English
Детска библиотека
Основно меню
Начало
Библиотека Родина
Новини
Проекти и програми
Нови книги
Периодика 2013
Американски кът
За Вас, ученици
Издания
Дигитална библиотека
Читалище Родина
----------
Стара Загора
Култура
Образование
Социални дейности
Старозагорска епархия
Туризъм
----------
Календари
Web връзки
Контакт с нас
Галерия
Съдържание

Търсене
· в каталога на библиотека Родина
· в каталога на фондация Миню Балкански
(книги на френски език)

· в електронните каталози на български библиотеки


Е-БИБЛИОТЕКА
Автори
Раздели
Поезия
Стихотворения за деца
Критика
Хумор и сатира
Пиеси
Пиеси за деца
Преводи
Приказки
Най-новото

Непубликувани стихотворения

Непубликувани стихотворения
Стара Загора, НЧ Даскал Петър Иванов, 2007
Пончо
Препоръчано

Коледунка
Търсене в текст
 
 вторник, 05 ноември 2024
Списък на творби
Начало > Поезия > Насълзената трева ми каза всичко - из стихосбирката
Печат  
Шумен, ИК Славчо Николов и Сие, 2005
Шумен, ИК Славчо Николов и Сие, 2005 
 
Тип: Поезия
Автор: Йордан Атанасов
Организация: Дружество на писателите Стара Загора

СМЪРТТА НА СОФИЯ

Три дена беснее над село дъждът,
Ръка не подава за смърт и за път,
И обърква реда ни.

Почина София, но силите божии тук я държат.
Три дена я пазим.
Сънува живота си тя и насън се усмихва.

Пресъхват очите, пороя не спира
В души раздвоени, в олуци и пътища кални.
Какво ли се случи, не знаем. Да жалим ли,
Да се покаем ли?

Не иска София във гроба да влиза.
И Господ не я дава – шепнат роднините –
Едната праведност беше
В това дяволско време.

Сваля си ризата нейният дядо,
Изтрива лицето й, гали косите измокрени:
Сбогом, София, аз бях твоят любим Христо!

А трябва да тръгва родът и реда да се спази.
Смърт е.
И трактор колоната води с ремаркето зад него,
Където забрадките черни пеят и плачат.

И спускат жената гробарите пийнали,
Внимателно, бавно - с въжетата –
В земята прогизнала.
И чувам да казват:
Дано издържи, Господи, и да не се удави!

Но малко преди да докосне ковчегът
На гроба водата – един ангел се спусна
И го издигна над очите ни,
И по-нататък – в небесата.

 

ЖИВОТ

и както скъперника стиска
кесията злато
а също – навитата тубичка
изстисква - с ръце костеливи,
с изпъкнали жили,
додето пусне остатъка мед
или паста за зъби
и тръска шишето със вино –
последната капка да глътне,

така и аз всеки жест и подарък
задържам от тебе, животе:
от въздуха – свежата глътка,
ръката добра на приятел,
смехът на децата,
плачът на жените самотни
и любени,
грехът им възвишен,
грехът незван…

изстисквам от твоите туби една,
на мене наречена, с моето име
йордан.

 


ДАНЧО И ДАНТЕ

Флоренция. Галерията "Уфици".
Творци, шедьоври, оригинали...
Излизам уморен на улицата.
От красота умът ми пари.

Какъв поет съм аз? Какво творя?
Един нещастен тип балкански.
В бита си скапан все заврян,
Си мислех умно, че съм ангел.

Сега какво да кажа на приятелите
Във моя град, наречен на поети:
Как всичко тук изваяно, изпято е
Преди столетия. И още свети.

Как господа Медичите творци
Са хранели, отглеждали във Двора.
И как самите те, почти светци
Са днес. А всъщност били спонсори.

Козимо I с такт и власт изкуството
Подкрепял. Усмихнат, жив е от ръката
На Джанболоня тук. И с чувство
На дълг изпълнен гледа към страната...

Напук на всички ярки "местни" светила
Пред скулптурата на поет заставам.
За снимка пред самия Данте славен.
Да го засенча мигом. И побългаря.

 


КАК НЯКОЙ...

Дете на морския бряг си.
И хвърляш щипка от пясък
В окото на времето,
Стиховете си хвърляш.
И пътуваш сред дюните.

Ще премигне ли времето,
Ще издраска ли нещо клепача му?

Живота ти - часовник от пясък,
Ще стърже.
И ще замлъкне.
От пясък на стъкло ще станеш.

През него само светлината ще гледа
Как някой стиховете си хвърля
(Всъщност живота си),
Както детето шепичка пясък –
В окото на времето...

И потъва зад дюните.

 

УТРО

На Иван Цанев

Тишината селска тъй ме е приспала,
че изпуснах изгрева единствен тук.
Дядо е излязъл под звездите в тъмно,
сбира мокрите треви -
на магарето си хляба зимен.
Баба разпределя първата закуска:
на прасето още ниско
и на пилците нетърпеливи - бели облачета.
От съседите ни тихи детски смях пресича
утрото златисто.
Рано е все още, но изпуснах първите лъчи
и до залеза бакърен трябва да ги гоня...

Трака някаква каручка,
със бодли и полски цвят закичена.
Между ритлите блести като усмивка тънка
хладната коса.

Насълзената трева ми каза всичко.

 

БЕЛИТЕ ВЪЛЦИ

На Огнян Стамболиев

Дълбока зима и беди – природата не ни прощава...
А Господ как да ни прости?
И сняг висок до Бога е над хора и врабци.
Ледът тръбите пука,
дървата в печки бързо се топят.
И студ с игли на таралеж те парва, щом носа си подадеш.
И Дунав пак замръзнал.

Във Русе вълк до вълка.
Харесва им града - културата на старата Европа.
Голямата река ги пусна,
къде гласът й се изгуби и къде водата падна?
Разхождат се - от страх луната бледа,
зад зидове и зад стъкла - уплашени очи...

Но вълците са гладни, а културата не храни.
И хукват те към малките селца, към равнината -
гладът и смелостта са братя.
И ниските кошари чуват как хрущи снега
с гръбнак пречупен
под лапите им тежки. И настръхват.
Ръмженето дочуват все по-близо...
Вършитба във снега. Апокалипсис за овце и кучета.

И тишина след пира...

И гостите със лиги виснали, с кореми бухнали
(месото втасва вътре, както хлябът в нощви),
над бели Дунав - като облак бял и тежък,
обратно ще преминат.
В Карпатите отново ще се приберат -
до следващата зима.
До следващия лед.

 

РЕКАТА

На сал, по средата си, в талвега.
Съзерцаваш, което тече и се движи:
вятър в косата, в ушите, в тръстиките, в сала;
жаба, комар, конче с крилца ще премине -
съвършен хеликоптер, въздуха стриже.
Човек на брега е пристигнал отсреща -
с коси от цвят гарванов – черни, чак сини.
Той спокойно яде мамалига. И ме подсеща:

Тази река неведнъж съм минавал:
с вакханки на ръце, с русалки – под вода
и шумно – в състезание със мъже…
Беше голямото републиканско плаване
кой пръв да достигне оттатък,
без помощта на въже и
да хване Голямата риба…

Всичко е както преди: синьо небето през юли
слънцето – малко и силно, но други -
мъжете в камъшите, водата също е друга.
И рибката златна в ръката ти –
за малко при теб долетя – свежа и хубава.
Но не пита за твойте желания златни.
Животът така пред всеки за малко подскача,
А после – в талвега на Вечността.

Замръкваш и виждаш звездния похлупак,
с реката на Млечния път -
там нейният бързей върти галактичните камъни.
Ще сънуваш безкрайно как
Салът на времето
бавно те носи към Талвега жив на Вселената.

 

НА ГРОБА НА МАМА

И ето ни при теб, на помен
след девет години:
мъже - почти балкани,
братя - трите ти сина...
Гледам, гробчето ти хлътнало,
и телцето ти малко,
както си беше, къде ли е свито?
Не, то е вече при твоето Боже отлитнало,
при онова светило високо,
на което се молеше в собата –
иконата над кандилото:
Пази ми, Боже мили,
синовете скитащи, добри...
И по челата ни, които светят,
горчива тръпка днес пълзи.
Континенталният вятър
пронизва телата ни,
търкаля самотни трънаци,
треви и листа отлетели.
Очите ти пъстро-кафяви
от снимката каменна гледат.
И тази усмивка позната
пак нещо говори, заръчва
От твоите съвети,
в живота си нищо не взели,
в студеното утро със свещи в ръцете,
пред теб чинно стоим.
И вместо сълзи
капки от восък се стичат...

Последна промяна: 2007-03-07 09:56:18
Прочетено: 2215

Подробна информация

автор
Йордан Атанасов
Организация: Дружество на писателите Стара Загора
Творби: 5

Йордан АТАНАСОВ e роден на 25.I.1943 г. в гр. Брауншвайг - Германия. Българин с родители от с. Драганово, В. Търновско. Завършил електротехникум в Ст. Загора, а след това Икономика на промишлеността във ВИИ "Карл Маркс" и Радиожурналистика в СУ "Св. Кл. Охридски".

Работил е в културния отдел на ОНС - Стара Загора. Бил е редактор във в. "Марица-изток" и директор на в. "Синя поща" - Стара Загора. В момента е председател на читалище "Даскал Петър Иванов" и гл. редактор на в. "Литературен глас". С група старозагорски писатели през 1992 г. възстановява едноименния Д. Б. Митов вестник в родния град на писателя. Член е на Сдружението на българските писатели, носител на наградата за литература и изкуство "Николай Лилиев" на ОбНС - Стара Загора и на награди от национални литературни конкурси (Поморие, Сливен, Бобов дол, Кремиковци, Димитровград и др.). Има публикувани стихотворения в списанията "Септември", "Пламък", "Демократически преглед", "Тракия", във вестниците "Пулс", "Литературен фронт", "Труд", "Литературен форум", "Другата аудитория", "Сега", "Стършел" и др. Участва в редица сборници и антологии. Превеждан е на френски, руски, гръцки и белоруски език.

Автор на стихосбирките:
Токов удар, 1989
Невидима рана, 1992
Монолог на дресъора, 1993
Вода, пясък и дух, 1997
Душата се завръща, 2000
Овъглена светлина, 2002
Страсти и гео-графики, 2003
Насълзената трева ми каза всичко, 2005
Думи за врабец, 2007
Балканската линия, 2009



Изпратате съобщение на/за автора
Име:

Имейл:

Телефон:

Съобщение:


                   
   
PC-TM
СБИР
 
Център за независим живот
Национален младежки поетичен конкурс "Веселин Ханчев"
Конкурс за млади изпълнители
 
Bemis Public Library
       


Етичен кодекс на библиотекарите в Република България

        English version
Go to top of page  Начало | Библиотека Родина | Новини | Проекти и програми | Нови книги | Периодика 2013 | Американски кът | За Вас, ученици | Издания | Дигитална библиотека | Читалище Родина | Стара Загора | Култура | Образование | Социални дейности | Старозагорска епархия | Туризъм | Календари | Web връзки | Контакт с нас | Галерия | Съдържание |