Библиотека Родина - Стара Загора

Световни годишнини и десетилетия под егидата на ООН и ЕС:

· 2000 – 2010 г. Световно десетилетие за развитие на културата на мира и ненасилието

· 2001 – 2010 г. Международно десетилетие за премахване на колониализма /ООН/

· 2001 – 2010 г. Международно десетилетие на борба за съкращаване на мащабите на заболеваемостта от малария в развиващите се страни /ООН/

· 2001 – 2010 г. Международно десетилетие за култура на мира и ненасилието в името на децата по света /ООН/

· 2003 – 2012 г. Международно десетилетие за грамотност: образование за всички /ООН/

· 2005 – 2014 г. Международно десетилетие на образование в интерес на устойчивото развитие на ООН

· 2005 – 2015 г. Международно десетилетие за действия “Вода за живот” /ООН/

· 2005 – 2015 г. Международно десетилетие на ромското включване

· 2007 – 2010 г. Инициатива за пътна безопасност на Министерство на транспорта „Аз спасявам живот”

· 2008 – 2012 г. Програма „Паисий Хилендарски”

· 2010 г. – Европейска година за борба срещу бедността. Европейската година за борба с бедността и социалното изключване цели да популяризира солидарността, равенството и толерантността и да помогне запреодоляване на стереотипите и стигматизацията. Брюксел се надява чрез тази инициатива да заостри общественото внимание към проблема със социалното изключване на големи групи от населението на общността, както и да подтикне националните правителства към повишаване на мерките за борба с бедността.

· 2010 г. – Международна година на биологичното разнообразие. Обявена с Резолюция 61/203 на Общото събрание на ООН от 19 януари 2007 г. за предприемане на безпрецедентни мерки за опазване на биологичното разнообразие в световен мащаб.

· 2010 г. – Международна година на сближаване на културите. Обявена с Резолюция 62/90 на Общото събрание на ООН от 25 януари 2008 г. за поощряване на диалога между различните култури и религии, и за разбирателство и сътрудничество в името на световния мир.

За Европейски културни столици през 2010 г. са избрани три европейски града– гр. Ессен (Германия), гр. Пекс (Унгария) и гр. Истанбул (Турция). Тяхната роля е да предизвикат интереса на европейските граждани към различни краища на Европа.

За Световна столица на книгата през 2010 г. е избран гр. Любляна (Словения). Той е предпочетен заради разнообразната и пълна програма, която е предложил, и заради широката подкрепа на издателства, книжарници и библиотеки от града.

През 2010 г. ще се проведе световното изложение ЕКСПО Шанхай 2010.То ще бъде под мотото „По-добър град, по-добър живот” и ще бъде посветено на градския живот.

През 2010 г. се навършват:

· 3760 г. от смъртта на Хамурапи (1792-1750 пр. Хр.), вавилонски цар.

· 2620 г. от рождението на Анаксимандър (610-546 пр. Хр.), древногръцки философ материалист.

· 2590 г. от рождението и 2510 г. от смъртта на Питагор Самоски (580-500 пр. Хр.), древногръцки математик и философ.

· 2580 г. от рождението на Анакреон (570-485 пр. Хр.), древногръцки поет.

· 2535 г. от рождението на Есхил (525-456 пр. Хр.), древногръцки поет, наречен “бащата на трагедията”.

· 2470 г. от рождението на Хипократ (460-377 пр. Хр.), древногръцки лекар, реформатор на античната медицина, формулирал принципите на лекарската етика; наречен “баща на медицината”.

· 2435 г. от смъртта на Херодот (ок. 484-425 пр. Хр.), първият древногръцки историк, наречен още в древността “баща на историята”.

· 2280 г. от смъртта на Епикур (341-270 пр. Хр.), старогръцки атински философ.

· 2080 г. от рождението на Вергилий (70-19 пр. Хр.), най-известният поет на Рим, покровителстван от Меценат.

· 2065 г. от смъртта на Тит Лукреций (ок. 99-55 пр. Хр.), древноримски поет, философ материалист.

· 2040 г. от смъртта на Клеопатра VІІ (69-30 пр. Хр.), последната владетелка на елинистически Египет.

· 1945 г. от смъртта на Сенека (ок. 5 пр. Хр.-65), римски философ, писател и обществен деец.

· 1830 г. от смъртта на Флавий Ариан (ок. 95-180), гръцки философ-стоик, историк, географ, политик.

· 1345 г. от смъртта на хан Кубрат от рода Дуло (неизв.-665), владетел на българската държава в Северното Причерноморие - Велика България.

· 1310 г. от смъртта на хан Аспарух (ок. 644-700), български хан, основател на българската държава.

· 1205 г. от въвеждането на Крумовите закони (805), първото писано българско законодателство.

· 1175 г. от рождението на Наум (835-910), български книжовник, просветител; ученик на Кирил и Методий.

· 1170 г. от рождението на Климент Охридски (840-916), български книжовник, просветител; ученик и пръв помощник на Кирил и Методий.

· 1125 г. от създаването на славянската писменост (885) от братята Кирил и Методий.

· 1120 г. от написването на съчинението “За буквите” (890) от Черноризец Храбър.

· 970 г. от въстанието на Петър Дилян (пролетта на 1040 г.), първата мащабна антивизантийска акция на българите.

· 780 г. от победата на Иван Асен ІІ над Тодор Комнин в битката при Клокотница (1230).

· 780 г. от изсичането по нареждане на цар Иван Асен ІІ на първата българска емисия златни монети, върху които са гравирани името и титлата му “Иван Асен цар на българите”.

· 620 г. от рождението на Ян Ван Ейк (1390-1441), фламандски живописец.

· 590 г. от смъртта на Григорий Цамблак (ок. 1360/1365-1420), български книжовник.

· 570 г. от изобретяването на новия способ на книгопечатане от Йоханес Гутенберг и издаването на 42-редовата Библия, която поставя началото и прославя изкуството на книгопечатането.

· 540 г. от смъртта на Якопо Белини (ок.1400-1470), италиански живописец.

· 410 г. от рождението на Клод Лорен (1600-1682), френски живописец и гравьор, един от създателите на класическия пейзаж.

· 335 г. от създаването на Кралската Гринуичка обсерватория във Великобритания (1675).

· 330 г. от основаването на театър “Комеди Франсез” в Париж (1680).

· 320 г. от рождението на Христофор Жефарович (1690-1753), български книжовник, художник и график.

· 260 г. от рождението и 185 г. от смъртта на Йоаким Кърчовски (1750-1820), български книжовник, последовател на Софроний Врачански.

· 225 г. от рождението на Неофит Хилендарски Бозвели (1785-04.06.1848), възрожденски книжовник и просветен деец, един от ръководителите и организаторите на църковно-националното движение.

· 225 г. от основаването на в. “Таймз”, английски независим всекидневник. Лондон, 1785.

· 220 г. от рождението на Константин Фотинов (1790-29.11.1858), възрожденски просветен и книжовен деец, първият български журналист.

· 215 г. от рождението на Емануил Васкидович (1795-30.09.1875), български възрожденски учител, книжовник, общественик, автор на учебници, преводи и църковни книги, създател на първата училищна библиотека (1820) в България.

· 210 г. от рождението и 145 г. от смъртта на Добри Желязков (1800-1865), първият български индустриалец, създал първата фабрика на Балканите и в Османската империя; основоположник на българската текстилна промишленост.

· 200 г. от рождението на Захари Зограф /Захарий Христович Димитров/ (1810-14.07.1853), български възрожденски художник, майстор на иконописа, обществен деец.

· 200 г. от рождението на Димитър Миладинов (1810-11.01.1862), български възрожденски просветен и обществен деец.

· 190 г. от рождението на Иван Андреев Богоров (1820-20.101892), български книжовник и журналист.

· 195 г. от рождението на Ботьо Петков Тачев (1815-1869), български възрожденски книжовник и учител, баща на Христо Ботев.

· 185 г. от рождението на Елена Мутева (1825–1854), първата българска поетеса.

· 180 г. от рождението на Константин Миладинов (1830-07.01.1862), български възрожденски просветен и обществен деец.

· 180 г. от рождението на Филип Тотьо (1830-23.03.1907), български революционер, четнически войвода.

· 170 г. от рождението на Васил Друмев (митрополит Климент Търновски) (1840 – 23.07.1901), български писател, книжовник, църковен, обществен и библиотечен деец.

· 170 г. от откриването в Плевен от Анастасия Димитрова на първото светско девическо училище в българските земи (1840).

· 170 г. от рождението на Димитър Великсин /Величков/ (1840-1896), български възрожденски учител и общественик.

· 165 г. от рождението на Никола Христов Симов (1845-1876), български революционер, знаменосец на Ботевата чета.

· 165 г. от написването на първата българска поема “Стоян и Рада” (1845) от Найден Геров.

· 160 г. от рождението на Захарий Стоянов (Джендо Стоянов Джедев) (1850–02.09.1889), български революционер, политик и писател.

· 155 г. от рождението на Константин Петров Величков (1855-03.11.1907), български писател, литературен критик, общественик, редовен член на БДК.

· 155 г. от началото на организираното книгоиздаване в България, поставено с отпечатването на календарче „Старопланинче” на Христо Данов (1855).

· 150 г. от рождението на Продан Тишков – Чардафон (1860–1906), български военен и революционер.

· 140 г. от рождението на Вердела /Александър Димитров Едрев/ (1870-1929), български книжар, писател, драматург, първият музикален издател в България.

· 125 г. от създаването на текста “Мила Родино” (1885) от Цветан Радославов и 115 г. от първото му отпечатване в учебник (1895).

· 120 г. от рождението на Андре Ваян (1890-1977), френски езиковед - славист.

· 100 г. от рождението на Георги Батаклиев (1910–1994), български преводач на антична поезия.

· 75 г. от откриването на първата автоматична телефонна централа в България – Стара Загора,(1930).

· 75 г. от рождението на Далай-Лама /Тензин Гуатсо/(1935), ХІV-ти далай-лама на Тибет (от 1940 г.).

· 65 г. от основаването на Висшия машинно-електротехнически институт в София /ВМЕИ/ (1945).

· 65 г. от основаването на Селскостопанския институт в Пловдив (1945).

· 60 г. от създаването на Института за бърза медицинска помощ “Н. Пирогов” в София (1950).