Годишнини - октомври 2016

01.10.
• 225 г. от рождението на Сергей Аксаков (1791-1859), руски писател.
• 105 г. от рождението на Захари Жандов (1911-1998), български кинорежисьор.
• 105 г. от рождението на Веселина Геновска (1911-1960), българска писателка.
• 75 г. от смъртта на Стефан Киров (1883-1941), бъргарски драматичен артист.
• 70 г. от произнасянето на присъдите на Нюрнбергския процес срещу 22 висши немски офицери (1946).

02.10.
• 100 г. от смъртта на Димчо Дебелянов (1887-1916), български поет.
• 65 г. от рождението на Ромина Пауър (1951), италианска певица.
• 65 г. от рождението на Стинг /Гордън Матю Томас Съмнър/ (1951), британски рокмузикант.
• 20 г. от убийството на Андрей Луканов (1938-02.10.1996), български политик.

03.10.
• 790 г. от смъртта на св. Франциск Асизки (1182-1226), основател на францисканския орден.
• 110 г. от приемането на морска конференция в Лондон на SOS като международен сигнал за тревога (1906).
• 85 г. от смъртта на Карл Нилсен (1865-1931), датски композитор и диригент.
• 75 г. от патентоването на аерозола от американските избиратели Л. Д. Гудхю и У. Н. Съливан (1941).

04.10.
• 200 г. от рождението на Йожен Поатие (1816-1887), френски поет, автор на текста на “Интернационалът”.
• 145 г. от смъртта на Александър Афанасиев (1826-1871), руски историк и литературовед.
• 140 г. от рождението на Димитър Полянов (1876-1953), български поет и преводач.
• 120 г. от рождението на Бъстър Китън (1896-1966), американски комедиен актьор и акробат.
• 90 г. от рождението на Георги Георгиев-Гец (1926-1996), български актьор.
• 75 г. от рождението на Роберт Уилсън (1941), американски театрален режисьор и художник.

05.10.
• 235 г. от рождението на Бернард Болцано (1781-1848), чешки философ и математик.
• 95 г. от създаването на Международния ПЕН клуб в Лондон (1921).
• 90 г. от смъртта на проф. Беньо Цонев (1863-1926), български езиковеди палеограф.
• 85 г. от първия успешен полет над Тихия океан (1931), извършен от Клайд Пенкбърн и Хю Хърндън.
• 80 г. от рождението на Вацлав Хавел (1936), чешки писател и драматург, политик и държавник.

06.10.
• 135 г. от рождението на Димитър Подвързачов (1881-1937), български поет, преводач и журналист.
• 130 г. от рождението на Едвин Фишер (1886-1960), швейцарски пианист.
• 80 г. от смъртта на Георги Баласчев (1869-1936), български историк и археолог.
• 65 г. от смъртта на Ото Майерхоф (1884-1951), германски биохимик, нобелист.
• 50 г. от смъртта на акад. Михаил Димитров (1881-1966), български философ и историк.
• 35 г. от убийството на Анур Садат (1918-1981), президент на Египет.

07.10.
• 210 г. откакто Ралф Уеджууд патентова в Лондон своето откритие – индигото (1806).
• 110 г. от рождението на Ангел Тодоров (1906-1993), български поет, преводач и публицист.
• 80 г. от рождението на Дезмънд Туту (1931), първият чернокож епископ на Йоханесбург, нобелист за мир.
• 15 г. откакто влиза в сила Законът за електронния документ и електронния подпис, приет от Народното събрание на 22 март 2001 г. (ДВ. бр. 36,6.4.2001).

08.10.
• 100 г. от рождението на Димитър Механджийски (1916), български художник.
• 100 г. от смъртта на Стойчо Каравелов (1865-1916), металург, контролирал сеченето на български монети.
• 85 г. от рождението на Юлиан Семьонов (1931-1993), руски писател и драматург.

09.10.
• 815 г. от рождението на Робер дьо Сорбон (1201-1274), френски теолог, основател на Богословския колеж в Париж.
• 315 г. от основаването на Йейлския университет в Ню Хевън, щата Кънектикът (1701).
• 95 г. от рождението на акад. Азаря Поликаров (1921-2000), български физик и философ.
• 85 г. от смъртта на Антал Сташек (1843-1931), чешки писател.
• 60 г. от смъртта на Тодор Хаджиев (1881-1956), български диригент, композитор и пианист.

10.10.
• 285 г. от рождението на Хенри Кавендиш (1731-1810), английски физик и химик, откривател на водорода.
• 155 г. от рождението на Фритьоф Нансен (1861-1930), норвежки полярен изследовател и общественик.
• 140 г. от рождението на Валтер Ниман (1876-1953), германски композитор.

11.10.
• 485 г. от смъртта на Улрих Цвингли (1484-1531), швейцарски църковен реформатор.
• 400 г. от рождението на Андреас Грифиус (1616-1664), немски драматург и поет.
• 135 г. от рождението на Алберт Гечев (1881-1915), български литературен критик и историк.
• 120 г. от смъртта на Антон Брукнер (1824-1896), австрийски композитор, органист и педагог.
• 55 г. от първия подземен ядрен опит на СССР (1961).

12.10.
• 150 г. от рождението на Джеймс Макдоналд (1866-11937), първият премиер на Великобритания от Лейбъристката партия.
• 140 г. от рождението на Георг Шнайдер (1876-1960), именит немски библиотекар и библиограф.
• 125 г. от рождението на Артър Сулцбъргър (1891-1968), американски писател и журналист.
• 120 г. от рождението на Еудженио Монтале (1869-1981), италиански писател, нобелист.

13.10.
• 195 г. от рождението на Рудолф Вирхов (1821-1902), германски патолог.
• 95 г. от рождението на Ив Монтан (1921-1991), френски актьор и певец.
• 60 г. от рождението на Явор Цанев (1956), български художник график.
• 30 г. от смъртта на Херман фон Сименс (1885-1986), германски физик и индустриалец.

14.10.
• 170 г. от рождението на Димитър Маринов (1846-10.01.1940), български етнограф, фолклорист, общественик.
• 165 г. от основаването на информационната агенция “Ройтерс” (1851).
• 90 г. от отпечатването в Лондон на първото издание на книгата “Мечо пух” (1926) от Алън Милн.
• 45 г. от откриването на Великотърновския университет “Св.св. Кирил и Методий” (1971). Първи ректор е Димитър Филипов.
• 25 години от смъртта на Аркадий Стругацки (1925-1991), руски писател.

15.10.
• 160 г. от рождението на Оскар Уайлд (1856-1900), английски писател от ирландски произход.
• 20 г. от смъртта на акад. Димитър Косев (1903-1996), български историк.

16.10.
• 225 г. от смъртта на Григорий Потемкин (1739-1791), руски държавен деец и дипломат.
• 130 г. от рождението на Давид бен Гурион (1886-1973), израелски държавник, първи премиер на Израел.
• 120 години от откриването в София на Рисувално училище, днес Национална художествена академия (1896).
• 35 г. от смъртта на Моше Даян (1915-1981), израелски политик.

17.10.
• 185 г. от откриването от Майкъл Фарадей на принципа на динамото, който позволява генерирането на електрически ток (1831).
• 85 г. от рождението на Анатолий Приставкин (1931), руски писател и обществен деец.
• 80 г. от рождението на Сергей Кулиш (1936), руски кинорежисьор и сценарист.
• 70 г. от рождението на В. В. Третяков (1946), руски цигулар.
• 60 г. от откриването във Великобритания на първата в света атомна електроцентрала (1956).

18.10.
• 140 години от свикването в Букурещ на народен събор (1876), организиран от Българското централно благотворително общество /БЦБО/, пряк наследник на БРЦК.
• 90 г. от рождението на Чък Бери /Чарлс Едуард Бери/ (1926), американски джазмузикант.
• 85 г. от смъртта на Томас Алва Едисон (1847-1931), американски изобретател, патентовал над 1000 открития, сред които електрическата крушка, грамофона и прожекционния апарат.
• 50 г. от смъртта на Жан-Пиер Пежо (1896-1966), френски автомобилостроител.

19.10.
• 230 г. от рождението на поп Йовчо (1786-неизв.), български свещеник, тревненски летописец.
• 160 г. от рождението на Константин Никифоров (1856-1891), първи български военен министър.
• 130 г. от свикването във Велико Търново на ІІІ Велико Народно събрание (1886), чиято задача е да избере нов княз на България след абдикацията на Александър Батенберг.
• 85 г. от смъртта на Стефан Панаретов (1853-1931), български дипломат и общественик; първи български посланик във Вашингтон.
• 55 г. от рождението на Емил Хърсев (1961), български финансист.
• 55 г. от смъртта на Михай Садовяну (1880-1961), румънски писател, държавен и обществен деец.

20.10.
• 400 г. от рождението на Томас Бартолин (1616-04.12.1680), датски лекар и математик, описал пръв и цялостно човешката лимфна система.
• 125 г. от рождението на Джеймс Чадуик (1891-1974), английски физик, откривател на неутрона, нобелов лауреат.
• 120 г. от рождението на Боян Българанов (1896-1972), български политик.
• 110 г. от рождението на Славчо Васев (1906-1990), български писател и журналист.
• 95 г. от рождението на Л. И. Макарова (1921), руска актриса.
• 50 г. от смъртта на Димитър Талев (1898-1966), български писател.

21.10.
• 460 г. от смъртта на Пиетро Аретино (1492-1556), италиански поет.
• 170 г. от рождението на Едмондо де Амичис (1846-1908), италиански писател.
• 120 г. от рождението на Евгений Шварц (1896-1958), руски писател.
• 85 г. от смъртта на Артур Шницлер (1862-1931), австрийски драматург.

22.10.
• 205 г. от рождението на Ференц Лист (1811-1886), унгарски композитор, пианист и диригент.
• 125 г. от рождението на Стефан Петров (1891-1991), български художник.
• 125 г. от рождението на Феделио Финке (1891-1968), немски композитор.
• 110 г. от смъртта на Пол Сезан (1839-1906), френски художник постимпресионист, повлиял на развитието на модернизма в живописта на ХХ век.
• 95 г. от смъртта на Александър Димитров (1873-1921), български политик и държавник.
• 85 г. от рождението на проф. Петър Луканов (1931), български балетен хореограф.

23.10.
• 525 г. от рождението на Игнаций Лойола (1491-1556), испански аристократ, основател на Йезуитския орден.
• 215 г. от рождението на Алберт Лорцинг (1801-1851), немски композитор.
• 115 г. от смъртта на Георг фон Сименс (1839-1901), немски финансист и промишленик.
• 95 г. от смъртта на Джон Бойд Дънлоп (1840-1921), английски изобретател.
• 60 г. от началото на антикомунистическото въстание в Унгария (1956 г.), потушено от съветски войски през ноември 1956 г.
• 25 г. от смъртта на Ангел Манолов (1912-1991), български хоров диригент.

24.10.
• 415 г. от смъртта на Тихо Брахе (1546-1601), датски астроном.
• 180 г. от патентоването на кибрита (1836).
• 105 г. от рождението на Аркадий Райкин (1911-1987), руски актьор.
• 100 г. откакто Хенри Форд въвежда във фабриката си равното заплащане на труда на мъжете и жените(1916).
• 60 г. от рождението на Екатерина Михайлова (1956), български политик и държавник.
• 45 г. от смъртта на Йосиф Цанков (1911-1971), български композитор.

25.10.
• 205 г. от рождението на Еварист Галоа (1811-1832), френски математик, основоположник но съвременната алгебра.
• 135 г. от рождението на Пабло Пикасо (1881-1973), испански художник и скулптор.
• 130 г. от рождението на Никола Атанасов (1886-1969), български композитор, автор на първата българска симфония.
• 110 г. от смъртта на Тодор Бурмов (1834-1906), първи български министър-председател след Освобождението.
• 95 г. от рождението на Михай (1921), крал на Румъния до 1947 г.
• 85 г. от рождението на Ани Жирардо (1931), френска актриса.
• 75 г. от рождението на Ан Тейлър (1941), американска писателка.

26.10.
• 1710 г. от смъртта на св. Димитрий Солунски (неизв.–306).
• 565 г. от рождението на Христофор Колумб (1451-1506), испански мореплавател, един от откривателите на Новия свят.
• 135 г. от рождението на Стилиян Чилингиров (1881-1962), български писател, бивш директор на Народната библиотека.
• 105 г. от рождението на Махалия Джаксън (1911-1972), американска певица.
• 100 г. от рождението на Франсоа Митеран (1916-1996), френски политик, през 1981-1995 г. президент на Франция.
• 75 г. от смъртта на Аркадий Гайдар (1904-1941), руски писател.
• 60 г. от създаването на Международната агенция по атомна енергия (1956).
• 40 г. от смъртта на Юри Арнаудов (1917-1976), български кинорежисьор.

27.10.
• 205 г. от рождението на Исак Сингер (1811-1875), американски механик, създател на първата шевна машина, влязла в практиката.
• 110 г. от смъртта на Пол Сезан (1839-1906), френски художник.
• 85 г. от рождението на Генчо Стоев (1931), български художник–карикатурист.

28.10.
• 550 г. от рождението на Еразъм Ротердамски (1466-1536), холандски хуманист и философ от епохата на Ренесанса.
• 380 години от основаването в Кеймбридж, Масачузетс, САЩ, на Харвардския университет (1636).
• 225 г. от рождението на Ян Халупка (1791-1871), словашки писател и драматург.
• 120 г. от рождението на Димитър Хаджиилиев (1896-1960), български писател и преводач.
• 85 г. от смъртта на Цветан Радославов (1869-1931), учител, автор на българския химн.

29.10.
• 320 г. от създаването на руския флот (1696) от Петър І, император на Русия.
• 205 г. от рождението на Луи Блан (1811-1882), френски утопист.
• 105 г. от смъртта на Джоузеф Пулицър (1847-1911), американски публицист и издател.
• 60 г. от смъртта на Фриц Хофман (1866-1956), немски химик, откривател на изкуствения каучук.

30.10.
• 265 г. от рождението на Ричард Шеридан (1751-1816), ирландски писател и политик.
• 195 г. от рождението на Феодор Достоевски (1821-1881), руски писател.
• 155 г. от рождението на Емил Антоан Бурдел (1861-1929), френски склуптоор.
• 145 г. от рождението на Пол Валери (1871-1945), френски поет и критик.
• 120 г. от рождението на Анатолий Новиков (1896-1984), руски композитор.
• 75 г. от началото на отбраната та Севастопол през Втората световна война (1941).
• 55 г. от взривяването на първата водородна бомба в Новая Земля (1961).
• 45 г. от официалното откриване на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” (1971). Първи ректор е Александър Витанов.

31.10.
• 305 г. от рождението на Степан Петрович Крашенинников (1711-1755), руски географ и изследовател.
• 200 г. от рождението на Фило Ремингтън (1816-1889), американски изобретател, въвел производството на шевни и пишещи машини.
• 195 г. от рождението на Карел Боровски (1821-1856), чешки журналист и писател.
• 170 г. от рождението на Едмондо де Амичис (1846-1908), италиански писател.
• 165 г. от рождението на Иван Манжура (1851-1893), украински поет и етнограф.
• 70 г. от смъртта на Александър Паскалев (1879-1946), български книгоиздател.
• 20 г. от смъртта на Марсел Карне (1906-1996), френски кинорежисьор.





В момента има 248 гости и няма регистрирани потребители

Електронна библиотека

Детска библиотека
Електронна библиотека
Дигитална библиотека
Виртуална библиотека
  • Четяща Стара Загора
  • Библиотечна седмица
  • Конкурс за поезия
  • Глобални библиотеки

Маратон на четенетоПо инициатива на библиотека "Родина" Международният ден на книгата и авторското право – 23 април, ежегодно се отбелязва с Маратон на четенето „Четяща Стара Загора”.
Каним всички любители на хубавата книга – деца, ученици, студенти и възрастни, да участват в Маратона на работното си място, в класната стая, в клуба, бизнес офиса или кварталното кафене, в семейна среда.
Да се насладим заедно на удоволствието от четенето!

Повече

logo nbsБиблиотека "Родина" се включва с разнообразни инициативи в организираната от Българската библиотечно-информационна асоциация Национална библиотечна седмица, която се провежда ежегодно през месец май.
Основната цел на кампанията е да привлече вниманието на законодателната, изпълнителната и местната власт, както и на обществеността към библиотеките и възможността те да заемат ключова роля в развитието на информационното общество.

Повече

НМКП Веселин ХанчевНационалният младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" е наследник на богатите литературни традиции на Стара Загора. 
Конкурсът се организира и провежда от Община Стара Загора, Библиотека "Родина" и Къща музей "Гео Милев". Участници в него могат да бъдат всички автори, навършили 14 и не по-възрастни от 25 години, които нямат издадена стихосбирка.
Награждаването на отличените млади поети е всяка година през м. ноември. 

Повече

Програма Глобални библиотеки - БългарияПрограма "Глоб@лни библиотеки – България" цели да улесни достъпа до информация, знания, комуникации, електронно съдържание и услуги за общността чрез мрежата на обществените библиотеки, като повиши степента на използване на библиотеките в цялата страна и помогне на българските граждани да се приобщят към глобалното информационно общество.
Библиотека "Родина" е целева библиотека и обучителен център по програмата.

Повече
Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2016, Библиотека Родина - Стара Загора