Представлението Без кожа от Теодора Димова |
|
|
петък, 04 май 2007 |
На 9 май от 19.00 ч. на в Драматичен театър "Гео Милев"
гостува Малък градски театър “Зад канала”
с представлението
“Без кожа”
от Теодора Димова
Постановка: Бина Харалампиева
Сценография и костюми: Анелия Райкова
Музика: Асен Аврамов
В ролите:
АНЕТА СОТИРОВА
СВЕТЛАНА БОНИН
ИЛКА ЗАФИРОВА
ИВАН ПЕТРУШИНОВ
ПЕТЪР КАЛЧЕВ
АНТОНИЙ АРГИРОВ
|
|
|
|
|
В тази пиеса правя опит да изследвам онова, което се случи с нас през последните 13 години. За мен като писател социалните и политически промени придобиват плът тогава, когато се случат на точно определени хора, когато безвъзвратно изкривят или изправят съдбата им.
Какво направи прехода с всеки от нас?
Мисля, че мащаба на промените в душите ни надвишава многократно мащаба на социалните ни и политически промени. И оттук идва неудовлетворението, разминаването, движението в противоположни посоки между онова, което очаквахме и това, което виждаме днес. Оттук и тъжните, безизходни призиви, че ще закриваме държавата. Че такава държава няма. Че такъв народ няма.
Всеки от нас плати кръвния си данък на прехода. А отново сме в началото. Отново ни предстои да изминем накакви нови 12 или 13 години. И най-вероятно те все някога ще бъдат изминати – за двойно или тройно по-дълъг период.
|
А през това време децата ни ще растат, ще напускат България и понякога ще водят тук своите деца за ваканциите.
А през това време ние ще остаряваме със съзнанието за провал. Някакъв неясен, но всеобщ провал. Това социалистическо чувство за провал, за невъзможност от успех и бляскавост. Онази недостатъчност от енергия и празничност.
Светът е зъл и безсмислен, когато ние сме зли. И се изпълва с чудеса, когато станем добри. Светът прилича на неуловимите кванти, които се изменят в зависимост от мислите, с които биват наблюдавани.
Може би най-важната задача на един писател е да регистрира онова, което се случва. И следващата – да вижда ясно напред.
Моето ясно виждане, доколкото го имам, е че липсата на смисъл и злото могат да бъдат преодолени по духовен път. Макар че той често изчезва в момента, в който бъде изречен. Остават предчуствията, сънищата, отдаването, облаците, просветленията.
Цитирам по памет изумителната мисъл на Толстой: “Най-многото, което можем да направим за усъвършестването на света е да се опитаме да усъвършенстваме самите себе си.”
|
Теодора Димова
|
Последна промяна: петък, 04 май 2007
|