English
Детска библиотека
Основно меню
Начало
Библиотека Родина
Новини
Проекти и програми
Нови книги
Периодика 2013
Американски кът
За Вас, ученици
Издания
Дигитална библиотека
Читалище Родина
----------
Стара Загора
Култура
Образование
Социални дейности
Старозагорска епархия
Туризъм
----------
Календари
Web връзки
Контакт с нас
Галерия
Съдържание

Търсене
· в каталога на библиотека Родина
· в каталога на фондация Миню Балкански
(книги на френски език)

· в електронните каталози на български библиотеки


Е-БИБЛИОТЕКА
Автори
Раздели
Поезия
Стихотворения за деца
Критика
Хумор и сатира
Пиеси
Пиеси за деца
Преводи
Приказки
Най-новото

Непубликувани стихотворения

Непубликувани стихотворения
Стара Загора, НЧ Даскал Петър Иванов, 2007
Пончо
Препоръчано

Коледунка
Търсене в текст
 
 неделя, 03 ноември 2024
Списък на творби
Начало > Поезия > Мелодия за клавесин - из стихосбирката
Печат  
София, Български писател, 1996
София, Български писател, 1996 
 
Тип: Поезия
Автор: Жеко Христов
Организация: Дружество на писателите Стара Загора

МЕЛОДИЯ ЗА КЛАВЕСИН

В ракетен век живея,
а клавесин
в сърцето ми звучи…

Дано да оцелеят
до края нежните души.

Да не забравят никога ръцете
едно дръвче да посадят.

И клонка вишнева да свети
по тъмния железен път…


ДЕТСТВО

Между цвете и змия
лежи торбичката ми
с хляб и сирене…
И ме храни още…


БЕЗСЪНИЕ

Под луминисцента на града среднощен
куче лае жаловито…

Очи притварям и си спомням
тракийската луна,
нощите спокойни и дълбоки,
егреците по Сам баир,
Вълкодава,
неговият лай…

Надигам се и тръгвам,
задгърбвам тоя град…

Поседнал върху камък сред полето,
напрягам слух
да чуя
Вълкодава,
неговият глас…

И наистина отнейде се разнася вой.
Нима съм аз!


НОЩ

                 На Рашко Стойков

Какво е станало с петлите?
Защо не свършва тая нощ?
И тия сенки по стените!
И всяка е надвесен нож!

Не съм храбрец. И листът ми трепери
със недописания още стих.
Омраза ли, любов ли не намерих?
Спасителната дума не открих.

От покрива ми пада керемида.
И кой ли е среднощният ми гост?
Затварям си очите за да видя
разбойник ли е или Христос?


СРЕЩА

                 В памет на Иван Мирчев

Имах среща със стария поет
на белите камъни пред "Верея",
Не отидох на тази среща, защото
пред него бе засияло
едно хубаво тънко момиче.

Не отидох при тях –
щях да се влюбя в момичето
и то щеше в мен да се влюби,

а старият поет щеше да узнае,
че се е стъмнило…


ПОБЕДИТЕЛЯТ

Момчето куцичко и хилаво,
момчето тъжно на квартала,
се сби с момче по-жилаво –
и се прибра във сълзи цяло…

Ела момченце, двама да се сбием

и ще побегна аз, по-силният –
и не сълзи,
а пот лицето ти ще мие…

И ти ще вкусиш
от горчилката на победителя.


СЯНКА

В това зелено и такава стройна…
напомняш ми тополка
от родния ми край…

Тополчице,
завий ме с тънката су сянка.


ЗАВИСТ

Такава обич в тоя град
не е за хубаво.
Тук всеки е издигнал праг.
Боя се, че това ще те погуби.

Тук като птицата безгрижна
ще бъдеш прицел и за детска прашка…
Макар да зная, че е страшно –
завиждам ти.


НА ТЕБЕ

Измършавяла от молитви
сраснала се с пода…

На ръце те вземам
и поставям на фотьойла –
да отдъхнеш…

И така узнавам, че тежиш,
колкото един ангел…


ПРОЛЕТ

Врабчето, цианчето и поетът
и тая зима оцеляха пак.
Подтичваха по старите павета,
изгарчщи във треска, но на крак…

Нетърпеливо все поглеждаха на изток.
Къде се бави слънцето, къде?
Кога земята пак ще се избистри,
кога ще засияе цялото небе?

Че, Боже, пак да се изсипят щедро
трохи и слава, колкото си щеш…
Да дойдат утрини красиви, ведри…
денят да бъде дълъг и горещ…

И ето, слънчице в очите им засвети.
В сърцата забълбука топъл лъч…

Съграждани, не се чудете
на щуротиите им днес,
на веселия глъч…


ИГРАЧКА

Дете изпусна в локва кал
любимата си евтина играчка.
И тъй заплака то, че жал
и моето сърце замачка…

Предложих му достатъчно пари,
но то отблъсна ми ръката.

Разбирам те , дете, завиждам ти дори,
че знаеш
истинската стойност на нещата.


"МНОГО СИ ХУБАВА…"

Много си хубава,
грозничка моя…
Много си хубава…

Захвърли огледалцето криво.
Излез на Главната улица
във вечер след хубав залез,
вдигни глава,
усмихни се закачливо…

Закани се някому с показалец.


ЛОВНИ ПОЛЕТА

С отчаяние
в кръга на ловните полета
излитам пак
и предизвиквам хищните ловци...

Небето
над мене зрее празно, мълчаливо.

И точни пушки в мене се прицелват...

Но аз летя лениво
и търся смърт край малко село...

Последна промяна: 2009-03-19 20:21:16
Прочетено: 1421

Подробна информация

автор
Жеко Христов
Организация: Дружество на писателите Стара Загора
Творби: 11

Жеко ХРИСТОВ е роден в с. Тракия, Старозагорска област. Завършва гимназия в Стара Загора, където работи до края на живота си. Бил е редактор в Градския радиовъзел и в Алманах „Хоризонт” и гл. редактор на сп. „Участие”. Дълги години е ръководител на средношколски литературно-творчески кръжок.

Носител е на ордените „Червено знаме” и „Кирил и Методий”, на наградите „Стара Загора”, „Николай Лилиев” и др.
Член на СБП и дългогодишен председател на Дружеството на писателите в Стара Загора.

Почива на 09.09.2003 г.

Издал е стихосбирките:
Клас върху паважа (1965)
Между светкавица и гръм (1971)
Участта на простите неща (1975)
Трева на оградата (1979)
Дъждовете се завърнаха (1982)
Рецитал пред мама (1985)
Жител на нощта (1992)
Мелодия за клавесин (1996)
Антония и други любовни стихотворения (1998)
Повече ще кажат дъждовете и тревите (2000)
Избрани стихотворения (посмъртно, 2003)



Изпратате съобщение на/за автора
Име:

Имейл:

Телефон:

Съобщение:


                   
   
PC-TM
СБИР
 
Център за независим живот
Национален младежки поетичен конкурс "Веселин Ханчев"
Конкурс за млади изпълнители
 
Bemis Public Library
       


Етичен кодекс на библиотекарите в Република България

        English version
Go to top of page  Начало | Библиотека Родина | Новини | Проекти и програми | Нови книги | Периодика 2013 | Американски кът | За Вас, ученици | Издания | Дигитална библиотека | Читалище Родина | Стара Загора | Култура | Образование | Социални дейности | Старозагорска епархия | Туризъм | Календари | Web връзки | Контакт с нас | Галерия | Съдържание |