Тип: Хумор и сатира
Автор: Стайко Тополов
Организация: Дружество на писателите Стара Загора

Звезди

Оня ден детето ме попита
да му кажа нещо за звездите.
За звездите, казвам, питай мен.
Па като започнах вдъхновен.
Заизреждах футболни звезди
в днешно време, пък и отпреди.
За звезди на хумора му казах.
За звездите на естрадата и джаза.
А забравих, хич не се сетих,
за звездите дребни по небето.

 

Ситуация

“И вдън хастарите заврял ръцете
два джоба със шамари нося аз.”
Дамян П. Дамянов

Живеех весело и славно.
Но със подлец изпечен
ръкувал съм се неотдавна.
И нямам, нямам мира вече.

Измъчвах се след тоя случай.
Дори на себе си напук
разказвах как е той получил
от мен ръка вместо юмрук.

Сега пък съм сломен напълно.
Странят приятелите стари.
Разбрали, че са пълни
джобовете ми със шамари.

 

Мътна вода

Вълкът изяде агнето, защото
му мътело водата.
Какво от туй, че то, горкото
било надолу по реката.

Кажете ми, защо е все така?
Щом някой силен те подгони,
всички му подават ръка.
Дори водата тръгва срещу наклона.

Шахматна игра

Както на всички царе по земята,
така и на този от шахмата
само по една крачка се разрешава.
Напред, назад, надясно или наляво.
Неговата царица обаче,
където поиска си прескача.
Затуй от нея всичко живо трепери –
пешки, коне, офицери!
Изобщо всичко се върти около нея.
И ако противниците й съумеят
смъртоносно да я ударят,
играта е загубена и за царя.

 

Баснописец в изложба

Хубав пейзаж.
Цветя и тревички.
Пред него се трупаха всички.
Дълго го гледа един автор на басни.
И недоволен, сподели гласно:
- А животните где са!
Художникът беше потресен.
Както и някои посетители, но
повечето се заоглеждаха подозрително.

 

С набито око

С голям мерак
кацам на плажа.
И виждам как
тарикат важен
с набито око
оглежда жените.
Свойски го питам
дали ги бива.
Рече ми с поглед свиреп:
- Много красиви!
Но има и такива
като за теб.

 

Гъби

Не ги сеем.
Никой не ги тори.
Не ги поливаме дори.
Само берем.
И току някой серсем
забрави нещо много основно.
За двойниците отровни.

 

Луд

В градската си постеля
сънувах лудия от село.
Този вечно засмян чешит,
този мил спомен от селския бит,
ми се яви на сън като брат.
На заранта поех пътя назад.
Велика заблуда! Направо драма!
Аз търся лудия, а то селото го няма.

 

Шат на патката главата

В древността със крякане
патките спасили Рим.
Нас какво ли чака ни?
Няма май да се спасим!
А вкусни бяха, бяха сладки
тия пусти наши патки.

 

Заключение

Влязохме с него в спор и
той, вместо да ме обори,
се държеше нахално.
(Нали ми беше началник!)
Но и аз не се оставях.
Аз пък бях правия.
Както си спорехме,
той ме прасна с нещо отгоре.
И ми счупи главата.
А тогава, когато
поисках комисия за случая,
аз очаквах, че ще науча
кой е крив и кой прав.
Комисията обаче заключи -
черепът ми не бил достатъчно здрав!

 

Защо ли?

Тополата избрах за псевдоним.
Защото прав съм.
И непоклатим.
При всеки спор.
Дорде се случи някой със топор.

Последна промяна: 2007-12-03 15:52:59
Прочетено: 2618