Световни годишнини и десетилетия
под егидата на ООН и ЕС:
- 2003 – 2012 г. Международно десетилетие за грамотност: образование за
всички.
- 2005 – 2014 г. Международно десетилетие на образование в интерес на устойчивото развитие
на ООН.
- 2005
– 2014 г. Второ
международно десетилетие на местните народи.
- 2005 – 2015 г. Международно десетилетие на ромското
включване.
- 2005 – 2015 г. Международно десетилетие за действия “Вода
за живот”.
- 2006 – 2016 г. Десетилетие
за възстановяване и устойчиво развитие на
засегнатите райони.
- 2008 – 2012 г. Програма „Паисий Хилендарски”.
- 2008 – 2017 г. Второ
международно десетилетие за премахване на
бедността.
- 2010 – 2020 г. Международно
десетилетие на пустините и борбата
против опустиняването.
- 2011 – 2020 г. Международно
десетилетие на инициативи за пътна
безопасност.
2011 г. е обявена от Общото
събрание на ООН за:
- Европейска
година на доброволчеството (по предложение на петима европейски народни
представители).
- Международна
година на горите (Резолюция 61/193 от 6 февруари 2007 г.).
- Международна
година на младежта от 12 август 2010 до 11 август 2011 г. (Резолюция
64/432 от 1 декември 2009 г.).
- Международна
година на химията (Резолюция 63/209 от 3 февруари 2009г.).
- Международна
година на хората от африкански произход (Резолюция 64/439 от 7 декември 2009 г.).
За
Европейски столици на културата през 2011 г. са
избрани гр.
Турку (Финландия) и гр. Талин (Естония).
През 2011
г. почетната титла Световна столица на
книгата ще носи столицата на Аржентина Буенос
Айрес. Решението е взето от селекционна комисия, съставена от представители
на IPA, на Международната федерация на книгоразпространителите (IBF),
Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (ИФЛА) и на
ЮНЕСКО. Титлата се присъжда на град, които разполага с най-добрите програми за
поощряване на четенето и любовта към книгата.
През 2011 г. се
навършват:
- 1890
г. от рождението на Марк Аврелий
(121-180), римски император и философ.
-
1330 г. от създаването на Българската държава (1681).
-
1185 г. от рождението на Константин Кирил Философ (826-869),
славянски просветител, създател на славянската азбука, основоположник на
славянската и българската литература.
-
1145
години от рождението на цар Симеон (866-?), български
цар и книжовник.
-
1135
години от рождението на св. Иван Рилски (876-?), отшелник,
покровител на българския народ.
-
1125 г. от началото на разпространението на
славянската писменост в България (у нас пристигат учениците на Св. Св. Кирил и
Методий – Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава, наречени св. Седмочисленици)
(885).
-
1125 г. от смъртта на Ангеларий, един от
учениците на Кирил и Методий.
-
850 г. от рождението на Инокентий ІІІ (1161-16.07.1216),
тринадесети по ред римски папа.
-
840 г. от рождението на Балдуин Фландърски (1171-ок. 1206),
император на Латинската империя, умрял в затвора на Търновград.
-
815 г. от смъртта на цар Асен І Белгун (неизв.-1196), един от
основателите на Втората българска държава.
-
800
г. от църковния събор против богомилите, свикан във Велико
Търново от цар Борил (1211).
-
745 г. от рождението на Джото (1266-1337),
италиански художник и архитект.
-
675 г. от рождението на Тимур /Тамерлан/ (1336-неизв.),
тюрко-монголски средноазиатски държавен деец, пълководец, емир.
-
655 г. от евангелието на цар Иван Александър
(Лондонско), изключително богато украсен ръкопис с 366 миниатюри (1356).
-
650 г. от създаването на университета във Виена, Австрия (1361).
-
640 г. от рождението на Ян Хус (1371-1415), чешки мислител,
идеолог на чешката Реформация, национален герой на Чехия.
-
640 г. от основаването на Търновската
книжовна школа, обобщила и завършила духовните усилия на българското
средновековие (1371).
-
605 г. от смъртта на Киприан, български
книжовник и висш духовник, чичо на Григорий Цамблак (1330-1406).
-
580 г. от рождението на Франсоа Вийон (1431-ок. 1474), френски
поет.
-
445
години от основаването на най-голямата славянска печатница
от Яков Крайков, първият български печатар във Венеция, и излизането на “Часослов“, първата българска книга, издадена в
печатницата му (1566).
-
360 г. от отпечатването на сборника с молитви
"Абагар" (1651) от българския книжовник Филип Станиславов – първата
българска печатна книга, написана на кирилица.
-
325 г. от избухването на второто Търновско
въстание срещу османската власт (1686).
-
285
г. от написването на “Пътуванията на
Гъливер” от Джонатан Суифт (1726).
-
205 г. от издаването на "Кириакодромион,
сиреч неделник" от Софроний Врачански – с която се налага говоримата реч
като език на книжнината (1806).
-
195 г. от рождението на Антим I (1816-1888), български духовник, обществен и
политически деец, първи български екзарх.
-
185 г. от рождението на Иван Василев Шопов (1826?-1853),
първият български библиограф.
-
175 г. от рождението на Теодосий Икономов
(1836-1871/1872), български просветен деец и писател, автор на първата
българска оригинална драма "Ловчанският владика".
-
165 г. от откриването на първото класно
училище в Копривщица от Найден Геров (1846).
-
165 г. от рождението на Павел П. Калитин
(1846-1877), руски подполковник, герой от Руско-турската освободителна война,
загинал в боя за Стара Загора.
-
155 г. от първото честване на 24 май като ден
на българските просветители Св. Св. Кирил и Методий в Пловдив по инициатива на
Найден Геров (1856).
-
155 г. от създаването на първите български
читалища в Свищов, Лом и Шумен (1856).
-
155
г. от издаването на “Предвестник горскаго пътника” на
Георги Сава Раковски (1856).
-
145 г. от издаването на първите печатни библиотечни
каталози от Петко Рачов Славейков (1866).
-
140
г. от издаването на “Пчелица”, първото детско-юношеско
списание преди Освобождението (1871). Ред. П. Р. Славейков.
-
140
г. от написването на “Парижката Света
Богородица” от Виктор Юго (1871).
-
135 г. от Априлското въстание (1876).
-
135
г. от издаването на “Пряпорец и гусла”, първата стихосбирка на Иван Вазов,
издадена в Румъния през 1876 г.
-
135 г. от основаването на първото
специализирано списание за библиотечно дело Library journal в Ню Йорк (1876).
-
130
г. от издаването на “Здравец”, първото детско-юношеско
списание след Освобождението (1881).
-
125 г. от смъртта на Вито Позитано (1833-1886),
италиански дипломат, вицеконсул и почетен гражданин на град София.
-
115 г. от смъртта на Петър Алабин
(1824-1896), руски обществен деец и публицист, първият граждански губернатор на
София след Освобождението.
-
115 г. от основаването на Софийското
рисувателно училище (1896), днес Художествената академия.
-
110
г. от написването на “Баскервилското
куче” на Артър Конан Дойл (1901).
-
105 г. от рождението на Давид А. Перец
(1906-1982), български художник, живял в Париж от 1947 г.
-
95
г. от въвеждането на Григорианския календар в България(1916).
-
75 г. от рождението на Ян Кошка (1936-11.05.2006),
словашки литературовед и преводач, изследовател на българския модернизъм.
|