English
Детска библиотека
Основно меню
Начало
Библиотека Родина
Новини
Проекти и програми
Нови книги
Периодика 2013
Американски кът
За Вас, ученици
Издания
Дигитална библиотека
Читалище Родина
----------
Стара Загора
Култура
Образование
Социални дейности
Старозагорска епархия
Туризъм
----------
Календари
Web връзки
Контакт с нас
Галерия
Съдържание

Търсене
· в каталога на библиотека Родина
· в каталога на фондация Миню Балкански
(книги на френски език)

· в електронните каталози на български библиотеки


Е-БИБЛИОТЕКА
Автори
Раздели
Поезия
Стихотворения за деца
Критика
Хумор и сатира
Пиеси
Пиеси за деца
Преводи
Приказки
Най-новото

Непубликувани стихотворения

Непубликувани стихотворения
Стара Загора, НЧ Даскал Петър Иванов, 2007
Пончо
Препоръчано

Коледунка
Търсене в текст
 
 неделя, 13 октомври 2024
Списък на творби
Начало > Пиеси > Лявото крило на Рая
Печат  
Тип: Пиеси
Автор: Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора
Непубликувана творба


ЛЯВОТО КРИЛО НА РАЯ
Комедия в седем божествени картини

 

Действащи лица:
ЗЕВС - с божествен ореол
ХЕРА - с троен ореол
ПОСЕЙДОН - с троен ореол
ДИОНИС - с двоен ореол
ХЕФЕСТ - с двоен ореол
АРЕС - с единичен ореол
АДАМ
ЕВА
БОГОМИЛ РАЙСКИ
МУЗА
АНГЕЛЧЕ
ЗМИЯТА
ДЯВОЛ
ПАЗАЧ
КОРЕБАЛЕТ НА ХЕРУВИМИТЕ

 

ПЪРВА КАРТИНА

(На връх Олимп. Всичко, каквото може да има на връх Олимп, а освен това: часовник, който е спрял на седем часа, големи стрелки с надписи “Дясно крило”, “Ляво крило (в строеж)”, лозунг: “Да предадем Лявото крило в срок!!!” На сцената са Зевс и Музата.)

ЗЕВС. Миличко, дай ми чашата с нектара и ми намачкай малко врата, че пак се схвана. От това небесно течение направо съм се схванал целият. Не го вдигнаха това пусто Ляво крило, поне течение да не става. Мързеливи хора, ей – почвам да мисля, че нарочно искат да ме разболеят и всеки да си прави каквото му хрумне. (Музата го разтрива.) Ох, ох, олимпийски кеф! И лумбагото ми взе да се обажда, ама там после ще ме разтриваш. Каза ли на боговете да дойдат?
МУЗА. Казах им, Зевсе, стига си мърморил като стара баба.
ЗЕВС. А защо ги няма още, колко е часът? Олимпийският часовник пак е спрял! Вече сигурно е десет без осем, а той покзва седем – постоянно трябва да връщам времето като го сверявам! Така никога няма да му дойде времето на това, на което трябва да му дойде времето. Тичкай да извикаш Посейдона, ама, ако още спи, внимавай да не те завлече в леглото с някой тайфун.
МУЗА. Те, сирените, не му стигат, че и аз да се разправям с Амфитрита!
(Не е необходимо да тичка, защото Посейдон идва лично – с тефтер, ключове и тризъбец.)
ЗЕВС. Посейдоне, пак ли се успа с някоя сирена? Цял пасаж домъкна на Олимп! Затова ли те командировах тука? Остава да хукнем с мрежите да ги ловим! Доведи после две-три да ги проуча.
ПОСЕЙДОН. Извинявай, ама така съм подгизнал в тия океани, че още не мога да си изчегъртам солта. Пък и като гледам, и другите още ги няма.
ЗЕВС. Защо не си навил пак Олимпийския часовник, питам?
ПОСЕЙДОН. Прости ми, Зевсе, невинен съм ази!
ЗЕВС. Знам – всички сте невинни! Няма един да каже: “Прости ми, Зевсе, грешен съм ази!” Какви обективни причини ще посочиш?
ПОСЕЙДОН. Две души. Две души чакат да ги приема – пристигнаха рано-рано, може и да не спали горките, че досега ги проучвах.
ЗЕВС. Никакви души повече – пращай ги при Аид! Това е Олимп, а не кутия за сардели. Докато не открием Лявото крило, никакви души повече! (Посейдон понечва да...) Казах!
ПОСЕЙДОН. Ама те са праведни – как да ги пратя да се пържат при Аид горките? Ще ми се накърни самочувствието за справедливост.
ЗЕВС. Щом са толкоз праведни, пусни ги, ама ти ще идеш на топло, че после да ти е приятно да се разхлаждаш в океана. И Дионис можеш да вземеш за компания.
ПОСЕЙДОН. Боже, прости ми, аз няма вече!...
ЗЕВС. (Имитира го.) “Боже, прости ми!...” Като чуете за ада и ви се разтреперват мантиите. Праведни били! Къде се е чуло и видяло праведници по наше време? Те не са праведни, ами ти не си им открил греховете и се оставяш да те будалкат. Пушат ли?
ПОСЕЙДОН. Кои?
ЗЕВС. Ами тези – уж праведниците – пушат ли, питам?
ПОСЕЙДОН. Нито пият, нито пушат, даже и на банкети не са ходили – дребни душици горките...
ЗЕВС. Стига с тия дребни душици, бе! Напълнихте Олимп с дребни душици!... Виж там... изкарай ги грешни по женската част и ги пращай в ада – Аид да им търси казани! (Милостиво:) На по-слаб огън, щом казваш, че са праведни.
ПОСЕЙДОН. Аид. Ами и той като не ги ще? Звъни ми по телефона и вика: “Аман, братче, - вика – не можем повече!” Лимитът му за тримесечието бил свършил. Казан до казан – вика – задъхваме се вече. Катранът им бил свършил, на олио били минали. Иде ми, вика, да скоча в един казан, вика, че и аз да се отърва, ама няма свободни, вика!
ЗЕВС. Вика! И какво сега? А ти викаш да взема гръмотевицата, да ви тресна всичките и да почна отначало? Така ли викаш? И да работя още шест дена – свят да създавам, че този го... И да си наруша блаженството, викаш? Само знаете да се перчите, ама ще ви изпочупя ореолите и ще ви разжалвам всичките! Ангели ще ви направя – да подхвърквате, в кордебалета ще ви пратя да подскачате! Уф! Защо е спрял Олимпийският часовник, питам?
ПОСЕЙДОН. (Който в това време се е молил най-често с : “Боже, прости ми, невинен съм ази!”) По технически причини. Да не съм виновен, че снощи като го навивах, пружината се скъса. Рече “Цък!” – и край! Съвсем вече беше изнемощяла горката – още от тоталитаризма на Кронос се напъва.
ЗЕВС. Абе, ти!... (Дърпа го за ореола.) Ще ти дам Аз един Кронос!... И тъй ли ще я караме сега? Без часовник?!
ПОСЕЙДОН. Ще го оправим, Боже, но за какво ли ни е притрябвал толкоз пустия му часовник? Що не си подремем малко във безвремие?
ЗЕВС. В безвремие! Една зимна олимпиада да речем да направим с какво ще измерваме резултатите?
ПОСЕЙДОН. Ами може ... с окомер – фотофинишът не е измислен още. Дал съм заявка на Хефест за една пружина, ама нали го знаеш...
ЗЕВС. Знам го Аз, ама като ме ядосвате още от сутринта, само Аз си знам какви проклетии ще изсипя на Земята! Я извикай Кордебалета да ме поразсее малко, че какво са виновни хората там долу. А де!
ПОСЕЙДОН. Боже мой, още от сутринта – Кордебалета?!... Не е свято някак.
ЗЕВС. Ти ли ще ми кажеш кое е свято и кое не е свято?! Ей, прекаленият светец и Богу не е мил. Викай Кордебалета като ти казват и боговете да дойдат на оперативка. И да поднесат прясна амброзия, нектарец... Ха, де!

(Влизат херувимите от Кордебалета. Две, заедно с Музата полягват край Зевс, останалите танцуват под звуците на райска музика. Ако в Кордебалета не могат да участват професионални балерини, това могат да са свободните актриси от театъра, които да танцуват, както си искат, но по смешен начин.)

ХЕФЕСТ. (Влиза куцайки и като вижда Кордебалета:) Зевсе, пази ме от съблазни ранни!
ЗЕВС. Сядай, знам, че си по късните съблазни. Носиш ли пружина за часовника?
ХЕФЕСТ. Няма, Зевсе, няма – и в склада го няма дяволския механизъм. Пратил съм цяло ято ангели да го търсят из Вселената, ама шансовете им са дребни като пуха по крилата им. Та решил съм, Зевсе, да те помоля: сътвори една пружина и спаси нещастните от бродене по мъките!
ЗЕВС. Слушай, куцльо, ако продължиш в тоя дух, ще ти напълня кривата уста с дяволски опашки! На тебе да ти сътворя пружина, на Посейдон тризъбец и току-виж домъкнал се Дионисий да ме моли за сътворението на Лявото крило или за пренасяне на тухли! И къде ще иде блаженството ми тогава?
ХЕФЕСТ. Ми то... сигурно на кино.
ЗЕВС. Затова всеки да си гледа работата – да не хващам гръмотевицата!
(Влизат Дионисий и Арес. Вторият кръг от ореола на Дионисий
е силно пострадал.)
АРЕС. Закриляй ни, Зевсе!
ДИОНИС. Пази, Боже!
ЗЕВС. Дионисий, какво ти е на ореола, бе?! Май втората му орбита е доста нарушена. И къде го счупи, питам, оглуша ли?
ДИОНИС. Ами сутринта като обикалях из строежа, падна една тухла и ... счуп по ореола! Като няма каски...
ЗЕВС. Тъй – тухла! Че откъде падна тая тухла като само основите стърчат? И ако е паднала случайно от небето, не можа ли тъй... счуп по главата, че да ти дойде акъла? Я ми дъхни! (Дионисий дъха, ама...) По-силно! И ела по-близо, да не вадя балончето! Пак си се нарязал рано-рано. Абе Аз тебе ще те видя ли някога трезвен? Съсипа сумати амброзия да вариш ракия! Арес, още днес да му запечаташ казана!
АРЕС. Слушам!
ЗЕВС. Хера защо я няма още?! Докога ще ми лазите по гръмотевицата с тия закъснения?! Сигурно цяла нощ е била на Орфеевите тържества с вакханките! Ама Аз ще ги закрия тия вакханалии, че ще видите една интонационна среда, дето ми проглушихте ушите! Арес, пращай Хермес да я търси!
АРЕС. Слушам! Мъ той Хермес... (Обаче няма нужда, тъй като Хера се появява в цялото си достолепие, без да я викат.)
ХЕРА. Тук съм, скъпи, не се ядосвай, че ще ти се обади злъчката. Ахой, куцльо! Дионисчо, как е настроението от снощи? (Дионисий се размърдва за малко и отново задрямва.) Тия фльорци какво правят тук още от сутринта? (Целува Зевс.)
ЗЕВС. Пак цялата си се окъпала със “Шанел”! И стига си ме лигавила с тия намацани устни – няма да се явявам в цирка! Посейдон пък сега каде е? (На Кордебалета:) Вие, дядовите, заминавайте да репетирате, ще намина после да ви проверя. Посейдоне!
(Кордебалетът излиза. Посейдон тича насам.)
ПОСЕЙДОН. Тук съм, Зевсе, помогни ми – напаст!
ЗЕВС. Каква напаст пък сега – пий едно нектарче, че да почваме.
ПОСЕЙДОН. Напаст, Зевсе, помогни ми! Пристигнала е важна душа – долу била депутат – иска да я настаним веднага. Обясних й положението – не разбира. Да обърна ли дебелия край?
ЗЕВС. Остави я сега – ще почака. Събрах ви, за да видим какво ще правим с Лявото крило. То не беше строеж, не беше чудо! Дионисий, събуди се като говоря!
ДИОНИС. (Стреснат.) Ама аз не спя, помилуй Зевсе!
ЗЕВС. Не спиш – нали те виждам! Казвам – за строежа. Я докладвай!
ДИОНИС. Ми то положението е същато, – хлъц! – каквото го знаете – хлъц!
ЗЕВС. Ще ти дам аз едно хлъц! И Хефест да ти оправи ореола. Казвай!
ХЕФЕСТ. Писна ми да го оправям неговия ореол!
ДИОНИС. Има малко тухли, има малко вар... Хлъц!
ЗЕВС. Ама няма кой да работи, нали? Хлъц! Стига с това хълцане, че зарази и Мене!
ХЕРА. Божественото ти хълцане, скъпи, е музика за нас.
ЗЕВС. Музика то – дръжки! Сигурно съм предизвикал земетресение.
ДИОНИС. Че викам, Всемогъщи, да вземеш, - хлъц! – че да направиш едно сътворение на пустото крило.
ХЕФЕСТ. Хлъц!
ЗЕВС. (На Хефест.) Казах ли ти?! Чуваш ли го какво му се е приискало на божествения пияница? Сътврение! Що не си дадете заявките и да идете на пикник с Кордебалета, а аз да седна да сътворявам. Стоки за ширпотреба! Цех да си открия! ТПК! А блаженството ми къде ще иде? Кажете, де – вас питам! Посейдоне?
ПОСЕЙДОН. Ми то... може да иде и на кино.
ЗЕВС. Да, обаче хич! Повече и игла няма да сътворявам. Напънете си малко ореолите и мислете, защото иначе...
(Отвън се чува шум, който го прекъсва – боричкане и гласът
на Ева: “Хайде, влизайте – няма да ви се размине – вий какво
си мислите!” Тя изблъсква на сцената Адам и Музата, които
безуспешно се мъчат да й противодействат.)
ЕВА. А така – нека ви видят всички какви сте ми хубави! Да ви се порадват! Да видят какви сте влюбени – същински гълъбчета! Само перушина ви липсва, че да я оскубя! Я сега си погукайте – гу-гу-у... Вижте ги, богове всемогъщи! Вижте го тоя клетвопрестъпник, дето ми се кълнеше във вечна любов и вярност, а ме смени за последната муза. И най-бездарната намерил! Че тя, ако беше много талантлива, щеше да иде при Аполон, бре! (Удря го по главата.)
ПОСЕЙДОН. Ево, смири се – имаме оперативка. Обуздай гнева си женски, после ще разгледаме въпроса. Като точка разни.
ЕВА. Не мога повече! Нямам сили! Тоя човек отдавна вече превърна Олимп в ад – не се живее с него! Това ли ти е точка разни?
ЗЕВС. В какво по-точно го упрекваш?
ЕВА. Във всичко! Само отначало беше хубаво, докато оная усойница, Змията, не ни изкуши с проклетата си ябълка! Оттогава, като се зазяпа в херувимите и досега не може да си затвори устата – изреди ги всичките – по списък ги кара! Децата ни, горкичките по цял ден се бият – някога съвсем ще се претрепят! Окончателно ме е зарязал във всяко отношение – едно листо не посяга да ми откъсне – скоро гола ще трябва да ходя. Заприличах на нудистка! А сега го хванах с тая хубостница! (Опит да й оскубе косата.) Всичките смокини ошмули заради нея – да я гизди! Плод престанаха да дават вече милите – едно сладко не мога да сваря! (Плаче.)
ЗЕВС. Кротко, дъще, овладей се. Адаме, защо се излагаш като първия човек, бе?
АДАМ. Не е вярно, Зевсе, помогни ми – вземи си жената, дай си ми реброто! Ми то не се изтрайва – да те нямат за човек! Както е тръгнало, тя в робот ще ме превърне като понапредне техническата революция. В гребен – да си реши косите! В брошка – на нежната си във кавички шия! Аз съм художник, поет, музикант – нужно ми е вдъхновение, полет на мисълта! (За Музата.) Само тая сродна душа ме разбира отвреме-навреме – с нея съм на Седмото небе, ама пак отвреме-навреме.
ХЕРА. Ами да – тя чуждата жена е муза.
АДАМ. Та, Зевсе, решилсъм: или си я вземи, или развод! Не ти ща и реброто!
ПОСЕЙДОН. Пази, Боже, - Олимпийският кодекс не разрешава!
ЕВА. Никакъв развод – не съм съгласна! Женена жена, без мъж да се скитам! Че то какъв Олимп ще е това – по-добре да ида на Земята. Не го слушай, Зевсе, ами го тресни, да му дойде ума в главата! По цял ден ще ти принасям жертви, ако го направиш! А тази я прати в кухнята – да готви, да се вмирише на запръжки, че да видим дали тогава чуждите мъже ще тичат подире й?! (Опит да я оскубе.)
ЗЕВС. Ево, стига! На връх Олимп цигански работи не обичам!
ЕВА. Хера, поне ти ми помогни!
ХЕРА. Не бой се, Ево, - всичко ще се уреди в твоя полза – Законът е на наша страна. Никакъв развод. (На Адам:) А ти да си гледаш жената, че виж на какво е заприличала! Като ви дадат малко свобода и хуквате! Художник бил! Ще ти дам аз на тебе едно вдъхновение, че цял живот елегии ще съчиняваш!
МУЗА. (На Адам:) Аз нали ти казах, че ще ни разделят – той някой ще те остави да си блаженстваш на Седмото небе безнаказано!
АДАМ. Скъпа, моля те!
МУЗА. Не се моли на мене, а на тях. Хайде де – коленичи, удари си челото в пода, някоя сълза пролей – тъй стават тия работи – иначе ще чакаш някой да ти даде разписка за вдъхновение.
ПОСЕЙДОН. Богохулство! Имате ли представа защо тази Муза се е разбунтувала чак толкоз?
ХЕФЕСТ. Да я приковем на скалата до Прометей!
МУЗА. (На Адам:) Ако искаш да сме двамата – тръгвай – няма значение къде – на Олимп или на Скалата. Ако не – много ти здраве – дръж се за листато на жена си! (Тръгва си.)
АДАМ. Скъпа, моля те, почакай! (Хуква след нея.)
ЕВА. Аз нали ви казах – той не ме обича вече! (Плаче.)
ХЕРА. Не може да не те обича – две деца си му родила.
ЗЕВС. Има нещо в това момче, щом, въпреки всичко, не си заряза Музата.
(Докато утешават Ева, нанесени върху портата, се чуват
силни удари. Влиза Арес, който неизвестно кога е излязъл.)
АРЕС. Посейдоне, ела, че повече не мога да се разправям с оня депутат.
ПОСЕЙДОН. Още ли не се е смирила душата му нахална?
ПАЗАЧ. Даже и няма подобни намерения.
ХЕФЕСТ. Кажи му, че ако не се спре, ще го прикова на Скалата.
ПОСЕЙДОН. Нека първо да погледна. (Отива да погледне.)
ЗЕВС. Разпуснахте се вий, разпуснахте се... Тая (Ева.) мъжа си не може да опази, на строежа райграс разстила пелената си зелена... Дионисий, не спи като говоря!
ДИОНИС. (Стреснат, не разбрал.) Кво да пия, Зевсе, като няма?
ЗЕВС. Арес, ти няма ли кажеш нещо, бе?!
АРЕС. Слушам!
ЗЕВС. Слушаш! Трябва не само да слушаш, но и с някоя реплика да допринасяш за развитието на диалога. Ами ако ти затъкна ушите с восък, тогава какво ще правиш? Ще ходиш съвсем като гламав.
АРЕС. Слушам!!
ЗЕВС. Казах – стига с това “Слушам!” По-рано като че ли повече говореше – какво ти стана и на тебе, един Зевс те знае.
АРЕС. То и да говориш – лошо, и да мълчиш – пак лошо...
ЗЕВС. Ще те разжалвам, ей – ще ти скъсам и последния ореол!
АРЕС. А – ще ме уплашиш! И без това ми писна да ти водя войните – то не бяха Троя, Персийския залив, Босна,... да не говорим за Хитлер и Хирошима. После аз съм виновен за загубите.
(Зевс махва с ръка. Влиза Посейдон. Смутен е.)
ПОСЕЙДОН. Пуснах го. Казах му, че сме заети, ама той решил лично да се представи на Зевс.
ЗЕВС. Оня, дето чука ли? Абе, долу не ги ли стягат тия депутати. Как се казва?
РАЙСКИ. (Появява се с необходимото безочие.) Казвам се Богомил! Богомил Райски – независим депутат!
ХЕФЕСТ. Откъде я взе тая фамилия, бе – раят още не са го измислили.
РАЙСКИ. И съм възмутен, че ме накарахте да чакам толкова дълго. Да знаете, че ще подам оплакване!
ЗЕВС. Ха! Щял да подаде оплакване?! И на кого ще се оплаче според тебе, а, Дионисий?
ДИОНИС. (Стряска се.) А?! Не знам, Зевсе, дано не е на мене.
(Затъмнение, музика, танц на Кордебалета.)

 


ВТОРА КАРТИНА

(Лявото крило на Олимп. Тревясали основи на занемарен строеж – разхвърляни греди, тухли, инструменти. Смешно написани и поставени лозунги: “Лявото крило – предсрочно!”, “Строежът не ще молитва, а мотика!” и др. подобни. На строежа уж работят Посейдон, Хефест, Дионис и Муза, но всеки е заел удобна поза за почивка. Дионис е с превързан палец, към който се отнася с особено внимание.)

ПОСЕЙДОН. Зевсе, Зевсе, защо ни наказа с тази бригада?! То така строеж ако се вдига... Поне Илия да беше тука – все пак е градил килия и се пред-
полага, че има понятие от майсторлък, ама тарикатът сега реши да излезе в отпуска. Дионисе, стига си го вирил тоя палец – още не сме почнали и успя да се контузиш.
ДИОНИС. Вчерашна злополука. Рекох да забия един пирон в ей-тая талпа и що да видя – пироните два! Викам си: единият е видение, ама кой? Неведомост пълна. Мислих, мислих и реших – удрям левия, пък каквото ще да става! Бам с теслата – и прас по палеца! Левият е бил видение, значи, а тази дяволия (Рита теслата.) ми премаза пръста.
ХЕФЕСТ. Той някой те кара да забиваш пирони... Хера и днес я няма – тя си гледа блаженството, а ние тука се печем на бавен огън! Зевсе, Зевсе, защо ни наказа?!
АРЕС. Зевс не наказва, когото мрази.
ДИОНИС. Добре, че това сладурче е с нас, да внася малко сладост в трудовата скука. Ела за малко, теменужке, да ме намачкаш – едно бегло масажче...
МУЗА. Ще ти се! Ще има да чакате като сте толкоз загубени – да се оставите един натрапник да ви праща на бригада, а пък той да се разкарва из Олимп като плантатор. За три века само влезе под кожата на Зевс и сега каквото каже, това става. А вие – в немилост. И това ми били богове! Пфу!
(Възмутена запалва “Кент”.) И аз заради оная дебелана, Ева, да се мъча тука! Като ми загрубеят пръстите, ще видите какво значи масаж!
ХЕФЕСТ. Не виждам наоколо подобна опастност.
ПОСЕЙДОН. А какво да направим като Зевс го назначи – срещу гръмотевица рита ли се? И какви лозунги измисли само – на атеизъм намирисват. Така ли е, Дионисие?
ДИОНИС. Така ли е, не е ли – Зевс ще каже, а мен в момента ме мързи да споря.
ХЕФЕСТ. Дионесие, дай шишенцето да му дръпнем по един гълток, то се види, че няма да я бъде тая пущина. (Работата сигурно? Дионис вади бутилка, отпива и я подава на Посейдон, който пък я подава на Хефест.) Ха, наздравичка! (Пие. Към шишето посяга и Арес, но Дионис си го взема.)
ДИОНИС. На който запечатва казани, не му се полага – иди си пийни нектарче!
АРЕС. Ама аз...
ДИОНИС. Какво ама, какво ти? Заповядаха ти, нали? (Арес кима усилено.) Ами аз откъде да го взема питиенцето? От бара на ада, нали? За два кашона амброзия шишенцето. Там поне казани много. Да, ама заети. Претъпкани с грешници. Врат. И уискито им на катран мирише – развалиха го, пфу! Маце, ще лапнеш ли една глътка?
МУЗА. Уай но? На бригадата това й е хубавото, че през почивката може да се пийне. (Пие.) А на обед ще си направим едно банкетче, нали?
ДИОНИС. Като довършим бутилчето, не виждам с какво ще го направим.
ХЕФЕСТ. Като си почивате и пийвате, мислете как да се спасим от тази напаст Богомилова. Трябва бързо да ни хрумне някаква идея, иначе ще има да стърчим на този строеж като ветропоказатели под небесното течение.
ПОСЕЙДОН. Аз викам да се помлим Зевсу. Пред Олимпийската порта се образува опашка от души, които чакат направление – скоро на същински КАТ ще заприличаме.
ХЕФЕСТ. Да се молим, жертви да принасяме – вятър работа! Да си чул Зевс да е помогнал някому? Той само блаженството си варди и не го интересува, че ние тук изнемогваме.
ДИОНИС. Бе, чак да изнемогваме... Но все пак е обидно някак – пръста си контузих, питиенцето свършва... Най-важното е, че ефектът липсва, ползата – искам да река. Та аз предлагам... Музичката.
МУЗА. И за какво ме предлагаш?
ДИОНИС. Тъй де – не, че те предлагам, ами си мисля, че можеш да помогнеш.
МУЗА. Като как, например? Да ви изиграя едно аеробче с трудова тематика?
ПОСЕЙДОН. Да помолиш Зевс да направи Сътворение на пустото крило – може и да не ти откаже, а? Ако го помолиш тъй, по-хубавичко – нали разбираш?
ХЕФЕСТ. Вятър! Той, че няма да й откаже – няма, ама Сътворение едва ли ще се навие да извърши. Пък и Хера трудно ще я допусне до Него, не я ли виждаш каква е ревнива – същинска Ева – де що види херувимче, в миша дупка го навира. Да я превърнем в крава ли, във що ли?
МУЗА. Дума да не става – че да вземе някой бик да ме изненада по погрешка! Предпочитам да си стоя тука.
ДИОНИС. Чакай, не бой се – друга ми е мисълта.
ПОСЕЙДОН. Не се напъвай да мислиш – вредно е за колектива.
ХЕФЕСТ. Че оттука по-лошо – накъде? А кажи я най-после тая мисъл, че ще вземе да се изпари с уискито.
ДИОНИС. Чакай де – тъкмо се оформя. (На М.:) Та този, новия, не ти ли харесва? Забелязах, че го гледаш с интерес.
МУЗА. Не си падам по прагматици.
ДИОНИС. Е, не е поет, ама що народ без да си има хабер от поезия прописа като го вдъхнови нещо. Опитай да му завъртиш главата. Към опит за изнасилване го подтикни, например, - в грях някакъв го вкарай, че Хефест да го прикове на Скалата – там може и да миряса.
ХЕФЕСТ. Той само да ми падне!
ПОСЕЙДОН. Опитай, чадо, какво ти коства? А ако успееш, за светица може и да те помажем.
АРЕС. Внимавайте, че иде!
ДИОНИС. За вълка говорим, а той – в кошарата.
(Всички стават и започват уж да работят. Влиза Райски.)
РАЙСКИ. Как е, господа богове, работим ли, работим ли?... Давайте, давайте, че довечера ще отчитаме съревнованието. Хефест, твоя въпрос се урежда – един приятел каза “Ще видим”. Обеща ми чисто нова пружина, ама ще трябва да дадем малко фаянсови плочки – от ония с танцуващите херувимчета. (Музата го гледа нежно и му се усмихва.) Как е, малката, върви ли?
МУЗА. Ох, ръчичките ми, господин Райски!...
РАЙСКИ. Ръчичките ли? Я да видя. (Разглежда ги.) Хубави ръчички с нежни пръстчета – не са за тука. Да-а, ще трябва да измисля нещо. Довечера къде ще ходиш?
МУЗА. Ми – в бара на Ада – къде другаде? Там са всички гении.
РАЙСКИ. В бара? Браво – ще запазя маса. Вий ще дойдете ли, младежи?
ПОСЕЙДОН. Боже, опази!
ДИОНИС. На нектар ли? – а, мерси.
РАЙСКИ. Дионисе, когато си пиян, а ти постоянно си такъв, не ми харесваш особено.
ДИОНИС. А когато понякога съм трезвен, ти не ми харесваш. Ама хич.
РАЙСКИ. Арес?
АРЕС. Покорно благодаря!
РАЙСКИ. (Вижда бутилката.) Туй какво е? Водичка? А, на уиски ми напомня само че намирисва на катран. Нищо – ха наздраве! (Пие.)
ДИОНИС. Ей, ей – по-полека – нямам повече запаси! (Издърпва си шишето.)
РАЙСКИ. Ох, Олимпийски кеф! Откакто съм дошъл, не съм помирисвал алкохолец. Ти откъде го внасяш – сигурно имаш някое каналче?
(Влиза Дявол. Носи кашонче.)
ДЯВОЛ. Бог Дионис да е тука? (Вижда го.) А здрасти, нося ти заявката.
РАЙСКИ. Ти какъв си, бе? Приличаш ми на дявол от картинките. Що щеш на Олимп?
ДЯВОЛ. На неофициална визита съм – при бог Дионис. Тебе пък какво те интересува – не те познавам май.
РАЙСКИ. Щом питам, значи ме интересува. Аз съм началник на строежа, а тук за външни лица е забранено. Какъвто си дявол, виж, че си отмъкнал някоя торба цимент. Арес, отваряй си очите!
АРЕС. Слушам!
ДЯВОЛ. Къде го виждаш тоя цимент? Те дяволите, ако мъкнеха цимент... Как ще ти изглеждам на картинка?
РАЙСКИ. А какво мъкнеш? А – уиски! Затова ли мирише на катран?
ДЯВОЛ. (На Дионис:) Това не мирише – на трети казан му направихме профилактика. Хайде да вдигам амброзийката, че колата ме чака. По два кашона за бутилка. Взел съм трима грешници да товарят.
РАЙСКИ. По два кашона?! Не ти ли е малко множко? По един ти стига – трябва да водим борба за икономии.
ДЯВОЛ. Ти не се пиши по-голям дявол от мене – ние с бог Дионис имаме договор – черно на бяло, заверено в Ада.
РАЙСКИ. Ще го анулираме папирусчето и ще напишем ново, заверено на Олимп. По кашонче за бутилка. За сметка на това ще увеличим заявката – ще работим на едро. (Сеща се нещо.) Абе, ще се разберем, важното е да не се притесняваш. Слушай, при вас няма ли един, казва се Добромир Райски – братовчед ми е момчето. Тука не го виждам, значи ще е при вас. Скоро ще е дошъл – преди три-четири века.
ХЕФЕСТ. Добромир – пък в Ада...
РАЙСКИ. Ами още от малък не можеше да се оправя.
ПОСЕЙДОН. То брат със брата не си прилича, че...
ДЯВОЛ. Райски, Райски... А, сетих се – при нас е, разбира се, къде да бъде – сумати грях е натрупал. Натъпкан е с нарушения като гергьовско агне с дроб-сърма. Държавни пари присвоявал, както му викате сега, три апартамента и пет хотела вдигнал незаконно... Та в херметичен казан с развалено олио се пържи.
ДИОНИС. Б-ъ-р-р! То вашто пък не знам на кво прилича!
РАЙСКИ. Виж какво, мой човек,...
ДЯВОЛ. Дявол.
РАЙСКИ. Какво? А, да. Та виж какво, дяволе, то кой няма някой и друг грях. Долу по десетина дела го признаха за невинен само че конкуренцията го гръмна. Пък и нали е казано, ако има грешка, да има и прошка... Хайде сега – два хотела бил направил – то кой не краде от държавата, ама нея бълха я ухапала. Виж там да го измъкнеш от тая тенджера под налягане.
ДЯВОЛ. Не зависи от мене – наказанията Аид ги определя. Или Персефона, когато е зает...
РАЙСКИ. Ще помогнеш – братовчед ми е човекът. А амброзия ще има – цял камион безплатно ще ти дам – за дяволчетата – да папкат амброзия –ам, ам – че то кой ви знай какво ядете в тоя ад.
ДЯВОЛ. Ще говоря с шефа, ама не гарантирам засега.
РАЙСКИ. Само така! Пък ние тук – каквото можем... Дионисе, иди му дай кашоните на господина. По три за бутилка му дай и се връщай веднага, че тука май нищо не работите.
ДИОНИС. Как да не работим, чадо, я виж – чак ореолът ми е потен. Хайде, сатана проклета! (Излизат с Дявола.)
РАЙСКИ. (След тях.) И много поздрави на Шефа! И на Госпожата! (На Арес:) Ти си бог Арес, нали? (Оня кима.) Шефа на охраната? Ами тогава защо не пазиш – този Дявол как се е промъкнал тук?
АРЕС. През комшулука.
РАЙСКИ. А – през комшулука! Ами защо не пазиш, питам? Защо не ме уведоми, че ще пристигне?
АРЕС. Че дявол може ли да се опази? Пък и как да пазя като съм на бригада?
РАЙСКИ. Браво, бе – ти си можел да говориш! Досега не съм те чул да кажеш две думи накръст.
АРЕС. Няма смисъл.
РАЙСКИ. И защо?
АРЕС. Защото, ако си глупав, само ще се изложиш, ако си умен – само ще се ядосваш, че никой не те слуша. Колкото и да се мъчиш да оправяш света, накрая Зевс или някой по-важен бог казва: “Така ще бъде!” – и така става. С началник не се спори, защото неговото мнение е най-правилно, а ако не е, отде-накъде ще е началник? Началникът това добре го знае и затова си налага мнението, защото иначе ще го свалят, ако няма гръмотевица. (Заплашително:) Разбра ли или да ти го обясня нагледно?! Аз съм воин, а на война приказките са излишни. Слушам – и пускаш бомбите!
РАЙСКИ. По-кротко, де – какво ти кипна чайникът внезапно.
ПОСЕЙДОН. Чадо, има нещо вярно в хоратите на Ареса. Например, да вземем тебе за пример. Ти дойде на Олимп май по моя грешка и като разбра, че положението с това пусто крило е окаяно, предложи Зевсу да работим на бригадни начала. Тая форма е отречена още от времето на Кронос, но поради липса на идеи, предложението ти направи впечатление Господне и ни насади на пачи яйца. В същото време резултатите от нея са, бих казал, мизерни – само контузения пръст на дяда ти Дионисия. Ако я караме така, Ляво крило няма да има, а ти на Скалата може да се одремеш прикован за несправяне с работата.
РАЙСКИ. Да знаеш да са уволнили някого за несправяне с работата? Сякаш в твоя океан всичко е наред – всеки ден по някой и друг танкер нефт се разлива. Казвай като си започнал – стига си го овъртал. Аз мисля да го приватизираме крилцето – ще направим едно дружество с ограничена отговорност, ако сте съгласни.
ХЕФЕСТ. На мене не ми се ще особено – сега работя щита на Ахил.
ПОСЕЙДОН. Надниквал ли си пред портата на предверието Олимпийско?
РАЙСКИ. Надниквал съм – сумати народ се е насъбрал, на палатки – да ти е жал да надникваш. То и мене цял час ме държахте отвън. Че какво?
ПОСЕЙДОН. Че следното: ние да ходим да си гледаме блаженството, пък тези праведни души, дето чакат, да ги доведем на строежа – те поне ще имат стимул, щото колкото по-бързо го завършат, толкова по-навреме с покрив ще се сдобият.
МУЗА. Браво, Посейдоне, ти си гениален! Нали, господин Райски?!
РАЙСКИ. Е... почти. Ще ида да го съгласувам. А вас ще направим ударници и снабдители. Да бъдете за пример на подрастващото поколение! Сега си почивайте спокойно. Музо моя, довечера в бара, нали? Пък може и да ме вдъхновиш за нещо. (Излиза.)
ХЕФЕСТ. Браво, Посейдоне, гениална главо! Заслужаваш да си пийнеш! (Подава му бутилката.)
ПОСЕЙДОН. Зевсе, пази ме от съблазни разни! (Пие.)
ХЕФЕСТ. (На Арес.) На – и ти заслужаваш – хубаво му го рече на натрапника. На, пийни де!
АРЕС. Слушам! (Пие.)
(Кратък музикално-танцов антракт.)

 

 

 

ТРЕТА КАРТИНА

(Кабинетът на Райски на строежа: бюро, на което пише НАЧАЛНИК, диван, фотьойл, масичка и пр. Зад бюрото Райски говори по джиесема.)

РАЙСКИ. Никакви оправдание! Не приемам! Щом са пропаднали основите, ще ги издигните! Няма цимент? С пясък, ако трябва, ще ги запълните! Намерих ви хора – какво искате повече?! (На вратата се чука.) Да! (Вмъква се Змията. Дъжи червена ябълка.) Не, не казвам на тебе да. Действайте иначе ще ви изпратя да дремете пак пред портите!
ЗМИЯТА. Добър ден, господин Райски. Пълзях насам, че реших да се отбия. Да се запознаем. Толкова неща съм чувала за Вас, че интересът ми нараства като корема на бременна. (Приближава, подава ръка, но той се дърпа – змия...)
РАЙСКИ. Аз, да Ви призная, не изпитвам особено влечение към влечугите, но щом сте дошли...
ЗМИЯТА. Откровено ще Ви кажа, че грешите – от влечугите хората са взели доста неща и още има какво да понаучат...
РАЙСКИ. Заповядайте, седнете... или се свийте на кравай на това фотьойлче – както Ви е по-удобно. Нали не сте отровна?
ЗМИЯТА. Какво говорите – отровна! Че аз съм най-безобидното женско същество, което някога е пълзяло из Олимп – Зевс ми е свидетел.
РАЙСКИ. Безобидно женско същество?... Не мисля, че такова съществува. Едно кафенце? С коняче? (Звъни, влиза секретарката му Муза.) Скъпа, дай по едно кафенце със коняче.
МУЗА. За тая кобра ли?!
РАЙСКИ. Е, хайде сега – всеки се е родил такъв, какъвто са го орисали... Мойрите ли бяха? (Муза излиза.)
ЗМИЯТА. Вие сте шармантен, господин Райски, - умен, образован, инициативен. Откакто дойдохте на Олимп, животът стана интересен – то какво беше досега – една застояла скука – чак времето в небесния часовник спря. (Муза сервира и на себе си.) Благодаря, мила.
МУЗА. Да ти приседне, дано!
ЗМИЯТА. О, що за маниери от такова мило същество! Вчера, гледам, строежът вече е потръгнал – тревата е понамаляла, някакви души се щурат като призраци наоколо, с една дума – оживление цари. И това – благодарение на Вас. Ако беше останало на боговете, нищо нямаше да направят – знаете ли, закостенели са им мозъците – само си размахват ореолите и се перчат като пауни. А Вие – Началник! Такава кариера никой не е правил на Олимп. Чудя се Зевс как го допусна.
РАЙСКИ. А, кариера – началник на строеж - големи яйца! Долу бях депутат, подпредседател на комисия – понякога съжалявам, че не отидох в ада.
МУЗА. При братовчеда, в херметичния казан с гранясалото олио? Че то не е късно – можеш да напишеш молба за преместване – всички богове ще гласуват “за”.
РАЙСКИ. Стига с тия тъпи шеги!
ЗМИЯТА. Адски хумор, но според Касандра ще се сбъдне само за кратко – Вие сте енергичен, ценен кадър. Създавайки човека, Зевс е надценил своите възможности. Искате ли ябълка?
РАЙСКИ. Мерси. (Отхапва.) Откъде е – много е сладка.
ЗМИЯТА. От Дървото на амбицията.
МУЗА. Ха, че то накъде с повече амбиция след като сложи в джоба си и боговете – да не искаш и Зевс да детронира? Да беше му донесла от Дървото на скромността.
ЗМИЯТА. Скъпа, него го отсякоха още като свалиха Кронос.
РАЙСКИ. (На Муза.) Дарлинг, внимавай какво говориш, да не чуе дявола. До вчера ме гледаше с мили очички, а днес езикът ти е змийски, да ме прощава госпожицата. Като не ти харесва тук – те ти строежа – върви да наливаш основите – херувимчета наоколо, колкото искаш!
МУЗА. Така-а ли?! Само че тая няма да я бъде – поне докато аз не реша. Заради тебе се разделих с Адам – жена си заряза човекът, стихове ми посвети... Оригинални! Ама какво разбираш ти от стихове?! Колкото овен от симфонична музика!
РАЙСКИ. Стихове! Ще седна аз за една жена да се превъзнасям – как пък не! И ние сме чели стихове – ти чувала ли си това:
Защо вървиш през мен,
а не пред мен или след мен, жена коварноока?!...
Какво ще кажеш – самият Петко Братинов ги е писал! Стихове! Ти внимавай къде вървиш! На мене главата ми е пламнала!... Я върви да повикаш Хефест, че ми трябва! (Музата излиза ядосана, но след малко ще се върне.)
ЗМИЯТА. Така е, господин Райски, - няма признание. Какво получихте в замяна на всичко – омразата на боговете. Чувам ги да си шушукат, че дошъл един не знам какъв си и започнал да ги командва, поне полубог да бил, а то – душа презряна. Карат Посейдон да Ви преразгледа досието – евентуално за ада или за Скалата... Някакви архиви са открили – имате картонче за доносник.
РАЙСКИ. Аз – доносник?!... За Родината си само съм донасял!
ЗМИЯТА. Та защо не помолите Зевс да Ви направи бог? Заслужавате го! Вие ако не го заслужавате – кой тогава?
РАЙСКИ. Да ми преразгледа досието, казвате... А Касандра какво прокобва? Вие, всъщност, сте доста симпатична и още отначало ми харесахте – затова змията е символ на мъдростта.
ЗМИЯТА. Много сте мил, благодаря Ви. Оставете я Касандра – на нея само суеверните глупаци й вярват.
МУЗА. Хефест отказва да дойде – ковял някакви големи гвоздеи. На когото му трябвам, вика, той да дойде при мене.
РАЙСКИ. Ще ги видим тия гвоздеи – да си кове с тях часовника като му е голяма устата! Ще види пружина като си види ореола без огледало! Повикай Диониса. (Музата излиза.)
ЗМИЯТА. Ето, виждате ли – нямат уважение. Ако бяхте бог, веднага щеше да дотича: как сте, колега, и не знам какво си... Ама тия гвоздеи за кого ли ги предназначава?...
РАЙСКИ. Абе, той и Прометей уж е бог, ама храни гаргите. (Звъни му джиесема.) Здрасти, братчед, как си? На бара? Помощник-барман, значи? Че не можа ли да станеш титуляр? Още те боли от олиото? Нищо – ще мине. Да, говорим – извънолимпийски! Братчед, прати нещо, че запасите ми се стопяват. Абе, много пият тия праведници! Какво? Да те изтегля на Олимп? Не знам, ще опитам. Не мога да ти обещая твърдо. Ще опитам, казах! Абе, дяволи! – да не са по-големи дяволи от нас! До къде стигна приватизацията на казаните? Само два? Действай, действай – искам да направим цяла верига. Ако обхванем и Олимп, по-лесно ще те изтегля. Засега си гледай барчето. За парите не се притеснявай – давай, на когото трябва. Много поздрави на Шефа! Е, ха-айде! (Затваря.) Умният човек навсякъде се нарежда. Майката му е да се създават връзки – и с дяволите, и с боговете – не се знае кои ще ти потрябват.
ДИОНИС. (Влиза с лента “УДАРНИК” на гърдите.) Ха, наздраве! То човек като си върви с късмета...
ЗМИЯТА. (Става да си отива.) Довиждане, господин Райски, беше ми приятно. За мене това беше един малък празник.
РАЙСКИ. И за мене, и за мене – даже още по-малък. Жива и здрава! Боже Дионисий, коняче, кафенце?...
ДИОНИС. И двете, чадо, и двете... (Муза сервира.) Капни, капни... Да си живо, сладурчето на дядо!
РАЙСКИ. Виках Хефест, ама не идва – някакви пирони изработвал...
ДИОНИС. Не му трябваш – не идва. Като вървях насам, минах да ми залепят ореола – нямали лепило! Зевс пак ще има да го дърпа – той като няма друго, все с моя ореол се заяжда. Уж съм с прдимство, ама като няма това, което ти трябва, няма и предимство. Че аз тая лента за какво я нося? За едната гола слава?
РАЙСКИ. Ще го оправим ореолчето – аз за друго съм те поканил. (Налива му.) Уж съм началник, ама никой не ме слуша – една гола душа – авторитетът ми не е на равнище. Та си викам: “Дионис е разбран човек – нищо не му пречи да постави пред Зевс въпроса за провъзгласяването ми за бог.” В интерес на работата го предлагам. (Налива му.)
ДИОНИС. Капни, капни, обаче... Трудна ми се вижда малко, ама що да не се пробваме? Напиши една молба, сложи ме за гарант – нищо не ни пречи да опитаме. Ха капни наздраве за успеха!
РАЙСКИ. Тия дни ще прескоча с командировка до ада – нещо да ти трябва?
ДИОНИС. Ами, да ми пратят кашоните и такова... някой диск ми донеси... по така, че олимпийската програма засега е предимно спортна.
РАЙСКИ. Дисковете ще ги оправим веднага. Ето ти два – братовчедът ми ги прати – от личната колекция на Луцифер ги е презаписал. Ти само помогни за оная работа. (Дава му дисковете.)
ДИОНИС. От личната на Луцифера, викаш? Тия дяволи са голяма работа – секс, приключения – и дяволиците им са едни такива, направо те изядат... Да помогна, викаш, ама и ти трябва да помогнеш. Предстоят Големите Дионисии – доста средства ще са нужни, за да станат, както трябва – сумати вакханки и сатири отвсякъде ще заприиждат. Спонсор ще ми трябва.
РАЙСКИ. Нямаш проблем – ще ги спонсорираме от строежа – и без това имаме икономии от бюджета. (Пише чек.) Едно милионче... засега, пък другите – после като... нали разбираш?
ДИОНИС. Малко ще е мършавото милионче, ама и Зевс може да отпусне нещо от хазната – не му казвай засега. Капни, че да тръгвам. (Пие и тръгва. На вратата се сблъсква с Хера.) Виж ти – явление внезапно!
ХЕРА. Как си, Денис? Видът ти хич не ми харесва – много трезвен ми изглеждаш.
ДИОНИС. Ми ще го оправим със Зевсовата помощ – и аз по те харесвам пийнал. Ха останете си със здраве!
ХЕРА. Ха върви си със такова и пийни, че вониш на махморлук. (Дионис излиза.)
РАЙСКИ. Заповядайте, заповядайте, ето тука – на диванчето. То при мене е скромничко – не е като в божествения Ви дворец – нали разбирате – строеж. Едно кафенце? Със коняче?
ХЕРА. Няма нужда, няма нужда – пих нектар от олимпийското поточе. Бях на проба, че реших да се отбия.
РАЙСКИ. За мен е огромна чест и удоволствие да поговоря с Вас – най-чудното от всичките видения небесни!
ХЕРА. Сигурно Музата отвън ти е подействала поетично? Ах, ти, палавнико! Как успя да я отнемеш от Адам?
РАЙСКИ. Какво говорите – обикновена секретарка – кафе ми прави и на телефона...
ХЕРА. А вечер – в барчето? Контрабандно уиски, блус, косите й те галят, а после – хоп! – на Седмото небе, на мястото Адамово. А той горкият спи със собственото си ребро. Но аз съм дошла по работа.
РАЙСКИ. Целият съм слух и възхищение.
ХЕРА. Този строеж, въпреки големият шум, който се вдига, явно няма да стане...
РАЙСКИ. Причините са комплексни – обективни и...
ХЕРА. Знам, знам – всеки с другите се оправдава... Слушай сега: ей-там, на хълма отсреща, почвата е здрава – скали и канари – можеш да строиш до небесата. Та като се връщах от шивачката, гледам: ангелчетата горките се пръснали из целия Олимп, ритат топка по алеите, газят тревата, чак по улиците тичат – да не дава Зевс под колесница може да попадне някоя душица малка. А кои са най-невинните същества на Олимп?
РАЙСКИ. Ангелчетата горките... вероятно.
ХЕРА. Правилно. Та, ако строим изобщо, най-напред за ангелчетата трябва да помислим. Даже имам и идея. Дай ми лист и химикалка. (Райски й дава, тя чертае проекта си.)
РАЙСКИ. Интересно. Прилича ми на... кошер. Ама те и ангелчетата нали са си хвъркатички... пчелички...
ХЕРА. Това е само общата идея. Като се изработи от алуминий и стъкло, ще отразява слънцето и целия Олимп ще осветява.
РАЙСКИ. Гениално! И всичките души ще гледат заслепени!
ХЕРА. Радвам се, че ме разбра без излишни обяснения.
РАЙСКИ. Само че такова... Зевс... Без Лявото крило ще продължи да му духа – може и да не се съгласи.
ХЕРА. (Почти презрително.) Той ли? Това е мой проблем. Ти как мислиш, коя е по-важна – жената-началник или жената на началника?
РАЙСКИ. Онази, която обединява и двете.
ХЕРА. А , според тебе, аз какво обединявам?
РАЙСКИ. И нещо трето – красотата! Да бяха в мен обединени душите на Петрарка и на Шекспир, пак не бих намерил достойни аз за нея думи!
ХЕРА. Моля те, остави го тоя шестсъпен анапест с цезура по средата и в двата края.
РАЙСКИ. Там е работата, я – в цензурата.
ХЕРА. Каква цензура – на Олимп няма цензура.
РАЙСКИ. И аз това казвам – стига Зевс да се съгласи. Но се страхувам да се захвана с такъв строеж... Че какъв съм аз? Обикновен строител. Даже баща ми не е бог. Боговете ми пречат – съботират ме на всяка крачка – сякаш че за себе си го правя!
ХЕРА. И това ще го решим. Ще те взема в моята свита, два ореола ще ти сложа.
РАЙСКИ. (Коленичи и й целува мантията или поне роклята.) Цяла вечност ще Ви бъда благодарен! Два ореола наведнъж! Ще изтъркам коленете си в молитви!! И такъв строеж ще вдигнем! До Седмото небе! За възхвала на най-красивата, най-непорочната, най-прекрасната! Аве, Хера, грация плена! Богиньо моя, два ореола!!
ХЕРА. Стига си се превземал, че трябва да тръгвам – фризьорката ми отдавна ме чака. (Тръгва си. От вратата наднича Муза.)
РАЙСКИ. Два ореола! Богиньо моя, два ореола!! Ще видите тогава кой кум, кой сват, кой на дявола брат!
МУЗА. На тоя пак му стана нещо.
(Време е за изпълнение на Кордебалета.)


ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

(Репетиция на Кордебалета на херувимите, които в момента са в почивка. Адам тича след Муза.)

АДАМ. Как изобщо можеш да допуснеш, че съм те забравил и не мисля за тебе! Това да не си ти? Откакто дойде оня тип, изобщо не се сещаш за мен. Сигурно си губиш времето с дъртака Омир. Прав ще е Шекспир, когато каже, че другото име на жената е непостоянството...
МУЗА. А нерешителността е третото име на мъжа – истинският поет никога не зарязва Музата си.
АДАМ. А кое му е второто?
МУЗА. Не знам как се казва това – да звъртите главата на жената, да я накарате да ви обича и после да я изоставите. Само думите ви големи!
АДАМ. Да не би да зависи от мене? Първо, Олимпийският морал не разрешавал – всички богове скочиха отгоре ми, начело с Хера. Второ, защо трябва да ставам за смях – Адам напуснал жена си заради любовнцата на Богомил Райски. Не е ли унизително, според тебе?
МУЗА. Не съм му любовница и въобще не мога да го понасям.
АДАМ. А аз какво да правя – две деца имам като ангелчета – да ги изоставя, така ли?
МУЗА. Да бе, особено Каин – същинско ангелче – само дето рогца още не са му поникнали. Хайде, чао, че имам репетиция. Кога ще се видим?
АДАМ. Ами... не знам...
МУЗА. А кой според теб знае – Ева ли? Питай я и ми кажи. Момичета, край на почивката! Трета част. Готови – и! (Музика, изпълнение на танца.)
ХЕФЕСТ. (Влиза.) Здравей, Адамчо, как си? Гледаш херувимчетата? Гледай, докато си млад, че после няма и да ти се гледа.
АДАМ. Излязох да се поразходя ей-тъй, безцелно...
ХЕФЕСТ. Правилно. Целта е нищо, разходката е важна. Като идвах, срещнах Дионисия – гумите му съвсем спаднали, ама разходката му абсолютно целенасочена – право към бара отива на зиг-заг. Разхождаш ли се, питам го, а той ми вика: “Разходката е нищо, целта е всичко.” Ти пък проповядваш обратното.
АДАМ. Попитали кучето защо опашката му е отзад, а то рекло: “Че то кое ми е отпред?” – та и мойта...
ХЕФЕСТ. Хайде сега – остава песимизъм да те налази. Виж – цъфнали дръвчета, амброзията ти – амброзия, на намалена дажба си, но... Ами ако си в Ада, където някой дявол може да те намуши на вилата и на жарта да те препържва? А? Ще има да пееш ангажирани песни на протеста, ама няма накъде, че вилата е на врата ти.
АДАМ. Прав си, но човекът трябва да е недоволен даже на Олимп, защото от всеки Олимп има друг, по-висок и по-красив връх.
ХЕФЕСТ. Несбъднати амбиции човешки – мечти им викат...
ЕВА. (Влиза.) Знам му аз амбицията на него – оная кльощавата!
ХЕФЕСТ. Чакай, Ево, - не включвай на четвърта изведнъж – за друго си приказвахме с Адама.
ЕВА. Като се съберете двама мъже и веднага почвате за жени да си приказвате – аз със тази тъй, аз с онази инак!...
ХЕФЕСТ. В грешка падаш – за амбиции говорехме, не за херувими.
ЕВА. Знам ги вашите амбиции – “Най си ми скъпа между коленете и пъпа!”
ХЕФЕСТ. Почваш да приказваш непристойно. Като изведнъж изригна вулканично, не мога да ти честитя дори новото листо. Да не е вносно – не съм виждал тъдява такива големи смокини.
ЕВА. От мъжа ми е. Чак от Дясното крило го е откъснал! (Целува го.)
ЗМИЯТА. (Влиза.) Ма шери, прическата ти е шармантна! И листото ти е интересно... малко простее, но ти отива. Макар че напоследък на мода са евкалиптовите листа – много са шик.
ЕВА. Знам ти лицемерното езиче – след оная ябълка, дето ми я пробута, вече за нищо не ти вярвам.
ЗМИЯТА. Ама моля ти се, за какво лицемерие говориш?! Един дявол ме накара. “Че то без любов – вика – какъв живот ще е техният?” А и ако Зевс не е бил съгласен, как ще стане – без Негово разрешение и една тревичка не може да мръдне, камо ли ябълка да изядеш. Това е предизвикан грях – без него и децата нямаше да ги има. Трябва да ми благодариш – за добро го направих. Ако при вас не се е получило, други може пък да бъдат щастливи.
ЕВА. Много ме интересуват другите!
ХЕФЕСТ. Ето това е – качи ли се душа на Олимп и за блаженството си лично най-напред започва да се грижи. Олимп е за всички, а всеки мисли, че е само негов. Личен. Иска! Иска много – малко дава.
ДИОНИС. (Влиза.) Вий събрание навярно сте открили, а пък аз... такова...
ЗМИЯТА. Ами – не , говорим на свободни теми.
ДИОНИС. То и аз си викам: съставът им е разнороден – не приличат на профгрупа.
ХЕФЕСТ. И да е така до някой извод може да достигнем.
ДИОНИС. Достигането му е лесно. Проблемът е внедряването му в живота. Да стане тъй, че този извод колело да завърти и воденица да подкара, че брашно със извод не се мели, а между камъни, които се въртят във две посоки.
ХЕФЕСТ. Важно е откъде се пръква изводът. Ако е от морското равнище, ще го сложат в чекмеджето, ако е от някой връх, ще го напечата вестник, ако пък е от Олимп, ще подкара колелото, макар в грешната посока.
ЗМИЯТА. Чух, че имало Идея да започват нов строеж на хълма – от стъкло и алуминий по проект на Хера – Дом за ангелчетата горките.
ХЕФЕСТ. На кой хълм?
ЗМИЯТА. На същия. Работилницата ти навярно ще пострада.
ХЕФЕСТ. Шармантно! А аз къде?...
ДИОНИС. Помилуй, Зевсе, пещерата! Не ме послуша да направим битов кът във нея. Ама не се притеснявай – ще почнат проекти, сметки, изчисления различни – пет-шест столетия ще минат...
ЗМИЯТА. Началник ще е Райски, а Хера лично щяла да вдъхнови строежа.
ДИОНИС. Помилуй, Зевсе, пещерата!
ХЕФЕСТ. Аз няма да я оставя така тая работа! Дионисе, тръгвай! Да вървим при Зевс и да му поставя аз въпроса ребром!
ДИОНИС. Той и Адам го постави, ама каква е ползата – реброто му върви след него неотлъчно. Според мене, Зевс е създал жената от опашката на мъжа, защото тя замества изчезналия атрибут – моля дамите за извинение – тази глупост е вярна само когато мъжът не тича след жената. Да вървим да му ударим по едно!
ХЕФЕСТ. Аз няма да я оставя така тая работа!
МУЗА. (Отзад.) Момичета, почивката свърши! Четвърта част! Готови – и!
(Другите си отиват, изпълнение на Кордебалета.)

В произведение:

 


ПЕТА КАРТИНА

(Обстановката на първа картина – Хера и Змията.)

ХЕРА. (Разглежда роклята си.) Имам чувството, чу тук ми прави гънка...
ЗМИЯТА. Роклята е шармантна! Тази гънчица ли? Дребна работа.
ХЕРА. Значи все пак има?! А оная, дето ми разправя че била добре, ще си отнесе наказанието!
ЗМИЯТА. При твоята фигура кой ще ти забележи някаква си гънчица? То и аз смятам тия дни да си сменям кожата, ама съм малко неразположена... Не мислиш ли, че след като Зевс се е отдал изцяло на блаженство, трябва да има някой, който да решава проблемите на Олимп, да Го замества един вид?
ХЕРА. Че кой да Го замества.
ЗМИЯТА. Ма, шери! Ми то се знае кой – няма да е оня ефрейтор Арес.
ХЕРА. Искаш да кажеш: Посейдон или аз?
ЗМИЯТА. За Посейдон не казвам нищо – той утре ще се гмурне в океана и собственото си Ве и Ка няма да оправи.
ХЕРА. Моля те, не ме съблазнявай с глупости – ще си оставя аз масажите и ще хукна да се занимавам с разни там строежи. И да заприличам на трийсетгодишна инженерка – това ли искаш?
ЗМИЯТА. Какви строежи – с Къщата на изгряващото слънце! И само ще я вдъхновяваш – той Райски ще направи всичко. Или забрави за ангелчетата горките?
ХЕРА. Но Хефест вече здравата се е разритал, мисля.
ЗМИЯТА. Че кой е Хефест – прост ковач. Зевс като го перне по ореола и ще се смири, къде ще ходи?
ХЕРА. Мислиш ли?
ЗМИЯТА. Смятам. (Влиза Райски, който се е върнал от командировка в Ада. Арес му носи куфара, оставя го и излиза.) Я-а, господин Райски се е върнал! Това време лети като пеперуда! Добре дошли, господин Райски!
РАЙСКИ. (Не й обръща внимание. На Хера:) Щастлив съм да застана пак пред Вас! Подобна красота и в Ада няма! А роклята Ви е божествена – като всичко друго!
ХЕРА. Намираш ли? Е, добре дошъл тогава.
РАЙСКИ. Донесъл съм Ви нещо, ако позволите. (Вади от куфара рокля.) От личния бутик на Персефона, дано да Ви хареса.
ЗМИЯТА. Шармантна! И как ще ти отива на очите! (Поглежда в куфара.)
РАЙСКИ. И за тебе съм помислил – гердан от перли. Истински. Ще контрастира върху новата ти кожа.
ХЕРА. А тези ореоли там какви са?
РАЙСКИ. Единият е за Дионисий, а другите... нали бяхте намекнали нещо за мене?...
ХЕРА. (Доволна е от подаръка.) Слагай го веднага!
РАЙСКИ. Двоен ли?
ХЕРА. (Размисля.) Единичен. Засега единичен, а като завършим къщата, ще ти сложа двоен. Ще отида до шивачката. (Излиза.)
РАЙСКИ. (Слага си ореола.) Добре ли е така?
ЗМИЯТА. Прелестно! Направо е шармантно! (Оправя го, но всъщност го разваля.) Така е още по-добре. Ако беше двоен, друго щеше да е. Не разбирам защо толкова й се свидят на Хера тия ореоли?
ДИОНИС. (Влиза с Хефест.) Ха, Богомилчо, кога се върна? Честит ореол! В Ада ли те произведоха за бог?
ЗМИЯТА. Хера го удостои със тази чест и преди малко го ръкоположи.
ХЕФЕСТ. Пази, Боже!
ДИОНИС. А кво стана с мойто ореолче?
РАЙСКИ. Всичко е о кей – съмняваш ли се в мене?! (Вади ореола.) От чисто злато, 32 карата, ръчна изработка! И със стоманена арматура. Сега цял панел да ти падне на главата, нама да усетиш. За два дни го направиха в дяволската работилница.
ДИОНИС. (На Хефест.) Чу ли – за два дни нов ореол ти изковават с инкрустации и инициали!
ХЕФЕСТ. Пък тук за нула време ти го слагат.
ЗЕВС. (Влиза сънен, недоспал.) Дочух, че се шуми и се събудих. Кой го вдигна?
ДИОНИС. Кое?
ЗЕВС. Шумът – кое! Съня ми дето наруши. (Забелязва Рйски, който се крие зад другите.) А! Ти какво си се накичил такъв, бе?! Защо си се предрешил на бог – не си спомням да съм те помазвал. Хефест, ти спомяш ли си?
ХЕФЕСТ. Пази, Боже! Хера го ръкоположила, разправят.
ЗЕВС. (Взема ореола на Райски и го захвърля.) Хера?! Без да се допита?! Направо съм учуден! И ти какво – готово?! Накривил си ореола човека – и бог трета степен! Абе ти знаеш ли как се става бог?! Дионисий, кажи му!
ДИОНИС. Като те направят – и генерал се става.
РАЙСКИ. Аз мислех, че е съгласувала въпроса.
ЗЕВС. Тъй – мислиш! Ама не го е съгласувала и авторитета ми подбива. Нещо да усещаш да ти духа?
РАЙСКИ. От Небесното течение... подухва малко...
ЗЕВС. Знам, че е от Небесното – ти да не искаш да е от Голфстрима? Лявото крило защо не е готово, питам?!
РАЙСКИ. Ми... строежът се затегна... по обективни причини. Сега ги анализираме подробно.
ЗЕВС. Като футболистите! Само че следващия мач го губите отново. Каква е ползата тогава?
ДИОНИС. За него ползата е ореолът.
ХЕФЕСТ. Не съм согласен!
ЗЕВС. Със Хера аз отделно ще говоря, а ти,... вземи си ореола, щом е рекла. Каква е таз сергия? (Куфарът.)
РАЙСКИ. Подаръци донесох – има и за Вас – Аид го праща – пръстен с божествения Ви подпис – да не се затруднявате като подписвате някой указ. Само леко се натиска.
ЗЕВС. (Слага пръстена.) Я гледай ти Аид какво измислил – нали е млад, не го мързи да сътворява! Ами подписът ми няма ли да е фалшив чрез този пръстен?
РАЙСКИ. Само ако някой друг го сложи.
ХЕФЕСТ. Аз не съм согласен!
ЗЕВС. Стига и ти – разбрах, че не си согласен, ама с жени разправял ли си се? Направи едно компромисче и си трай! Арес! (Арес се появява:”Слушам!”) Я извикай Кордебалета да поиграе пред хората, ако има още някой в залата.
ХЕФЕСТ. Аз не съм согласен!
(Изпълнение на Кордебалета.)

 

 

ШЕСТА КАРТИНА

(Усамотено кътче на Олимп. Под една круша – бъчва с надпис: “ДИОНИСИЙ № 1028, МИСКЕТОВО ВИНО (СУХО)!” В бъчвата е Хефест, който дреме.)

ХЕФЕСТ. (Стряска се.) Не съм согласен! Пу, да му се не види, започнах да си говоря сам... като ония... (Скрива се, защото идва Райски. Ядосан е за нещо и рита бъчвата.) Ей, няма ли да ме оставите на мира, бе?! Защо ми риташ бъчвата?!
РАЙСКИ. (Изненадан е.) Ами, гледам... бъчва...
ХЕФЕСТ. Това, че е бъчва, не е причина да я риташ!
РАЙСКИ. Не я ритам по тази причина.
ХЕФЕСТ. А по каква причина я риташ?
РАЙСКИ. Без особена причина. Гледам – бъчва – ритам я. Няма ли да ме оставиш на мира!
ХЕФЕСТ. Кой кого не оставя – да не би аз да ти ритам бъчвата?!
РАЙСКИ. Не съм ритал твойта бъчва.
ХЕФЕСТ. А коя рита?
РАЙСКИ. Ей-тази тука – мислех, че е празна, да ти опустей и бъчвата! Малко ми са моите проблеми, че и с тебе да се занимавам! (Отива си. Идва Дяволът.)
ДЯВОЛ. Добър ден и поздрави от Луцифер.
ХЕФЕСТ. Ти пък от къде изпадна? Тая бъчва да не би да е на адска територия?
ДЯВОЛ. Поканен съм на официално посещение от бог Райски. Приватизирахме една верига казани, че искам да видя възможностите тук. Но, всъщност, причината сте Вие.
ХЕФЕСТ. Още малко и ще се почувствам поласкан.
ДЯВОЛ. Луцифер Ви прави делово предложение – да дойдете в Ада. Осигуряват Ви се всякакви условия за работа, харем от дяволици, екстра категория и поста на Негов пръв заместник. И заповед за назначение Ви нося – с адския печат и подпис.
ХЕФЕСТ. Кажи му с тая заповед да си избърше задника.
ДЯВОЛ. Не бързай да отказваш – това е чест за всеки бог.
ХЕФЕСТ. За някой може да е чест, но той сигурно не е във бъчва.
ДЯВОЛ. Имам информация, че Зевс се е заканил да те прати в ада – в казан ли искаш да те пъхнем?
ХЕФЕСТ. В казан, във бъчва – все едно и също.
ДЯВОЛ. Заместник-шеф на ада обаче е различно.
ХЕФЕСТ. Нали Аид е цар – какъв заместник?
ДЯВОЛ. Подготвя се преврат – Инквизиция ще създадем и вериги много ще ни трябват, че Луцифер те кани за ресорен отгворник.
ХЕФЕСТ. С харем от дяволици първа категория.
ДЯВОЛ. Екстра. Екстра категория – разликата си я бива.
ХЕФЕСТ. Я стига с тая идеологическа диверсия, че ми омръзна! И без това ме гризе съвестта, задето приковах невинен Прометея.
ДЯВОЛ. Това е замисълът ни – невинните да страдат най-зловещо, че някога акълът да им дойде.
ХЕФЕСТ. Бягай! Изчезвай да не викам Арес! (Вика:) Арес!
ДЯВОЛ. Ще съжаляваш, но ще бъде късно! (Отива си. Идват Зевс и Хера.)
ЗЕВС. Дойдохме да те видим с Хера – блаженството си наруших заради тебе – такова самоволие не съм очаквал. Не ти ли пука, че ще ме разочароваш?
ХЕФЕСТ. Прости ми, Гръмовержецо, какво да правя? Пък и разходката може да се окаже полезна при твоя застаял живот.
ЗЕВС. Има нещо вярно – поръзкърших се и съм на път да ти простя. Поогладнях обаче. Тия круши на масловки ми приличат. (Откъсва една, яде.) Браво!
ХЕРА. Не ти ли вони в тая бъчва.
ХЕФЕСТ. Вони. На Дионисиево сухо вино. Бившо.
ЗЕВС. И докога ще дрмеш тук във стачка?
ХЕФЕСТ. Докато не оставите ковачницата ми на мира.
ЗЕВС. Компромиса със Хера го постигай.
ХЕРА. Аз искам за малките да бъде най-доброто. Техните сгради трябва да се свържат с исторически места, да се знае, че там, където те играят и творят, Егидата на Зевс е изкована. Така естествено традицията ще проникне в настоящето и последното ще стане продължение на първото.
ЗЕВС. Херо, дразниш ми чувството за стил.
ХЕФЕСТ. Съгласен съм, обаче мястото да се измести.
ЗЕВС. Стига! Край! Работилницата си остава на мястото, Хера строи Къщата си тука!
ХЕРА. Но тука Слънцето изгрява късно!
ЗЕВС. Казах – край! Феб минава там, където Аз му кажа.
ХЕФЕСТ. Че то тогаз... да бях излязъл. (Измъква се смешно.)
ЗЕВС. Освен ако не искаш да оформиш второ свято място. На стачниците символ! ХА – ХА – ХА!
ХЕФЕСТ. То, да ви кажа, аз и на замяна съм готов, но тука няма пещера.
ХЕРА. Райски ще ти изкопай една землянка.
ХЕФЕСТ. Тц... няма да е автентично. Но местенцето е хубаво, а щом и Феб оттука ще изгрява... А крушата ще си я обера – и без това строителството ще я смели.
ЗЕВС. И ще я направиш на ошав! Ей, не можете ли веднъж да минете без някоя дребна сметчица?
ХЕФЕСТ. Изглежда, не сме дорасли още, Боже.
ХЕРА. Да тръгваме, че имам процедури. (Отнякъде изскачат херувимите от Кордебалета и започват да танцуват около Зевс.) Тия пък откъде се появиха?
ЗЕВС. Ами нали трябва да танцуват. Да не мислиш, че тяхната е лесна?
(Изпълнение на Кордебалета.)

 

СЕДМА КАРТИНА

(Обстановката от Първа картина. Зевс чете вестник. Влиза Посейдон.)

ЗЕВС. А, Посейдоне, слушай: три казана гръмнали в Ада и грешните души се разпилели. Пет оперативни групи дяволи са плъзнали да ги издирват. Отговорността за експлозията е поела групировката на Луцифер. По теле – фона. Ей, тоя дявол ще свали Аид, да знаеш. Че как се поема тая отговорност по телефона?
ПОСЕЙДОН. Знам ли – адска им работа.
ЗЕВС. Слушай, слушай: “Демонстрация в общия казан”: Цитирам: “Вчера в Осмия кръг на Ада се състоя масова демонстрация на грешниците, които се пържат в Общия казан под налягане 300 атмосфери.”
ПОСЕЙДОН. Тц, тц... – много атмосфера, много нещо, Боже!
ЗЕВС. Ами щом е под налягане, казанът няма ли да е захлупен?
ПОСЕЙДОН. Че май ще трябва.
ЗЕВС. И аз така си мисля, но се чудя: щом казанът е захлупен, какви демонстрации правят вътре?
ПОСЕЙДОН. Един Зевс ги знае – адски им дивотии. Аз за друго пък се чудя: как ли нашият в казана е проникнал?
ЗЕВС. Кой нашият?
ПОСЕЙДОН. Ами тоя, дето пише. Едно такова влизане едва ли ще се компенсира с хонорара?
ЗЕВС. (Гледа името.) Добромир Райски – постоянен кореспондент. Абе тоя да няма нещо общо с новия бог? Смяташ, че е влизал вътре лично?
ПОСЕЙДОН. Не смятам много. И защо да влиза като може да си го измисли? Аз май ще трябва да си ходя скоро – завърших книгата си “Вертикалната социалната мобилност на Олимп”.
ЗЕВС. Направо ти се чудя как издържаш на тая влага в океана – стой си тук – какво не ти харесва? Назначи си за заместник някой кит и си гледай кефа. И каква е тази, как я рече там... мобилност?
ПОСЕЙДОН. Хич я няма. Те само в ада стават тия работи – от един казан във друг, та чак на бара. Тук статуквото е постоянно, а случая с Райски го разглеждам в политически аспект. (Влиза Дионисий като си тананика: “Се си бо”... на френски.)
ЗЕВС. Ето ти един типичен случай на Олимпийско безгрижие. Що не го опишеш?
ДИОНИС. Описвай си, описвай... Но аз за друго съм дошъл.
ЗЕВС. Че за какво друго, освен за пиене? Да не е затворен барът?
ДИОНИС. Не е затворен, но омръзва, Боже, – всяка нощ едно и също. Че викам да направим тук едно банкетче.
ПОСЕЙДОН. А поводът какъв е – да нямаш имен ден? (Дионис сочи с глава наляво.) Те, дионисиите, още са далече.
ЗЕВС. Какво ти стана, тикове ли си прихванал?
ДИОНИС. Крилото...
ЗЕВС. Кое крило?
ДИОНИС. Ми Лявото, кое. Да го полеем.
ПОСЕЙДОН. Какво ще му поливаме като не е готово – само основите му стърчат тук-там изпод тревата.
ЗЕВС. Аз викам да не подценяваме успехите, които...
ДИОНИС. Ми тъй, де! Че малко ли е туй? Че те основите са най-основното, защото са в основата. По-нататък какво остава – стени, прозорци, покрив – нищо работа. Въпрос на време. На етапи. А след всеки етап – и банкетче. Така бедните души със устрем ще се втурнат в следващия преход и работата може да потръгне. Че подкрепи ме, Зевсе, какво ме гледаш като витамин?!
ЗЕВС. Размишлявам, ама май си прав... А, Посейдоне?
ПОСЕЙДОН. Един банкет – голяма работа – ще прережем лентата, Кордебалетът ще изнесе програмка – колко му е, да не е бригада? (Влиза Райски.) Е, Райски ще го организира, тъкмо ще почерпи за провъзглашение-
нието свое.
РАЙСКИ. Какво да организирам пак? Откакто съм дошъл, все нещо организирам!
ДИОНИС. Ама нещо да си организирал?
ПОСЕЙДОН. Едно банкетче – да открием Лявото крило.
РАЙСКИ. Че то не е ли... Не ми се вижда много за откриване при това положение.
ДИОНИС. А кой е виновен за положението, нали си Началник?
РАЙСКИ. Аз съм началник, ама вие сте некадърници!
ПОСЕЙДОН. Богохулство!
ДИОНИС. Двойно богохулство!!
ЗЕВС. Мери си приказките – да не си в Парламента!
ПОСЕЙДОН. Той откакто стана бог и устата му голяма стана.
ЗЕВС. И какво предлагаш?
РАЙСКИ. Да го открием цялото. Като не е готово, ще стане готово.
ПОСЕЙДОН. И как, ако не е тайна?
РАЙСКИ. За по-бързо – предлагам чрез сътворение.
ДИОНИС. Значи можеш да сътворяваш? Луцифер ли те научи?
РАЙСКИ. Аз не мога, ама някой може.
ЗЕВС. Кого има предвид?
ПОСЕЙДОН. Предполагам, че Самия Тебе, Зевсе.
ЗЕВС. Провери.
РАЙСКИ. Точно Него! Трябва да се размърда и да направи нещо за тези, които чакат пред вратите на Олимп.
ЗЕВС. А блаженството ми? Къде ще иде блаженството ми? А, Посейдоне?
РАЙСКИ. Не е лошо веднъж да помислиш за нещо друго, освен за собственото си блаженство!
ПОСЕЙДОН. Кво му стана, Боже?! Богохулство!
ДИОНИС. Тройно богохулство!!!
ЗЕВС. (В това време прави знаци да му подадат гръмотевицата. Светкавица, гръм, Райски се изтъркулва по сцената, Дяволът го изнася навън, доволен от придобивката си.) В Общия казан! Под налягане!
ДИОНИС. Нали е обикновен човек и на него не му издържаха нервите. Липсва му божествена закалка. Сигурно ще напусне и парламентарната си група от независими депутати. Ами с банкетчето сега какво ще стане?
ПОСЕЙДОН. Не вярвам гръмотевицата да го е засегнала, така че сигурно нищо му няма на банкетчето.
ХЕФЕСТ. (Влиза.) Помилуй, Зевсе, какъв беше тоя гръм от ясно небе, ако не ми се е присънил?
ДИОНИС. Тоя гръм, дето ти се е присънил, трясна наяве колегата Райски и го запрати в Ада.
ХЕФЕСТ. Че какво е толкоз съгрешил горкия? Аз мислех на Скалата да го ковнем.
ПОСЕЙДОН. Искаше от Зевс да извърши сътворение и до богохулство се домогна
ХЕФЕСТ. Вай, гокрия!...
ХЕРА. (Влиза. Води Ангелче.) Влизай, сладкото на леля! Нали е много сладко?
ДИОНИС. Прекалено сладко.
ХЕРА. Хефест, още вониш на оная бъчва, защо не се изкъпеш?
ХЕФЕСТ. Святостта да не измия, чадо.
ХЕРА. Миличко, кажи на Дядо Боже стихотворението.
АНГЕЛЧЕ. Добре. “Случка на остров Тамбукту” – стихотворение от чичко Адам Драскин: (Рецетира сладко:)
На остров Тамбукту растели банани,
портокали, лимони и ананаси –
трябвало само с ръка да ги хванеш
и със сока им сладък уста да разквасиш.
ХЕРА. (Прекъсва го.) Нали е много сладко!
ЗЕВС. Стига с това сладко, че започна да ми сладни в устата! Захарна болест ли искаш да хвана?
ДИОНИС. Аз пък получих скомина от тия лимони.
ХЕРА. Браво, сладкото на леля! Тичкай да играеш и кажи на бог Райски да дойде, че го викам.
ДИОНИС. Не ми се вярва да дойде преди Годо.
ХЕРА. Какъв Годо?
ДИОНИС. За Райски викам. Преди малко Зевс лично го запрати в Ада – ореолът му може вече да се е стопил – 300 атмосфери са това.
ХЕРА. Райски? В Ада?! Вярно ли е, Зевсе? (Той кима виновно.) И защо?
ЗЕВС. Богохулстваше – затуй!
ХЕРА. И какво ще стане с моите планове, питам? Без Райски съм като с вързани ръце! Не можа ли да ме попиташ, преди да го запратиш? Само за малко да те оставя и веднага ще направиш някоя глупост. Нареди веднага да го върнат!
ЗЕВС. А авторитетът ми няма ли да пострада?
ДИОНИС. Той за душиците се застъпи със известно право...
ПОСЕЙДОН. Ако всеки вземе с право да...
ХЕРА. Няма да гласуваме! Казах: нареди веднага! Или искаш после да съжаляваш?
ЗЕВС. Добре де – чух. Посейдоне, звънни на Аид да го върне, кажи – станала е грешка.
(Отвън – шум и крясъци. На сцената нахлува Кордебалетът,
гонен от зла сила. Херувимите се крият с писъци зад бого-
вете: “Спаси ни, Боже!” , “Въх, че зла жена!” и др. п. След
тях връхлита Ева с метла в ръка.)
ЕВА. Ще ме запомните вий мене! Ще ви натикам в миша дупка! На! (Удря с метлата, която докопа.)
ЗЕВС. Ево, усмири се! (Ева постепенно спира, но накрая изненадващо удря най-близката.) Какво е това, питам! Олимп или психиатрическо отделение?!
ДИОНИС. След малко вероятно ще пристигне и Адам.
ЕВА. Ще му кажа аз на него! Като хукна по тия проклети херувимки, (Удря някоя.) няма спиране! И тъй го въртях, и инак го суках – няма и няма! Зевсе, отърви ме!
АДАМ. (Влиза задъхан.) Боже, вземи си жената, дай си ми реброто – повече не мога да издържам!
ЗЕВС. Стига! Посейдоне! (Да му даде гръмотевицата, ама него го няма. На Адам и Ева:) Понеже търпението Ми се изчерпи, ще си понесете заслуженото. Значи: събирате си багажа, вземате си суха амброзия за три дни и в срок от 24 часа напускате района! Ясно ли е?!
ЕВА. Ми къде да ходим, Боже?!
ЗЕВС. Къде ли? Долу. На Земята! При динозаврите и питекантропусите, ако не са изчезнали вече! Щом тука постоянно се карате, там пък може да се погодите. И с пот ще се трудите за хляба.
ЕВА. На Земята?! В тая пустош?! И да работим с примитивни сечива?! (На Адам:) Видя ли какво ни сполетя заради тебе?!
АДАМ. Да не би аз да вдигнах пушилката с метлата?
ДИОНИС. Той, мъжът за всичко е виновен.
ЕВА. Херо, помогни ми! Как да ида на Земята с тоя некадърен мъж и с две невръстни деца?! (Хера понечва да...)
ЗЕВС. Не приемам ходатайства! Казах – на Земята!
ХЕФЕСТ. Какво не й харесваш на Земята – там изобщо няма херувими и Адам ще бъде все със тебе... ще не ще. Красива е Земята и така ще я обикнете, че за никой рай не бихте я сменили.
АДАМ. Прав е Хефест. Ево, хайде, че и на мене ми омръзна. Пък и Музата може да ме посещава отвреме-навреме когато не се занимавам с глупости. Няма да стои все при Пушкин, я.
ХЕФЕСТ. Само гледайте да не я превърнете тая земя в пустиня.
ЕВА. Ох, децата кой ги знай къде са. И да набереш по-едри плодове за пътя! Вземи от всичките дръвчета! И френско грозде, че оттука само трънки и глогинки виждам. (Тръгват към своя земен живот.) И повече листа ми набери!...
ДИОНИС. Че щом е толкоз хубаво на Земята, защо и ние не се заселим там? Да им помагаме на хорицата, че оттук молбите им се чуват слабо.
ХЕФЕСТ. Стой си тук – да не съсипваме поне земята... Те и без нас ще я бастисат с пустите си комини и ракети.
(Идва Дявол, води Райски, който доста е пострадал от
краткото си пребиваване в Общия казан.)
ДЯВОЛ. Водя ви грешника. Подпишете разписката, ако обичате. (Зевс я подписва с пръстена: “Да, добре работи, браво!”)
ХЕФЕСТ. Вай завалията! Като го гледаш, никога не би допуснал, че това е бог.
РАЙСКИ. Ше я видим тая работа, но ще ида първо да се поизкъпя!
ХЕФЕСТ. А после ще склониш глава да ти сложат резервния ореол.
(Райски тръгва, но се спъва и пада, става, излиза.)
ДИОНИС. Не лази преди да си пил – ще лазим след банкета.
ПОСЕЙДОН. (Влиза.) Отвън се е натрупала една опашка... Двойна, че и тройна на моменти.
АРЕС. (Влиза.) Зевсе, трапезата е готова. А това е словото ти за откриването на Лявото крило – Тодор Живков лично го написа.
ЗЕВС. Добре, благодаря ти.
АРЕС. Слушам!
ДИОНИС. Да бяхме тръгнали, че губим време.
ХЕФЕСТ. Бе, как ще губим време като не бързаме за никъде и часовникът е спрял. Едва е седем.
ЗЕВС. И без това достигнахме до края. (На кордебалета.) А вие поиграйте – какво стоите като херувими – Ева вече я няма. (Кордебалетът заиграва заключителния танц.) Ето, това е! Браво! Останалото е аплодисменти!
(Кордебалетът играе докато публиката аплодира, след което смирено се покланя.)

К Р А Й

15.09. – 04.10.1984 г. – 19.08.2007 г.
Стара Загора

© Всички права запазени!

Последна промяна: 2007-12-27 15:30:38
Прочетено: 3785

Подробна информация

автор
Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора
Творби: 35

Иван ГРУЕВ е роден през 1936 г. в Стара Загора. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" в София. Работил е в областта на културата, като редактор в Радио Стара Загора, секретар на Клуба на дейците на културата, директор и главен редактор на сп. "Участие" и др.

Иван Груев е носител на Орден "Кирил и Методий" - трета степен, на Наградата за поезия "Николай Лилиев", на наградата "Стара Загора", на редица награди от национални литературни конкурси.

Член е на Сдружението на българските писатели. Председател е на Дружеството към Сдружението на българските писатели в Стара Загора.

Издал е стихосбирките:
Надежда за понеделник, 1982
Автострада, 1990
Рисунки с въглен, 1992
Разпадане на чудесата, 1996
Лична зона, 2003
Премълчавани признания, 2004
Причастие, 2005
Вино от залези, 2005
Мигове от светлината, 2006
Завръщането на думите, 2007

От завоя на август, 2008
Автор е на няколко пиеси, сред които "Марсианчето", играна в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.



Изпратате съобщение на/за автора
Име:

Имейл:

Телефон:

Съобщение:


                   
   
PC-TM
СБИР
 
Център за независим живот
Национален младежки поетичен конкурс "Веселин Ханчев"
Конкурс за млади изпълнители
 
Bemis Public Library
       


Етичен кодекс на библиотекарите в Република България

        English version
Go to top of page  Начало | Библиотека Родина | Новини | Проекти и програми | Нови книги | Периодика 2013 | Американски кът | За Вас, ученици | Издания | Дигитална библиотека | Читалище Родина | Стара Загора | Култура | Образование | Социални дейности | Старозагорска епархия | Туризъм | Календари | Web връзки | Контакт с нас | Галерия | Съдържание |