Из кандидатгимназистките съчинения на тема
"Магическата сила на красивото и доброто в разказа "Ангелинка" на Елин Пелин"
Стара Загора 2005

--------------------------------------

Елин Пелин е написал детските книжки “Бай Ганьо” и “Бай Ганьо на Луната”.

При пръв допир с произведението “Ангелинка” съвременният младеж се чуди защо е написано.

В разказа се разказва за едно обезщетено от съдбата дете.

Леля Станка има дом за сираци. Децата от сиропиталището никога не са виждали физически вълшебницата леля Дъмша.

Елин Пелин съзнателно сравнява леля Дъмша с крава. Тя носи белези на баба Яга. Нейният вид е зловещо сатанийски.

Фактът, че лицето и има цвят на ощавена гайда, показва, че тази жена е добра.

Леля Дъмша излиза като най-грозното същество на планетата – беше само кожа и кости.

Дъмша се използва за укротител на развилнелите се деца, които стигат дори до побой.

Доброто, дори и незабележимо, е в покойния съпруга на леля Дъмша, който получава държавна пенсия. А да получиш пенсия от държавата, значи си направил нещо добро за родината си.

Героят с анонимно име се влюбва в Ангелинка.

Недораслата тогава юноша се влюбва в царицата на своите фантазии.

Мъката и болката на героя са големи и като айсберги плуват в потоците от сълзи, които момчето лее скрито в гривата на магарето.

На другата сутрин момчето гламаво бягайки тръгва към дома.

Колкото и да си красив, ако се отнасяш зле с хората ще загрознееш.

Когато сядат на масата, момчето изсипва, жертвайки себе си, всичката иглика в краката та Ангелинка като скромен подарък.

Да види Ангелинка – това беше единственото му желаниe в живота му като човек.

Когато момчето вижда Ангелинка, той изпада в шок, парализира се и не може да обели дума.

Това, че отива да излее мъката си при животните, силно описва неговата душевност.

Писателят активизира опозицията “село- планина”, за да докаже, че момчето заслужава да бъде член на семейството с труда си, който полага.