираш?
ПРАСЧО. Може и да не съм толкова тъп, ама не ми е ясно...
ЗАЙО. Нека аз да обясня по-популярно... Значи, Вълкът излъгва пчелите, че уж ще им пази меда, взима го, дава го на Мечо, а той се записва в неговата банда, хваща ме и ме дава на Вълка. Сега стана ли ти ясно?
ПРАСЧО. Не съвсем.
ЗАЙО. Какво неясно има още?
ПРАСЧО. Как така ще те хване, и ще те даде на Вълка - нали ти е приятел?
ЗАЙО. Борбата за мед изисква жертви.
МЕЧО. Може и да не те хвана... Не мисля, че мога да те дам на Вълка. Щом се налага, мога да си намеря мед и сам.
ПРАСЧО. Тогава цялата сделка си губи смисъла.
МЕЧО. Не го губи, щото и без това Вълкът няма да ми даде ни¬какъв мед - нали каза, че не си го срещнал с кацата.
/Вълкът, който от известно време дебне наоколо, се промъква към Заека, но
Прасчо го забелязва и застава между тях./
ПРАСЧО. Ей, къде бе?
ВЪЛКЬТ./Отказва се от пряко нападение./ О, Прасчо! Здравей, значи!
ПРАСЧО. Здравей, без значи! Накъде си се засилил! /Зайо се
крие зад него./
ВЪЛКЪТ. Ами аз, такова... при Мечо. Свраката ми каза, че ми е хванал Заека - ей тоя тука - че идвам да си го взема.
ПРАСЧО. Твоят заек?! Сигурно ще поискаш и да ти го сготви. А къде е Мечовата каца с меда?
ВЪЛКЬТ. Кацата ли? Какво общо има кацата?! А, да бе - кацичката! Тука е кацичката, не се притеснявай.
МЕЧО. Нещо не я виждам без очила. Да не е в джоба ти?
ВЪЛКЪТ. Тука е, като ви казвам, бе - съвсем наблизо. Много е тежка пустата каца, че я оставих да си почина - не трябваше да я препълвам чак толкова с тоя мед.
МЕЧО. И къде си почива сега кацата ми?
ВЪЛКЪТ. Съвсем наблизо е, нали ти казах!
ПРАСЧО. Ами като е толкова съвсем наблизо, иди и я донеси.
ВЪЛКЪТ. Добре, но първо да направим размяната - вие ми давате байчето, а аз ще ви донеса кацичката... като си почина.
ПРАСЧО. Сигурно ще си вземеш и отпуската, че да си починеш хубаво? На море ли ще ходиш или на планина ще си почиваш?
ЗАЙО. Мечо, той лъже! Моля те, не ме давай! Прасчо, кажи му да не ме дава на Вълка!
ПРАСЧО. Спокойно, бе - никой не те дава.
/Идват Свраката и Лиса./
СВРАКАТА. /На Лиса./ Ето ги, нали ти казах - Мечо е хванал Заека и Вълчо е дошъл да си го получи. Ама Прасчо май не го дава.
ЛИСА. Браво на Мечо! Ако всички така си изпълняваме задачите, може пък наистина да настъпи благоденствие в гората. Бай Вълчо, ами да си вземаме Зайо и да отиваме на съвещанието. Няма какво да чакаме повече.
ЗАЙО. Мечо, моля те, не ме давай на Лиса! Прасчо, кажи му да не ме дава на Лиса! Деца, кажете му да не ме дава на Лиса! /Децата: Не го давай! Не!/
ПРАСЧО. Спокойно, че ще получиш, инфаркт бе, глупчо! Стой зад мене и не мърдай. И спри да трепериш!
ЗАЙО. Как да спра, като ме е страх?!
ЛИСА. Няма нищо страшно - едно бързо съвещание - няма да усетиш как ще мине. Ще те сложим в центъра... Г-н Вълчо,... /В смисъл, хайде да действаме./
ВЪЛКЪТ. Искат кацата.
ЛИСА. Коя каца, каква каца?!
ВЪЛКЪТ. Кацата с меда за Мечо.
ЛИСА. Сигурно се шегуват!
ПРАСЧО. Позна от първия път.
ЛИСА. Ама то не може така - ако всеки започне да иска, какво ще стане?! Първо трябва да постигнем благоденствието на ръководството, а после ще помислим и за останалите – един по един ще ви оправим всичките.
ВЪЛКЪТ. И аз това им казвам, ама...
МЕЧО. Не си го казал - каза, че кацата ми е наблизо!
3АЙО. Мечо, моля те, не ме давай на Вълка!
СВРАКАТА. Каква каца?! Никаква каца не се вижда наблизо, че и по-дадече. В цялата гора няма нито една каца.
МЕЧО. Ами като няма каца, как ще бъркам в нея?!
ПРАСЧО. Бъркай наужким.
ЛИСА. Зайо обаче е тука. Трябва да решаваме проблемите постепенно - днес нашия с г-н Вълчо, утре на Мечо, после може и на Прасчо...
СВРАКАТА. Мене пак ме остави последна, нали?!
ЛИСА. Някой ден ще дойде и твоят ред - важното е да имаш вяра...
ВЪЛЧО. Аз си взимам заека и не ми трябва никакъв ред!
/Отива да си взима Зайо, но Прасчо и Мечо го защитават./
ПРАСЧО. Я да се махаш оттука, че като ти бодна една глига!...
ВЪЛКЪТ. Ей, по-леко, бе! Знаеш ли колко е скъпа сега една операция! /Отказва се да се бие с Прасчо, обаче Мечо му перва една лапа и Вълкът на четири крака хуква да бяга./ Ти пък ще ми счупиш таза бе, дебелак! /На Заека:/ А пък аз тебе ще те издебна, да знаеш! Ще ми паднеш натясно самичък! И графикът ти сега е у мене!
ЗАЙО. /Прави му подигравателни смешки./ Като се научиш да ми разгадаваш осморките, обади ми се да потренираме. Ку-ку-бу-ку!
ЛИСА. Аз такова... не че имам нещо против... Идеята не беше лоша, ама като не разбирате от икономика...
/Прасчо ги подгонва, но Зайо ги спира./
ЗАЙО. /На Вълка./ Хей, чакай малко!
ВЪЛКЪТ. Кой, аз ли?
ЗАЙО. Ти я, чакай малко!
ВЪЛКЪТ. Ще идваш с нас ли? Тръгвай по-бързо, че ще закъснеем.
ЗАЙО. Никъде няма да идвам с вас - дай си ми графика!
ВЪЛКЪТ. Какъв график, бе - аз да не ти го паса графика!
ЗАЙО. Ей го там - показва се от джоба му!
ПРАСЧО. Давай бързо графика, че...
ВЪЛКЪТ. Какъв график, бе - ти разни зайци ли ще слушаш?!
ПРАСЧО. /Обискирва го и вади лист от джоба му./ А това какво е?! /Дава графика на Зайо./ Дръж и да си пазиш по-добре личните документи.
ВЪЛКЪТ. Това е насилие срещу личността! В тая гора вече няма правда!
ЛИСА. Ами щом зайците започват да командват... Ама аз ще подам оплакване! Ще видите вие!
МЕЧО. Оплакванията ги приемам след закуска.
ПРАСЧО. Хайде - чупката! Вървете да се оплаквате след закуска! /Изблъсква Л. и В. от сцената./
ВЪЛКЪТ. Лисо, тръгвай! Ще им дадем на тия да се разберат как се бият безнаказано честни животински лидери. Ще ви го върнем тъпкано, да знаете!
ЛИСА. И повече няма да помиришете кацата с меда! Че кой ще ви даде наготово мед бе, глупаци с глупаци! /На Свраката:/ Ти сега с кого си?
ПРАСЧО. Хитрата сврака - с двата крака!
СВРАКАТА. Ами... не знам... Може да остана с вас,... ако ме искате.
ЗАЙО. Ама няма да крещиш до върха на дърветата, като ме видиш.
СВРАКАТА. Няма, щото вече не съм секретарка на Вълчо.
ЗАЙО. Можеш да станеш моя секретарка и да ме предупреждаваш за Вълчо и Лиса като ме наближат.
ПРАСЧО. На граждански договор.
МЕЧО. На мене пък ще ми показваш къде има медени хралупи. На втори трудов договор.
ПРАСЧО. Аз жълъдите си ги знам къде са.
МЕЧО. При мене започваш веднага. И така - да си виждала наблис една каца с мед?
ПРАСЧО. Абе, ти не разбра ли, че тази каца Вълкът си я измисли?!
ЗАЙО. Ще има да я сънува тая каца - гладна мечка, мед сънува. Ох, да имах часовник, че да си измеря пулса... Май вече за¬почна да се нормализира.
МЕЧО. Часът е между закуска и вечеря, а пък още не съм закусвал. /На Свраката./ Да си виждала наоколо някоя медена хра¬лупа?
СВРАКАТА. Ей там, зад поляната, има една – видях я като идвах насам.
МЕЧО. Къде?! Да вървим бързо да ми я покажеш. Зайо, идваш ли?
СВРАКАТА. Няма смисъл да ходите.
МЕЧО. Защото?...
СВРАКАТА. Защото в хралупата вече няма мед. Празна е.
МЕЧО. Как така е празна?! Не може в медена хралупа да няма мед!.
СВРАКАТА. Не и ако преди това...
МЕЧО. Какво преди това?! В медените хралупи и преди, и след това има мед.
СВРАКАТА. Не и ако някой те е изпреварил.
МЕЧО. Кой ще ме изпревари?! Да тичаме по- бързо!
СВРАКАТА. Брат ти Рунтьо те изпревари. Или поне приличаше на него, както се беше изкатерил на дървото.
МЕЧО. О, щом Рунтьо е бил там, няма смисъл да ходам - това прасе не оставя и лъжичка мед след себе са. Не съм виждал по-лакомо нещо.
ЗАЙО. Мечо, брат ти прасе ли е?
СВРАКАТА. Каза, че тази вечер ще се жени.
ЗАЙО. Знам - за меца Цеца.
ПРАСЧО. Че той не е ли малък за женене 6е, Мечо?
СВРАКАТА. Голям, малък - като му е излязъл късмета...
МЕЧО. За случая сигурно ще е запазил малко мед - поне за посрещането на булката. Пък и сватовете може да донесат нещичко. Викам, повече да не си губим времето тука. Зайо, идваш ли?
ЗАЙО. Ами като не съм канен...
МЕЧО. Аа те каня. Всички ви каня!
ЗАЙО. Ами тогава да набера малко цветя за булката. /Прави букет./
СВРАКАТА. И на моята сватба ще ми донесеш такъв букет, нали? И нещо лъскавичко - за подарък.
ПРАСЧО. Аз май ще взема... да си ходя.
МЕЧО. Само ако си решил да ме обидиш лично. Не чу ли, че брат ми се жени и ни кани на сватба? Поне жълъди ще има, колкото искаш.
ЗАЙО. Те не са ли деци...фитни?
ПРАСЧО. Добре, бе! Ами децата?
МЕЧО. Какво децата?
ПРАСЧО. Няма ли да ги поканиш и тях на сватбата? Деца, ще дойдете ли на сватбата? /Да-а-а!!/
СВРАКАТА. Според мене майките им няма да ги пуснат. Пък и не е безопасно, ако отнякъде изскочат Вълкът и Лиса.
ЗАЙО. Те сигурно и сега измислят някой предателски план. Деца, да носим ли много здраве на булката? /Да-а-а!/
МЕЧО. Благодаря ви, деца! А сега да тръгваме, че и вие да не закъснеете за обед /вечеря/.
ПРАСЧО. Довиждане! Пак ще се видим - може и в някоя друга пиеса.
МЕЧО. Довиждане! И ако дойдете пак, донесете малко мед. /Идват Вълчо и Лиса. Първи ги забелязва Зайо, който се крие зад Мечо./
ЗАЙО. Ей, вижте кой идва! Мечо, не ме давай на Вълчо и Лиса!
ПРАСЧО. Грух! Какво правите тука, бе?! Нали преди малко ви изгонихме?! Я марш в гората!
ВЪЛКЪТ. Спокойно, братовчед.
ЛИСА. Дойдохме да се поклоним пред децата. Нали и ние участвахме в пиесата? Ама то винаги е така - едни играят, други обират лаврите.
СВРАКАТА. Аз викам, да им разрешим...
ЗАЙО. Тебе пък кой те пита? Прасчо, нека се поклонят, ама отдалече.
ПРАСЧО. Добре, покланяйте се, ама по-елегантно - ето така. /Показва смешно, всички се покланят „елегантно”. Лиса и Вълчо все гледат да се докопат до Заека, той се крие зад Мечо и Прасчо./
ЗАЙО. Мечо, хайде да те заведа до кацата с меда! Деца, чао! Хайде бе, Мечо! Стига си прикляквал!
/Дърпа го, излизат. И другите след тях./

К р а й

Стара Загора
май 2005 г.

© Всички права запазени!

Последна промяна: 0000-00-00 00:00:00
Прочетено: 6374