Тип: Поезия
Автор: Жеко Христов
Организация: Дружество на писателите Стара Загора

КОГАТО СЯДАМ СТИХОВЕ ДА ПИША

Когато сядам стихове да пиша,
със страх се доближавам
до молива.

Пред чакащата празнота
на листа
сърцето ми се свива.

Нима от мене повече
е знаело сирачето,
когато развълнувано
за първи път до ралото застава
сред нива буренясала.

И плаче, и оре.
И плаче, и засява.

Като мене.

ПАМЕТ

Аз пак те сънувам, мамо.

И пак така:

Необятността на Рая –
наоколо сияние и радост .

Загадъчни пауни
над теб кръжат и пеят...

Пред грейнали палати
на златен стол седиш –

и плачеш
за простата ни селска къщичка...

СЕЗОНИ

Посочвам на момчето
кората светла на дърветата,
да чуе как се движи сокът,
а то се смее...

Кръвта си чува то, кръвта си.
Сега е само пролет.

Ще му посоча и наесен
листата – жълтите и златните..
Да видим
дали тогаз ще чуе тихият им шум,
със който се прощават...

ВИШНИ

Цъфтят върху земята вишни,
от утринна роса измити.
Стои под тях човек и вдишва
дъха на всеки цвят... Не пита

чии са те... Не може
за нищо лошо тук да мисли...

Тъй хубаво е всичко, Боже,
дори земята днес е бистра.

Очите ти каквото да погледнат,
го чуваш как се смее...

Дори слепецът да поседне,
за хубост ще запее...

ПОЕТИ

Поетите умрели рано –
самоубили се,
убити,
луди...

Живеят в мене като рани.

О, тия бели пеперуди,
накацали по мен!
Като превръзки...

... Препускат ручеи надолу
и безразсъдно струи пръскат.

СЕЛЦА, ТЪРКУЛНАТИ ИЗ РАВНИНАТА

Ей, алени селца,
търкулнати из равнината,
яйца великденски,
не помните ли вашия поет?

Мълчите.
      По ръба на залеза вървя
виновен
за вашите забравени цветя...

Нима не ви боли за мен!

ЖЕГА

Свива ме сърцето. Времето е тежко.
Полъх иде от изсъхнала трева...

... Гледай, Боже,
из пътеките човешки
птиците застъпват своите крила...

ЕСЕННА ТИШИНА

Обичам есенната тишина,
защото цял ме завладява.
Край мене светят крушови листа,
гласът ми се смалява
гласът ми даже става тих.
и аз напрягам слух да чуя
до вчерашния громол като стих.

Като въздушна мека струя
от ноздрите на легнало животно
е есенната тишина.

Сърцето ми е мъничко самотно,
ала не ми тежи това.

ПРОЩАВАНЕ С ГОЛЕМИЯ МИ БРАТ

Големият ми брат почина.

А птиците не знаят –
пеят.

Нощта пълзи сега към него.
Балканите са тъмни и високи.

Ще го спускаме надолу –
децата му и ние –
неговите братя.

Подкрепя ни
единствено страхът!

... Повече ще кажат
дъждовете и тревите.

МОЛИТВА КЪМ МЪРТВАТА МИ МАЙКА

Майко,
на теб се моля.

Аз вярвам,
че едничка ти ще ми помогнеш!

Измолвал съм от теб дихание
дори за старото ни куче -
последен път да може да излае
към старата луна
за сбогом...

Сега прати
светулки две
до теб да ме издигнат...

Последна промяна: 2009-03-19 21:57:38
Прочетено: 1354