Тип: Преводи
Автор: Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора

Юз Алешковски

ДРУГАРЮ СТАЛИН

Другарю Сталин, учен сте голям,
в науките достигнал необята,
а аз съм прост съветски арестант
и брянски вълк тук имам за приятел.

Защо съм тук – не зная, да Ви кажа,
но прокурорите ни винаги са точни
и ето в Турухан съм днес наказан,
където царят беше Ви заточил.

И ето, в Туруханско се намирам,
тук часовоите са груби от студа,
причината, естествено, разбирам –
изострената класова борба.

Живота си през грях сме го вървяли,
срещу съдбата зла да станем по-добри,
ний тъй сме вярвали във Вас, другарю Сталин,
както във себе си не вярвахме дори.

Ту дъжд, ту сняг, мушици се събрали,
в тайгата сме, до утрото сме в нея,
Вий от искра тук пламък сте разпалил,
благодаря – на огъня се грея.

Другарю Сталин, ти не спиш по нощите,
прислушвайки се във дъждовен шепот,
а ний лежим на наровете прости
и спим до сутринта като утрепани.

Аз виждам Ви – със дъбовите клонки
на китела – приемате парада,
а ний сечем леса и сталински отломки
върху главите ни, като по-рано, падат.

Гърдите Ви с награди, с медали са покрити,
от грижите сте вече посивял,
от заточение Вий  бягахте шест пъти,
а аз – глупак – веднъж не съм успял.

Погребвахме завчера двамата марксисти,
с платно не ги покривахме изобщо,
единият е бил със десни уклонисти,
а вторият, оказа се, че нямал нищо общо.

Преди към оня свят да се отправи,
Ви завеща тютюн и със вдървен език
със всичко тук помоли да се справите,
възкликна тихо: “Сталин е умник!”

Живейте още век, другарю Сталин,
дори да пукна тук, ще си умра спокойно –
чугунът и стоманата ще станат
на душа от населението двойно.

 

НА ЛЮБИМИЯ ДРУГАРЯ СТАЛИН ЗА ЮБИЛЕЯ

Другарю Сталин! Вий голям сте учен,
марксизма-ленинизма усвоихте с жар,
обикновен затворник, аз тука съм заключен
и сив вълк само имам за другар.

Защо съм тук – не знам, да си призная,
но прокурорите са прави видимо, нали?
Присъда излежавам в Турухан накрая,
където Вий при царя сте били.

Във тази дива област се намирам,
пазачите са груби по съдба:
аз всичко туй, естествено, разбирам
като изостряне на класова борба.

Ту дъжд, ту сняг, мушици се събрали,
в тайгата сме, до вечерта във нея,
Вий от “Искра” тук пламък сте разпалил –
благодаря, на огъня се грея.

Аз виждам Ви – с маршалските си клонки
на китела приемате парада,
а ний сечем леса и сталински отломки
навсякъде наоколо ни падат.

Погребвахме завчера двамата марксисти,
със плат не ги покривахме изобщо,
според съда единият е  бил със уклонисти,
а вторият пък нямал нищо общо.

Живейте още век, другарю Сталин,
и нищо, че е трудно тук в гората,
когато ме убият, все повече ще стане
стоманата ни на душа в страната.

Последна промяна: 0000-00-00 00:00:00
Прочетено: 4449