English
Детска библиотека
Основно меню
Начало
Библиотека Родина
Новини
Проекти и програми
Нови книги
Периодика 2013
Американски кът
За Вас, ученици
Издания
Дигитална библиотека
Читалище Родина
----------
Стара Загора
Култура
Образование
Социални дейности
Старозагорска епархия
Туризъм
----------
Календари
Web връзки
Контакт с нас
Галерия
Съдържание

Търсене
· в каталога на библиотека Родина
· в каталога на фондация Миню Балкански
(книги на френски език)

· в електронните каталози на български библиотеки


Е-БИБЛИОТЕКА
Автори
Раздели
Поезия
Стихотворения за деца
Критика
Хумор и сатира
Пиеси
Пиеси за деца
Преводи
Приказки
Най-новото

Непубликувани стихотворения

Непубликувани стихотворения
Стара Загора, НЧ Даскал Петър Иванов, 2007
Пончо
Препоръчано

Коледунка
Търсене в текст
 
 понеделник, 04 юли 2022
Списък на творби
Начало > Поезия > Рецитал пред мама - из стихосбирката
Печат  
София, Народна младеж, 1985
София, Народна младеж, 1985 
 
Тип: Поезия
Автор: Жеко Христов
Организация: Дружество на писателите Стара Загора

„ЧЕТА ТИ СТИХОВЕ, КОИТО...”

                            На Мама

Чета ти стихове, които
далеч от теб съм писал
във нощи дълги,
мразовити
с една-едничка мисъл:

Когато бъдат във ръцете ти,
ти, както някога да можеш
да кажеш пак:

„Добро му е сърцето,
пази го, боже...”


СЕЛСКИТЕ ЖЕНИ

Те се раждат и растат като тревите,
те отглеждат най-красивите цветя,
за живота си гадаят по звездите,
а живеят върху орната земя.

Имат свои празници и пъстри дрехи
и заплитат в плитки дългите коси,
пеят с птиците под топлите си стрехи
и по селски любят своите момци.

После натежат великите им пазви
и отглеждат хората за дълъг път.
Малкото си спомени те дълго пазят,
както дълго за любимото скърбят.

Все пътуват за казарми и квартири
и завързват хляб във пъстрия месал,
а когато дълги пътища ги спират,
сълзите си крият в сватбения шал.

Те обичат, страдат, пеят дълги песни
и отглеждат най-красивите цветя,
а пък все остават с нищо неизестни
и смъртта ги сварва в родните места.


ПРОСТИ ХОРА

Като тях и пътят им е прост –
през тунели и ковачници, и буци.
Те на никого не стават мост,
пречат им коравите юмруци.
Прости хора. Просто се държат
и се смеят продължително и гърлено,
срещу злото винаги ръмжат,
за доброто в огъня се хвърлят.

Любят непохватно, но до гроб.
Много работят и мразят готованите.
Трябва ли – ще легнат и в окоп,
но сега са прави по харманите.
Иначе са тежки като плугове,
като хляб, като надгробен кръст.

В къси нощи лягат като трупове
и сънуват едрия си ръст.


„НАЙ-МАЛКО СЪМ ПИСАЛ ЗА ТЕЗИ...”

Най-малко съм писал за тези,
които най-много обичам.

Мълчал съм над скъпи ковчези.

Оставал съм после самичък,
приклещил главата си с длани –
изгубил
представа за време.

О, лесно за чуждите рани
се пишат големи поеми.


ТРЕВА

За мен тя нищо
повече не беше
от пасище
на селските телци

и че цигулките крепеше
на пощурелите щурци.

Обичах я, но после я забравих.

За нея се замислям чак сега,
когато пусна корени корави

между съседската
и моята врата.


ТРАКИЙСКА ВЕЧЕР

Баща ми
натоварил синкавия залез
на старата магарешка каручка,
навлиза в селото.

Къде си го помъкнал, тате,
ти знаеш дворчето ни тясно.
Къде ще го поместиш?

Баща ми
проследява погледа ми,
обръща се назад и казва:

- Голям хитрец си станал, вземай...
И ми подава жлътнал пъпеш.


ЛЯТНА НОЩ

Сега да седнеш на могилата,
посред горичката,
където славеите мътят...

И да надвиеш думите напиращи
зад зъбите, зад устните –

да слушаш само
ако можеш –

поне във тази нощ,
поне във този час,
поне във този миг...

Да се завърнеш след това,
където си сега; където
са много твърди думите,
с които пишеш нежна песен...


ПОВИКА МЕ ЗАБРАВЕНИЯ ПЪТ

Повика ме забравения път,
препълнен с мамините стъпки...
Нозете ми объркани горят,
побиват ме студени тръпки.

И виждам мама,
старото корито –
наоколо натрупано пране.

Представях си я тъй – превита

на мойте братя
ризите пере.

След час ще ги разпъне на въжето
и аз ще се въртя край нея бос...
Бучи, шуми и мята се прането
между мен и мама

като река
без мост.

Последна промяна: 2009-03-19 19:47:10
Прочетено: 1207

Подробна информация

автор
Жеко Христов
Организация: Дружество на писателите Стара Загора
Творби: 11

Жеко ХРИСТОВ е роден в с. Тракия, Старозагорска област. Завършва гимназия в Стара Загора, където работи до края на живота си. Бил е редактор в Градския радиовъзел и в Алманах „Хоризонт” и гл. редактор на сп. „Участие”. Дълги години е ръководител на средношколски литературно-творчески кръжок.

Носител е на ордените „Червено знаме” и „Кирил и Методий”, на наградите „Стара Загора”, „Николай Лилиев” и др.
Член на СБП и дългогодишен председател на Дружеството на писателите в Стара Загора.

Почива на 09.09.2003 г.

Издал е стихосбирките:
Клас върху паважа (1965)
Между светкавица и гръм (1971)
Участта на простите неща (1975)
Трева на оградата (1979)
Дъждовете се завърнаха (1982)
Рецитал пред мама (1985)
Жител на нощта (1992)
Мелодия за клавесин (1996)
Антония и други любовни стихотворения (1998)
Повече ще кажат дъждовете и тревите (2000)
Избрани стихотворения (посмъртно, 2003)



Изпратате съобщение на/за автора
Име:

Имейл:

Телефон:

Съобщение:


                   
   
PC-TM
СБИР
 
Център за независим живот
Национален младежки поетичен конкурс "Веселин Ханчев"
Конкурс за млади изпълнители
 
Bemis Public Library
       


Етичен кодекс на библиотекарите в Република България

        English version
Go to top of page  Начало | Библиотека Родина | Новини | Проекти и програми | Нови книги | Периодика 2013 | Американски кът | За Вас, ученици | Издания | Дигитална библиотека | Читалище Родина | Стара Загора | Култура | Образование | Социални дейности | Старозагорска епархия | Туризъм | Календари | Web връзки | Контакт с нас | Галерия | Съдържание |