Годишнини 2013

През 2013 г. се навършват:   

  • 2335 г. от смъртта на Демостен (384 – 322 пр.н.е.), древногръцки политик и оратор : "Речи против Филип".
  • 2225 г. от смъртта на Архимед (284 – 212 пр.н.е.), древногръцки математик и физик : "За сферата и цилиндъра", "За плаващите тела" и др.
  • 1945 г. от смъртта на Клавдий Цезар Нерон (36 – 68), римски император, известен със своята жестокост и гонение на християните .
  • 1295 г. от разгрома на арабите край Константинопол от войските на хан Тервел (718).
  • 1200 г. от победата на българските войски под предводителството на хан Крум над византийците при Одрин и достигането им до стените на Цариград (813).
  • 1173 г. от присъединяването на Родопите, земите между реките Струма и Места и по-голямата част от Македония към пределите на България.
  • 1150 г. от началото на Великоморавската мисия на Светите братя Кирил и Методий (863).
  • 1120 г. от Преславския събор и възкачването на княз Симеон I на българския престол (893).
  • 1015 г. от похода на цар Самуил срещу сърбите и пленяването на княз Йоан-Владимир (998) .
  • 995 г. от падането на България под византийска власт (1018).
  • 930 г. от основаването на Бачковския манастир (1083).
  • 795 г. от възкачването на престола на цар Иван Асен II (неизв.), български цар (1218 – 1241), изтъкнат политик и дипломат.
  • 735 г. от провъзгласяването на Ивайло за цар в Търново (1278).
  • 720 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Йоан VІ Кантакузин (ок. 1293 – 1383), византийски император, автор на съчинението "История", в което се съдържат сведения и за българите през ХІV в.
  • 650 г. от смъртта на Калист І (129? – 1363), висш византийски духовник, цариградски патриарх, автор на жития за Григорий Синаит и Теодосий Търновски.
  • 615 г. от смъртта на Иван Срацимир (неизв. – ок. 1398), владетел на Видинското царство, първороден син на цар Иван Александър.
  • 485 г. от рождението и 420 г. от смъртта на Паоло Веронезе (1528 – 19.04.1588) – италиански живописец, блестящ колорист и майстор на декоративни пана : "Пир в дома на Леви" (1573), "Сватба в Кана Галилейска" (1563) и др.
  • 480 г. от смъртта на Ариосто (1474 – 1533), италиански поет.
  • 465 г. рождението на Джордано Бруно (1548 – 17.02.1600), италиански мислител; развил системата на Коперник, като приема, че вселената е безкрайна, а Слънцето е една от многото звезди.
  • 375 г. от смъртта на Иван Гундулич (1589 – 1638), хърватски поет.
  • 325 г. рождението на Александър Поуп (1688 – 1744), английски поет и есеист; представител на Просвещението.
  • 325 г. от смъртта на Шарл Дюканж (1610 – 1688), френски държавник и историк, занимавал се с проблемите на Византия. Сред съчиненията му е и каталогът "Български архиепископи", използван и до днес от учени, изследващи Втората българска държава.
  • 260 г. от рождението на Йозеф Добровски (1753 – 1829), чешки филолог-историограф, създател на славянската филология.
  • 245 г. от рождението на ген. Иван Никитич Инзов (1768 – 1845), руски военен деец, участвал в руско-турските войни 1787 – 1791, 1806 – 1812 и в Отечествената война 1812; подпомага полагането на основите на Болград и откриването на български черкви и училища в редица селища на Бесарабия.
  • 240 г. от смъртта на Паисий (1722 – 1773), пръв идеолог на Българското Възраждане и народен будител; автор на "История славянобългарска" (1762).
  • 235 г. от рождението на Никола Карастоянов (ок. 1778 – 29.09.1874), печатар и книгоиздател, един от пионерите на българското книгопечатане.
  • 220 г. от рождението на Неофит Рилски (Никола Поппетров Бенин) (1793 – 04.01.1881), български книжовник, просветител и пръв новобългарски учител. През 1835 г. издава „Болгарска граматика" и „Таблици взаимоучителни", а през 1836 г. създава първия български глобус.
  • 205 г. от рождението на Дж. Пристли (1733 – 1804), химик, откривател на кислорода.
  • 200 г. от смъртта на Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) (11.03.1739 – 1813), крупен деец на Българското възраждане, книжовник, учител, църковен деец.
  • 200 г. от  рождението на Артур Адамович Непокойчицки (1813 – 1881), руски военен деец, началник щаб на руската армия, действаща на Балканите по време на Руско-турската освободителна война.
  • 195 г. от рождението на Йордан Хаджиконстантинов Джинот (ок. 1818 – 29.08.1882), български възрожденски книжовник и просветител; учител, автор на голям брой съчинения и на редица художествени произведения.
  • 190 г. от рождението на Иванка Ботева (1823 –), майка на Христо Ботев.
  • 190 г. от рождението на Кръстьо Стоянов Пишурка (1823 – 06.01.1875), български просветен и театрален деец, организирал е първото театрално предтавление в България (12.12.1856) с пиесата "Многострадална Геновева".
  • 185 г. от рождението на Отец Матей Миткалото (Матей Петров, Матей Преображенски) (1828 – 01.03.1875), духовник и книжовник, деец на българското националнореволюционно движение и сподвижник на Левски.
  • 185 г. от рождението на Драган Василев Манчов (1824 – 1908), бълг. книгоиздател и обществен деец.
  • 185 г. от рождението на Григорий Доростоло-Червенски (светско име: Г. Немцов) (1828 – 16.12.1898), висш духовник и държавен деец; председател на І Велико народно събрание.
  • 185 г. от рождението на Гийом Лежан (1828 – 1871), френски пътешественик, автор на етнографска карта на Османската империя, в която включва и цялата територия на България, отразявайки най-новите данни от топонимията на българските земи.
  • 180 г. от рождението на Георги Вълкович (Г. В. Чалъков) (1833 – 14.02.1892), политически и държавен деец, дипломат, лекар.
  • 180 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Йохан Казимир Густавович Ернрот (1833 – 1913), руски военен деец от финландски произход, ген.-лейтенант, участвал в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 и в уредбата на възстановената българска държава и нейната войска.
  • 175 г. от рождението на Гълъб войвода (Христо Донов Сариев) (ок. 1838 – 08.11.1921), деец на българското националнореволюционно движение.
  • 175 г. от рождението на Константин Искров Кесяков (1838 – 03.03.1900), участник в националноосвободителното движение, военен деец, ген.-майор; участник в Българското опълчение през Руско-турската освободителна война, отличава се в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново; има големи заслуги за организиране на гимнастическите дружества в Източна Румелия.
  • 170 г. от рождението на Пенчо Минев Друмев (1843 – неизв.), български учител, създател на учебник по реторика („Обща и частна риторика", 1868). Ръкописът се съхранява в библиотека „Родина", Стара Загора.
  • 165 г. отрождението на Василий Иванович Немирович-Данченко (1848 – 1936), руски писател и журналист, военен кореспондент по време на руско-турската освободителна война.
  • 160 г. от рождението на Начо Атанасов Начев (16.08.1853 – 15.03.1916), книжовник и културно-просветен деец, изследовател на старата българска литература; общественик и народен представител в ХІV Обикновено народно събрание; действителен член на БКД, член на Руския археологически институт в Цариград, секретар на Българската екзархия.
  • 160 г. от рождението на Станислава Петрова Караиванова-Балканова (1853 – 1926), учителка, извезва заедно с майка си Неделя Петкова (по поръчение на В. Левски) знаме на Българския революционен централен комитет, допринася много за организиране на девическото образование в Македония.
  • 155 г. от рождението на Теодор Рузвелт (1858 – 1919), американски държавник, президент на САЩ.
  • 155 г. от рождението на Вацлав Добруски (1858 – 1916), български археолог, епиграф и нумизматик от чешки произход, един от основоположниците на българската археологическа наука; пръв директор на Народния археологически музей в София.
  • 150 г. от основаването на Българската католическа гимназия в Одрин (1863) от полски емигранти, членове на ордена "Братя възкресенци". Училището е просъществувало до 1918 г. и е допринесло твърде много за поддържане на българския дух сред възпитаниците му.
  • 145 г. от основаването на Болградската гимназия "Св. св. Кирил и Методий" от княз Богориди (1868).
  • 145 г. от създаването на първия български хоров колектив в Свищов от Янко Мустаков (1868).
  • 145 г. от първия учителски събор в Стара Загора (1868).
  • 140 г. от рождението на Михаил Михайлович Пришвин (1873 – 1954), руски писател.
  • 135 г. от основаването на Висшето общовойсково военно училище – ВОВВУ, с указ на княз Дондуков-Корсаков (1878).
  • 130 г. от рождението на Стоян Бъчваров (1878 – 1949), бълг. театрален артист и режисьор.
  • 135 г. от рождението на Отон Жупанич (1878 – 1949), словенски поет.
  • 130 г. от основаването на Българско типографско дружество в София (1883), обединение на печатарските работници – първата в България професионална организация.
  • 130 г. от смъртта на Уилки Колинс (1824 – 1883), английски писател, създал образа на детектива във фантастиката.
  • 115 г. от създаването на Македонския таен революционен комитет (1898).
  • 115 г. от рождението на Петър Христов Габровски (1898 – 02.1945), юрист, политически и държавен деец.
  • 105 г. от построяването на "Модерен театър" (1908) в София – първото кино в България с прожекции от 1910 г.
  • 105 г. от създаването на "Българска оперна дружба" в София (1908).
  • 75 г. от рождението на Георги Пинчев (1938), български филолог и политически деец, един от дейците на БЗНС – главен секретар от 1999 г.
  • 75 г. от смъртта на Валерий Павлович Чкалов (1904 – 1938), руски летец изпитател.
  • 70 г. откакто Антоан Екзюпери написва незабравимия си роман „Малкият принц" (1943).
  • 50 г. от откриването (1963) клай с. Летница, ловешко на т. нар. Летнишко съкровище – сребърно съкровище от ІV в. пр. Хр., състоящо се от 17 сребърни апликации от конска амуниция и една бронзова юзда.
  • 50 г. от смъртта на Франсис Пуленк (1899 – 1963), френски композитор.
  • 50 г. от смъртта на Мартин Лутър Кинг (1929 – 1968), свещеник, защитник на гражданските права в САЩ.

В момента има 41 гости и няма регистрирани потребители

Електронна библиотека

Детска библиотека
Електронна библиотека
Дигитална библиотека
Виртуална библиотека
  • Четяща Стара Загора
  • Библиотечна седмица
  • Конкурс за поезия
  • Глобални библиотеки

Маратон на четенетоПо инициатива на библиотека "Родина" Международният ден на книгата и авторското право – 23 април, ежегодно се отбелязва с Маратон на четенето „Четяща Стара Загора”.
Каним всички любители на хубавата книга – деца, ученици, студенти и възрастни, да участват в Маратона на работното си място, в класната стая, в клуба, бизнес офиса или кварталното кафене, в семейна среда.
Да се насладим заедно на удоволствието от четенето!

Повече

logo nbsБиблиотека "Родина" се включва с разнообразни инициативи в организираната от Българската библиотечно-информационна асоциация Национална библиотечна седмица, която се провежда ежегодно през месец май.
Основната цел на кампанията е да привлече вниманието на законодателната, изпълнителната и местната власт, както и на обществеността към библиотеките и възможността те да заемат ключова роля в развитието на информационното общество.

Повече

НМКП Веселин ХанчевНационалният младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" е наследник на богатите литературни традиции на Стара Загора. 
Конкурсът се организира и провежда от Община Стара Загора, Библиотека "Родина" и Къща музей "Гео Милев". Участници в него могат да бъдат всички автори, навършили 14 и не по-възрастни от 25 години, които нямат издадена стихосбирка.
Награждаването на отличените млади поети е всяка година през м. ноември. 

Повече

Програма Глобални библиотеки - БългарияПрограма "Глоб@лни библиотеки – България" цели да улесни достъпа до информация, знания, комуникации, електронно съдържание и услуги за общността чрез мрежата на обществените библиотеки, като повиши степента на използване на библиотеките в цялата страна и помогне на българските граждани да се приобщят към глобалното информационно общество.
Библиотека "Родина" е целева библиотека и обучителен център по програмата.

Повече
Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2016, Библиотека Родина - Стара Загора